Катастрофалното военно премеждие на Владимир Путин в Украйна увеличи вероятността 22-годишното му ръководство да е към края си, само че ще си замине ли, или ще би трябвало да бъде бутнат, написа " Политико ".
Седем месеца след началото на войната на Путин, неговите войски претърпяха големи загуби на хора и съоръжение и са в стремително оттегляне в Източна Украйна. Заповедта на Путин предходната седмица за активизиране на стотици хиляди мъже се трансформира в безпорядък, предизвиквайки укори даже от личните му пропагандисти и политически съдружници.
69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 година, наследявайки болния Борис Елцин, откакто поддържа втората война на Русия в Чечня. Шансовете той да напусне в скоро време са към момента дребни, само че е ясно, че ескалиращите последствия от военната му игра на
хазарт към този момент разхлабват сходната му менгеме хватка на властта.
Путин постави изключителни старания, с цел да в профил противниците си и да пренапише конституцията, с цел да резервира властта си. Шансът той непринудено да отстъпи място на нов водач е дребен, само че към този момент не е за занемаряване. Ето на кого може да направи път съветският водач:
Супершпионинът — Николай Патрушев
Ако Путин одобри, че позицията му е станала несъстоятелна, наблюдаващите на Кремъл виждат Николай Патрушев като негов най-вероятен правоприемник. Бившият началник на шпионската организация на ФСБ, в този момент секретар на Съвета за сигурност на Русия, има преимуществото да споделя светоглед с Путин - подобен, който е пронизан с неприязън към Запада като цяло и към Съединените щати в частност.
Ако не друго, възгледите на Патрушев са по-крайни: на съвещание на Съвета за сигурност дни преди Путин да подреди навлизане в Украйна през февруари, Патрушев упрекна Вашингтон, че преследва скрита цел за " разпадането на Руската федерация ". Това е прочут лайтмотив: преди години Патрушев упрекна някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт, че е споделила, че Сибир и Далечният изток не би трябвало да принадлежат на Русия. Това изказване не е имало фактическа основа, което води до спекулации, че произлиза от доста строго конфиденциален план, при който московски шпиони са наели четци на мисли, с цел да обхванат надълбоко в съзнанието на западните водачи.
Тъй като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев пое по-активна роля, като неотдавна посети Китай на фона на възходящата угриженост по отношение на войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: на 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и в случай че стане президент, евентуално ще бъде единствено преходна фигура.
Лакеят — Дмитрий Медведев
Ако има някой, на който Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: Руският водач подари президентския пост на някогашната си дясна ръка от Санкт Петербург през 2008 година Смяната на работата разреши на Путин да резервира властта в свои ръце, като в същото време съблюдава конституционните ограничавания на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев съответно поддържаше топло президентското място, до момента в който получаваше позитивна оценка като реформатор - управлявайки с iPad и обикаляйки Силиконовата котловина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев добродушно даде път на Путин да се върне в Кремъл.
Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 година да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - още веднъж директно зависещ на Путин, който го оглавява. Войната беше нелюбезна към Медведев, чиито опити да се покаже в облика на по-малкия злобен близнак на Путин, представяйки се за нуклеарен лунатик, бяха заглушени от прояви на нервен смях от читатели на неговия канал в Telegram. На 57 Медведев към момента е задоволително млад, с цел да ръководи Русия още веднъж, само че личната му орис е неразривно обвързвана с тази на Путин.
Бодигардът - Алексей Дюмин
Според личните му разкази Алексей Дюмин един път избавил Путин от нощна офанзива на кафява мечка, изпразвайки пълнителя на служебния си револвер в краката на звяра, който стоял заплашително на прага на планинско леговище. Безстрашно предан, само че въпреки всичко човечен (мечката оцеляла) - какви по-добри квалификации с цел да наследиш Путин, като в същото време гарантираш, че по-възрастният общественик може да се радва на комфортна пенсия и да избегне съд в Хага за военни закононарушения?
