Катедралният храм Свети Александър Невски е не просто емблема на

Катедралният храм „ Свети Александър Невски " е не просто емблема на София, а знак на българската независимост и възобновената държавност. Зад внушителните куполи и богатата декорация стои дълга история - на хрумвания, спирания, жертви и национална благодарност.

Златните куполи на „ Александър Невски " се виждат отдалеко. В началото на ХХ век са били първото нещо, което посреща пасажерите, идващи в София.

Но преди храмът да се трансформира в знак, зад него стои дълга история.

„ Катедралният храм има една доста дълга строителна история, като всичко стартира още през 1879 година, когато още по време на учредителното заседание в Търново нашите депутати по предложение на Петко Каравелов взимат решението да се построи подобен храм-паметник в символ на благодарност на българското избавление ", описа урбанистът Здравко Петков.

Първоначално храмът е умислен за Търново, само че по-късно мястото е променено.

„ По-късно - на 19 февруари 1882 година, денят на българското избавление по остарял жанр, е положен главният камък на катедралният храм ", описа още Петков.

След полагането на главния камък градежът не върви по проект. Проектите се сменят, работата е замразена, а действителното строителство стартира едвам през 1904 година.

„ Тогава стартира строителството, което продължава 8 години, което за един толкоз огромен и комплициран план за времето си, в действителност е впечатляващо ", изясни урбанистът.

По храма работят архитекти, художници и майстори от цяла Европа - руснаци, италианци, германци, австрийци, чехи и българи.

Храмът е повдигнат на най-високата точка на остаряла София с 550 метра надморска височина - до базиликата " Света София ", а камбанарията доближава близо 53 метра.

Архитектурно храмът е измежду най-ярките мостри на неовизантийския жанр, само че носи и ясни препратки към средновековната архитектура по българските земи.

Фасадата впечатлява с елементи и знаци. От пауните на основния вход - знак на възкресението, до агнето и растителните претекстове.

„ Александър Невски " е един от най-скъпите строителни планове в България до Втората международна война. Стойността му възлиза на над 5 милиона златни лв. - голяма сума за времето си, събрана главно посредством дарения от българския народ.

„ Използвани са извънредно скъпи строителни материали. Ако приказваме за фасадата, най-вече е употребен белият врачански камък, само че в интериори имаме доста скъпи италиански мрамори, имаме бразилски оникс, имаме алабастър. Всеки един материал е бил особено селекциониран, особено доставен за този храм-паметник и оттова насетне осъществяването на всеки един подробност е безусловно майсторство ", описа Здравко Петков.

Куполите са покрити с 9 кг чисто злато, а медта, която е употребена, е от Мюнхен.

„ Много забавни са мозайките, които разкрасяват фасадата. Те са дело главно на български художници, една огромна поредност от български художници, като надлежно съответните дребни късчета за всяка една мозайка са били създадени във Венеция ", изясни Петков.

Историята на строителството на храма носи и покруса - минимум 10 души са изгубили живота си.

„ Става една огромна покруса, когато се инсталират камбаните през 1911 година. Има три жертви, откакто една от камбаните, която тежи 6 тона, се свлича и по този начин трима души губят своя живот ", сподели урбанистът.