Катастрофа: Защо България внася почти всички храни отвън
„ Катастрофа: Защо България внася съвсем всички храни извън “ е коментар на Емилия Милчева за по отношение на трендовете във веригите за хранителни артикули, аграрния бранш и на къде се е отправила България. Публикуваме го без редакторска интервенция.
Представете си дистопия, в която на България ѝ се постанова да се изхранва само с това, което създава. Резултатът ще е пагубен, тъй като единственото, което българското селско стопанство създава допълнително, е зърно. Така че ще ядем единствено самун. Причината е, че производството на жито и други зърнени култури надвишава шесткратно това на плодове и зеленчуци – и е над три пъти повече от нужното за вътрешно ползване. А съвсем 80% от плодовете и зеленчуците, употребявани в България, са вносни, както и близо 50% от месото.
Слонът в стаята
Силното оскъпяване на храните в страна с огромен дял небогати и работещи небогати изкара на дневен ред разнообразни проблеми – ценообразуване в зоната на здрача, прекомерно ниски законови наказания, неефективни регулатори. А властта си откри виновници в лицето на комерсиалните вериги. Но за слона в стаята – селско стопанство, което не е в положение да изхрани 6,5-те милиона жители, нито дума.
В края на м.г. пред Агри.бг Цветан Цеков от Браншова камара „ Плодове и зеленчуци ” предизвести, че “ако форсмажорно не предприемем ограничения с сложени цели, за няколко години ще загубим бранш „ Плодове и зеленчуци “ – отхвърлят се доста производители ”. В медийни изяви неотдавна Цеков заяви и това, че българското оранжерийно произвеждане “почти го няма ” поради високите цени на топлоносителите. Но и да го има, не е конкурентно на евтиния импорт от Турция с нейното мощно развито земеделие и на мощно субсидираното произвеждане от Европейския съюз (EС).
Тревожни трендове
Вече стана ясно, че първите български домати се чакат да излязат в края на март и ще минат 5 лева/кг. на едро, което значи, че в магазините ще са още по-скъпи. Мнозинството българи най-вероятно ще изчакат още месец-два преди да почнат да купуват. Заради мощно поскъпналите храни от първа нужда от трапезата отпадат плодовете и зеленчуците, по чиято консумация българите без друго са предпоследни в Европейски Съюз по данни на Евростат.
Но статистиката е тревожна освен за българите. Последните оценки от Freshfel Europe Consumption Monitor демонстрират, че междинната дневна консумация на пресни артикули измежду европейците през 2022 година е спаднала с 10% – до 364 грама на глава от популацията – и е под рекомендацията на СЗО за най-малко 400 грама. Това се дължи както на питателните привички на милениалите, по този начин и на намаленото ползване от хората с ниски приходи. Преди дни Българската стопанска камара сподели тъжната статистика на българския експорт на зеленчуци за Европейски Съюз и надлежно импорт за последните 15 години – салдото в търговията е негативно. Наред с това, установи БСК, България е неоспорим водач в Европейски Съюз по съотношението домати/банани – внасяме повече домати, в сравнение с банани. Българският домат се трансформира в мит заради неналичието на смислена държавна политика за производството на зеленчуци, и освен.
Политици със скръстени ръце
Затова пък поредната политика на поредност държавни управления отгледа кастата на “зърнарите ” и на огромните аграрни стопанства, които получават най-големите директни заплащания, чийто таван е 300 000 евро. Чрез свързани компании едни и същи притежатели получават десетки милиони, а властта, все едно коя, не управлява процеса. (Коалиционното съглашение на държавното управление на “Промяната ” предвиждаше таванът да стане 100 000 евро, а откакто Българска социалистическа партия получи земеделското министерство, министър Иван Иванов реши, че това “трябва да стане гладко, без да се нарушават внезапно интересите… ” и такива значими въпроси да се вземат решение от Народното събрание. В последна сметка всичко си остана както досега.)
Тази процедура докара до такава степен огромните да стават още по-големи, а дребните да се смаляват и изчезват – “за 10 години броят на стопанствата е намалял с съвсем 75% ”, заяви преди време “Капитал ”. Благодарение на дотациите огромните съумяват да модернизират своите стопанства, само че не и дребните.
Обещания и резултати
Предизборните стратегии са цялостни с обещания за земеделие, което да изхранва България, поддръжка за производителите на плодове и зеленчуци, поддръжка за животновъдите, стратегии за българските артикули, предприятия за първична преправка, поощряване на биопроизводство и какво ли още не. Но резултатите са забележими посредством обстоятелствата.
Например, по оценки на Центъра за стопански проучвания в селското стопанство (САПА), производството на свинско месо тази година може да намалее до 72 000 тона поради броя на свинете, свил се с 26% на годишна база до 511,6 хиляди в края на 2022 година. В предвоенната 1939 година България е произвела съвсем два пъти повече свинско месо – 173 хиляди тона (при над 740 хиляди свине). През 1939 година в България живеят над 6,3 милиона души, съвсем колкото и в този момент, само че тогава популацията е било младо и интензивно, а в този момент е застаряващо и с негативен демографски приръст.
С изключение на зърното, в останалите браншове на българското селско стопанство сривът е огромен, обичайни аграрни региони обезлюдяват, а служащи не доближават заради неприятни условия на труд, липса на задоволително машинизация и ниско възнаграждение. Към момента тази смяна наподобява необратима.