Най-известният деец от Федералната работа за защита - отговорът на Русия на преторианската армия на имперския Рим - Дюмин също вкуси триумфа на бойното поле като пълководец на специфичните елементи в интервенцията през 2014 година за анексиране на Кримския полуостров. Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област. Според някои сведения Дюмин е любимец на Путин, само че неговият желан статус би го направил уязвим, в случай че в Кремъл избухне битка за власт.
Князчето — Дмитрий Патрушев
Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, само че това не значи, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Именно Николай Патрушев, откакто беше назначен да ръководи ФСБ през 2000 година, назова съветския шпионски хайлайф " новите благородници ". Едно потомство по-късно синът му Дмитрий Патрушев се обрисува като княз и благонадежден евентуален правоприемник. 44-годишният беше назначен за министър на земеделието през 2018 година, откакто по-рано приключи академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.
Колкото и далечна да е вероятността, едно князче-президент може да облекчи страховете в целия свят, че Русия, изправена пред проваляне в Украйна, ще стартира самоубийствена нуклеарна ескалация. Наследственият държател по формулировка би имал по-силен инстинкт за оцеляване от вманиачен деспот, прикрит в под земята бункер.
Кремълски скрит план - Путин е свален, неработоспособен или погубен
Въпреки всички приказки за ръководено заместничество, историята показва, че жителите на Кремъл са склонни да изоставен първи: Владимир Ленин и Йосиф Сталин починаха, както и Леонид Брежнев и - в резюме - двамата му непосредствени наследници. Последният настоящ държавен глава, който е погубен, е цар Александър II през 1881 година
Има обаче прецеденти за водачи, които бяха принудени да изоставен поста - Никита Хрушчов през 1964 година и Михаил Горбачов, чието рухване през 1991 година смъкна окончателната завеса над Съветския съюз. Колкото и да не е постоянно, битката за завещание се е водила измежду вътрешни хора в Кремъл - сравнявано от английския водач Уинстън Чърчил с " борба на булдог под килима ".
Тройката
Може би най-близкият исторически паралел на автократичния Путин е този на Сталин, чиято гибел през 1953 година провокира битка за власт, в която краткотрайна " тройка " приключи с изтезанието на един от нейните членове, ненавижданият някогашен началник на тайната полиция Лаврентий Берия. Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков през 1955 година, излизайки като безспорен водач както на Комунистическата партия, по този начин и на държавното управление. Година по-късно той изнася тирада, в която осъжда култа към личността към Сталин, с което стартира топене след години на гнет.
Изкушаващо е да се заключи, че в случай че Путин бъде свален, неработоспособен или погубен и сменен от групово управление, неговата гибел може да докара до деескалация на прокси войната на Русия със Запада. " Центърът на тежестта на елита е против войната. Те в никакъв случай не са го харесвали ", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, някогашен английски дипломат в Беларус, който в този момент е старши помощник за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически проучвания.
Промяната на режима в автокрациите нормално идва от вътрешната страна, отбелязва Гулд-Дейвис, който прави оценка вероятността за ръководен преход на " нула ". Путин пропусна шанса да провежда приемствеността си, когато пренаписа конституцията преди две години. " Сега позицията му е в по-голяма заплаха - няма гаранция за спокоен живот по-късно ".
Спекулациите за това кой може да заговорничи за свалянето на Путин е неуместно начинание, само че в случай че историята е нещо, което би трябвало да се вземе поради, представителите на " силовите министерства " в Съвета за сигурност биха били в уравнението - колкото и лоялни към Путин да наподобяват в този момент. Внимавайте за Патрушев-старши, шефа на ФСБ Александър Бортников, министъра на вътрешните работи Владимир Колоколцев и министъра на защитата Сергей Шойгу (хитро оцеляващ, само че с клеймо за неприятно ръководена война).
