Кът за отдих с чешма и беседка изгражда жител на

Кът за отдих с чешма и беседка построява гражданин на омуртагското село Голямо църквище на пътя сред огромните села в Герловския край Обител и Голямо църквище. Сунай Шабан описа пред кореспондент на Българска телеграфна агенция, че концепцията му е да остави нещо след себе си, което да се употребява от поколенията.

Първите стъпки са отпреди година. Постепенно стартира и реализирането на концепцията. Още през лятото на 2025 година е прекарана вода до мястото. Заедно с другари мъжът съумява до докара водата от към един километър разстояние. Тази година към този момент се построява чешмата. Съоръжението се намира досами пътя, който води към прилежащите села Врани кон и Менгишево, а откъм – към язовир " Тича ". “Избрах това място, тъй като има доста хубава панорама. В непосредствена непосредственост е до река Гюрла и е комфортно за отдих и риболов”, изясни Шабан.

Проектът планува в построяването на целия ъгъл да бъдат вложени към 7000 евро. Парите са заделени от фамилния бюджет. Правя го за хаир - за положително дело, означи Шабан. Благодарен е на десетките свои другари от родното му Голямо църквище и от близките села, които се включват с непринуден труд. Подкрепа има от от фамилията си.

В исляма обезпечаването на вода се счита за едно от най-големите благотворителни каузи. Съществуват предания, съгласно които обезпечаването на вода на хора и животни носи огромна духовна премия, описа още мъжът.

Сунай Шабан показа, че тежко житейско събитие прекатурва мирогледа му. През 2011 година той катастрофира и лекарите не дават огромни очаквания. След няколко медицински интервенции и поддръжката на най-близките си, прекарани осем месеца на легло, мъжът съумява да се възвърне. Сега е с ТЕЛК, само че е признателен на ориста и Господ и продължава да е потребен за себе си и за близките.

Сунай Шабан е 47-годишен. Още след завършването на приблизително обучение през 1997 година отпътува на гурбет в Турция. Работи там като продавач-консултант, прави разнос на стока. Носталгията го връща в родния край. Решава да стартира личен бизнес – транспорт на пасажери и товари, занимава се с външна изолираност на здания. Идва обаче денят на злополуката, която го приковава на легло. “Тогава осъзнах какъв брой за малко сме на тази земя. Започнах да мисля по друг метод – всеки ден е подарък, само че и всеки ден би трябвало да се изживява пълноценно – с труд и мисъл за себе си и обществото”, споделя Шабан.

След като се завръща към естествения темп на живот, се заема с облагородяване двора си. Търси екскаватор много дълго време и осъзнава, че е удачно да закупи персонален и стартира да се занимава с изкопни работи. Днес разполага с три багера и два самосвала. “Работа има, когато я вършиш качествено”, отбелязва той. Сунай Шабан е и общински консултант в Омуртаг.

Наличната техника употребява и при градежа на къта за отдих. Закупува строителните материали и притегля съидейници за идеята. Нещата се случват по-бавно, тъй като помощниците му са заети през летните месеци и всеки оказва помощ, когато успее да отдели свободно време. Но желанията са до седмица обектът край пътя да е подготвен и да се употребява. Плътно зад него и при реализирането на начинанието е фамилията му - брачната половинка и двете му деца – на 19 и 15 години, оказват помощ, с каквото могат.

Освен чешмата, следва да се построи беседка, а до нея пещ, която към този момент е налична - остава единствено да се инсталира. Сунай Шабан желае сред къта за отдих и реката на обособи място - декоративно язовирче, което да е зарибено и да се употребява.

В региони като Голямо църквище доста чешми са изграждани точно по тази традиция. Често на надписите може да се види, че са направени " за хаир " или в памет на избран човек. При мюсюлманите концепцията за чешмата като продължаваща лепта е изключително мощно застъпена и има директна връзка с религиозните показа за щедрост, описват по-възрастни локални хора.