Загубата от Грузия е катастрофална, но Михайлов е все така вкопчен във волана на БФС
" Категорични сме, че националната фланелка е чест, горделивост и голяма отговорност " - с тези думи БФС и неговият президент Борислав Михайлов показаха " мощното си отвращение " от " пагубната " загуба от Грузия в неделя. Спроед тях изброените качества са отсъствали от представянето на тима в последния дуел. Кога за последно обаче която и да е от тези думи е била асоциирана с Българската федерация по футбол?
" Решението " е готово - Ясен Петров напуща поста на народен селекционер и " още на следващия ден " ще бъдат прегледани разновидностите за негов заместител. Никой обаче не има вяра нито на възмущението на Михайлов, нито се вълнува от опита за втълпяване за взимане на незабавни и кръговратни решения.
Това ще е треньорска рокада №13 под управлението на някогашния вратар и въпреки някои експерти да успяваха да закрепят за малко ситуацията, посоката непроменяемо е надолу.
Ако би трябвало да сме мъчително откровени, даже е мъчно да назовем провалянето от Грузия " пагубно " - то е просто следващ удар, подбуден от постоянно неоснователно развеселеното и залитащо ръководство на Борислав Михайлов и компания.
Той застана " зад кормилото " на 21.10.2005, когато България бе №39 в международния футбол. През 2012 доближи най-ниската си точка под №96, а сега още веднъж се е устремила натам и е №73 - зад страни като Кабо Верде, Конго и Ирак.
Вината е във всеки различен, само че не и в управата, която прави работата си " безупречно ": " България е дребна страна и чакаме тези огромни генерации, които сме имали в предишното. В момента има промяна на поколенията - разгадавам треньорът по този начин да сглоби състава, че да мога да се борят за класиране за огромно състезание, " разяснява актуалната обстановка Борислав Михайлов през ноември. " Работата си по оправянето с развиването на българския футбол правя оценка с пет. За прозрачността на БФС като организация оценката ми е отличен, както и за битката с корупцията, тъй като няма корупция в българския футбол. "
Капитанът на именития народен тим от 1994-а година остава неразбираем. " Развитието на българския футбол " наподобява е налице, просто не е очевидно за елементарното око оттатък изпълкома.
Да, тезата с поколението е комфортна, само че когато доближава дъното (№96) през 2012 година, в тима бяха състезатели като Мартин Петров и Стилиян Петров. В началото на квалификационния цикъл за Европейското, който докара до спада в класирането на страната, отпред на състава бе един от най-хубавите български треньори - Станимир Стоилов. Не бе загадка, че експертът би трябвало да се бори за всеки собствен избор от селекцията, а огромната звезда Димитър Бербатов се отдръпна напълно към клубния футбол единствено на 29.
Причината?
Хора от управлението, отпред с дясната ръка на Михайлов - Йордан Лечков. Само след два мача от цикъла Стоилов подаде оставка, подложен под натикс, а на негово място бе назначен Лотар Матеус, който надалеч не очарова и след година приключи треньорската си кариера.
Въпреки посочените отлични резултати на БФС, огромна част от българските клубове почувстваха потребност от смяна през 2021. Стигна се до президентски избори на ексклузивен конгрес, на който Михайлов и Димитър Бербатов бяха разграничени единствено от 11 гласа - някогашният вратар завоюва, само че при доста противоречиви. Гласове изчезваха, появи се информация за закани против клубове и недопускане до избор на други.
В навечерието на конгреса екипът на Бербатов разкри на управата на БФС - за погрешно изразходвани средства, получени милиони от заплати и бонуси, напън върху клубове да гласоподават за него и други нарушавания.
Първият мач под управлението на Михайлов приключи с победа 6-2 против Грузия. Щеше да е уместно последният да е проваляне с 2-5. За задачата обаче въпросните възприятията за " чест, горделивост и голяма отговорност ", които той авторитетно изисква от играчите, трябваше да бъдат налични и при него. А вярата за това от дълго време е изчезнала.
" Решението " е готово - Ясен Петров напуща поста на народен селекционер и " още на следващия ден " ще бъдат прегледани разновидностите за негов заместител. Никой обаче не има вяра нито на възмущението на Михайлов, нито се вълнува от опита за втълпяване за взимане на незабавни и кръговратни решения.
Това ще е треньорска рокада №13 под управлението на някогашния вратар и въпреки някои експерти да успяваха да закрепят за малко ситуацията, посоката непроменяемо е надолу.
Ако би трябвало да сме мъчително откровени, даже е мъчно да назовем провалянето от Грузия " пагубно " - то е просто следващ удар, подбуден от постоянно неоснователно развеселеното и залитащо ръководство на Борислав Михайлов и компания.
Той застана " зад кормилото " на 21.10.2005, когато България бе №39 в международния футбол. През 2012 доближи най-ниската си точка под №96, а сега още веднъж се е устремила натам и е №73 - зад страни като Кабо Верде, Конго и Ирак.
Вината е във всеки различен, само че не и в управата, която прави работата си " безупречно ": " България е дребна страна и чакаме тези огромни генерации, които сме имали в предишното. В момента има промяна на поколенията - разгадавам треньорът по този начин да сглоби състава, че да мога да се борят за класиране за огромно състезание, " разяснява актуалната обстановка Борислав Михайлов през ноември. " Работата си по оправянето с развиването на българския футбол правя оценка с пет. За прозрачността на БФС като организация оценката ми е отличен, както и за битката с корупцията, тъй като няма корупция в българския футбол. "
Капитанът на именития народен тим от 1994-а година остава неразбираем. " Развитието на българския футбол " наподобява е налице, просто не е очевидно за елементарното око оттатък изпълкома.
Да, тезата с поколението е комфортна, само че когато доближава дъното (№96) през 2012 година, в тима бяха състезатели като Мартин Петров и Стилиян Петров. В началото на квалификационния цикъл за Европейското, който докара до спада в класирането на страната, отпред на състава бе един от най-хубавите български треньори - Станимир Стоилов. Не бе загадка, че експертът би трябвало да се бори за всеки собствен избор от селекцията, а огромната звезда Димитър Бербатов се отдръпна напълно към клубния футбол единствено на 29.
Причината?
Хора от управлението, отпред с дясната ръка на Михайлов - Йордан Лечков. Само след два мача от цикъла Стоилов подаде оставка, подложен под натикс, а на негово място бе назначен Лотар Матеус, който надалеч не очарова и след година приключи треньорската си кариера.
Въпреки посочените отлични резултати на БФС, огромна част от българските клубове почувстваха потребност от смяна през 2021. Стигна се до президентски избори на ексклузивен конгрес, на който Михайлов и Димитър Бербатов бяха разграничени единствено от 11 гласа - някогашният вратар завоюва, само че при доста противоречиви. Гласове изчезваха, появи се информация за закани против клубове и недопускане до избор на други.
В навечерието на конгреса екипът на Бербатов разкри на управата на БФС - за погрешно изразходвани средства, получени милиони от заплати и бонуси, напън върху клубове да гласоподават за него и други нарушавания.
Първият мач под управлението на Михайлов приключи с победа 6-2 против Грузия. Щеше да е уместно последният да е проваляне с 2-5. За задачата обаче въпросните възприятията за " чест, горделивост и голяма отговорност ", които той авторитетно изисква от играчите, трябваше да бъдат налични и при него. А вярата за това от дълго време е изчезнала.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