Премиерът - Михаил Мишустин
Член 92, параграф 3 от съветската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът не е в положение да извършва отговорностите си, " те се извършват краткотрайно " от министър-председателя. Това слага Михаил Мишустин в преференциална позиция да поеме длъжността настоящ държавен глава, в случай че Путин се разболее съществено или бъде погубен. 56-годишният Мишустин беше основният събирач на налози в Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 година, когато Путин прокара тези конституционни промени, които на процедура му отвориха пътя да стане пожизнен президент.
Плешивият, наедрял Мишустин служи като предан спешен управител, работещ за минимизиране на икономическите последствия от западните наказания. Но има евентуален поврат: в случай че Путин е неработоспособен, конституцията не му разрешава категорично да провежда завръщане, в случай че се възвърне. Възможно ли е да става за, " който откри - негово си е "?
Московчанинът - Сергей Собянин
Типичният вътрешен човек, кметът на Москва Сергей Собянин може да се появи като кандидат за правоприемник на Путин, в случай че митингите в столицата ескалират до точката, в която репресиите към този момент не са жизнеспособни и е нужна градивна ангажираност за довеждане докрай на проведения преход. Това никога не е главен сюжет: митингите против заповедта за готовност на Путин надалеч не доближават мащаба на придвижването Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпна от власт при започване на 2014 година
По време на 12-годишния си мандат Собянин се потвърди като неугледно компетентен партиен политик. Той свърши прилична работа, с цел да направи метрополиса по-пригоден за живеене - разкрасяване на паркове, възстановяване на исторически здания и възстановяване на публичния превоз - до момента в който огромна част от този прогрес не беше погубен от войната и глобите. 64-годишният преди този момент е бил губернатор на богатата на нефт провинция Тюмен (от 2001-05), началник на администрацията на Кремъл (2005-08) и вицепремиер на Путин (2008-10).
Цветна Революция - Руснаците въстават против Путин
Патологичната решителност на Путин да заличи Украйна от картата произтича от страха му, че тя може да изнесе " цветна " гражданска война в Русия. Украинците не един път, а два пъти отстраниха своите водачи посредством кротичък митинг, в Оранжевата гражданска война от 2004-05 година и митингите на Евромайдана десетилетие по-късно. Но допустимо ли изобщо да се случи?
Затворникът - Алексей Навални
Борецът с корупцията Алексей Навални ще бъде основният претендент да управлява съветска цветна гражданска война, откакто оказа помощ за организирането на митинги против връщането на Путин на президентския пост преди десетилетие. Тези демонстрации - най-големите в постсъветска Русия - в последна сметка се провалиха. Но Навални упорства, насочвайки напъните си към откриване на корупцията. Държавата му отмъсти, като токсини Навални с нервнопаралитичен сътрудник и го затвори по изфабрикувани обвинявания в машинация.
Проявявайки изключителна храброст, Навални продължава да се опълчва на войната зад решетките. Но възможностите му да последва стъпките на Нелсън Мандела от затворническата килия до президентството са дребни. Наблюдателите могат да си показват сюжет, при който Путин е свален и идващият водач на Русия, в жест на помиряване към Запада, освобождава политически пандизчии като Навални, журналиста Владимир Кара-Мурза или видеоблогъра Иля Яшин. Но това би било единствено първата стъпка по дълъг и лъкатушен път към властта в страна, която към момента не е провела свободни или почтени избори.
Изгнаникът - Михаил Ходорковски
Бившият петролен магнат Михаил Ходорковски е различен критик на режима, който се изправи против Путин и загуби, като в последна сметка беше лишен от своята петролна империя Юкос, хвърлен в пандиза за 10 години и най-после отпътува в заточение. Неговата фондация " Отворена Русия ", неразрешена в Русия, продължава да води акция за промени, само че самият Ходорковски не демонстрира очевидна упоритост да провежда триумфално завръщане и да играе лидерска роля в Русия след Путин.
59-годишният Ходорковски мощно поддържа съпротивата на Украйна против Русия, като неотдавна прикани Запада да достави повече оръжия. И въпреки всичко историята му на безсърдечен предприемач не е забравена от по-възрастните руснаци, които към момента таят горчиви мемоари от безредните години на Елцин, когато олигархическа клика натрупа големи активи посредством корупционни приватизации, които лишиха нацията от нейното руско индустриално завещание.
Путин е свален с боен прелом
Докато модерна Русия няма история на сполучливи военни преврати, би било неточност да се изключи опцията Путин да бъде свален посредством въоръжено въстание. Ето някои основни играчи, за които би трябвало да внимавате, в случай че идващият държател на Русия бъде определен с оръжие:
Касапинът — Михаил Мизинцев
Министърът на защитата Сергей Шойгу и Валери Герасимов, началникът на генералния щаб, не се оправят изключително добре с война, което на процедура ги изключва като надеждни водачи в някакъв ход на военното ведомство за завладяване на властта. В Русия няма традиция недоволните офицери да провеждат пуч - и мнозина към този момент са срещнали своя основател на бойното поле.
Но има един военачалник, който процъфтява, откакто си завоюва репутацията на шокираща грубост: Михаил Мизинцев, " касапинът от Мариупол ". Мизинцев управлява опустошителната блокада, при която повече от 20 000 цивилни починаха преди пристанищният град да падне през май. Той преди малко бе нараснал в заместник-министър на защитата, отговарящ за логистиката, до момента в който Русия се стреми да обърне хода на последната атака на Украйна и да постави завършек на мобилизационния безпорядък. Мизинцев може и да не е директен кандидат за властта, само че съставлява интерес за наблюдаване през идващите дни и седмици.
Военачалникът — Рамзан Кадиров
Чеченският водач Рамзан Кадиров, който назовава себе си " пехотинецът на Путин ", е един от най-известните поддръжници на войната на Русия в Украйна. Той характеризира спора като кавга сред неговата персонална войска от " кадировци " и украинските врагове, които той назова неонацистки " дяволи ". Неговите войски обаче се показаха по-добре като воини в TikTok, видео приложението за смарт телефони, в сравнение с фронта.
Кадиров е брилянтен, въпреки и недодялан агитатор на режима - каналът му в Telegram има повече от 2,6 милиона почитатели. И въпреки всичко всеки опит да се употребява слабостта на Путин за подкрепяне на личната му политическа идея би го изложил на персонален риск, твърди икономистът Сергей Гуриев. " Хората на Кадиров са рискови, само че ненавиждани ". По-вероятно е Кадиров да търси повече автономност или самостоятелност за Чечня, в случай че има политически катаклизми в Русия
Наемникът — Евгений Пригожин
Ако някой наподобява като главнокомандващ на Русия сега, това е Евгений Пригожин, бизнес олигарх, прочут като " основния готвач " на Путин, който управлява тайната наемна войска " Вагнер ". 61-годишният Пригожин беше сниман този месец да изнася тирада за рекрутиране в двора на затвор, обещавайки на наказаните свободата им, в случай че се бият за Русия в Украйна шест месеца и оцелеят. Други видеоклипове го демонстрират по какъв начин идва с хеликоптер за нощна среща с помощници и участва на погребението на един от неговите бойци. " Вагнеровците казват, че биха дали своят вот за него вместо Путин когато и да е и ми се коства, че той надушва кръв ", туитира Христо Грозев от проверяващия уеб страница Bellingcat.
Това обаче би изисквало замайващ поврат на бойното поле - при което огромна част от територията, претендирана от Русия от 2014 година насам, е изгубена и орди от недоволни бойци се завръщат вкъщи, с цел да бродят по улиците - с цел да може пълководец като Пригожин да има даже и най-малкия късмет. " Ще би трябвало да има безусловно пагубен колапс на страната ", споделя създателят Марк Галеоти.
Няма подобен казус в късната имперска, руска и модерна история: най-близкият паралел биха били революционните събития от 1905 и 1917 година, последвали след военни произшествия. През 1905 година цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на лимитирани демократични промени. А през февруари 1917 година свалянето му води първо до образуването на демократично краткотрайно държавно управление, като болшевишките-революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта едвам през октомври. 
