Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости)

Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости) съставлява късноримска цитадела, чиито остатъци се намират в центъра на днешния град Кула в Северозападна България, на 35км. от Видин. Останките на крепостта са разпознати през 1870-те години, по време на едно от пътешествията на австро-унгарският академик, Феликс Каниц.

На мястото, където през днешния ден се намира крепостта – стръмния южен скат над дефилето на река Войнишка, е открито, че преди нея е съществувало малко трако-римско населено място датирано от 1-то хилядолетие преди новата епоха.

Предположенията са, че крепостта е издигната от император Диоклециан на границата сред ІІІ и ІV век. Част е от възобновения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на ІІІ век. Ролята на Кастра Мартис била да пази пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

Чували ли сте за Сердикийски събор? През 343 година точно свещеник на епархията Кастра Мартис взе участие в него. Няколко години по-късно, през 377 година, още веднъж е упомената по отношение на прекосяването на отрядите на император Грациан по пътя за Тракия. През 408 година хунския водач Улдис завладява крепостта за малко. През същия век Прокопий Кесарийски подрежда Кастра Мартис измежду главно възобновените замъци от император Юстиниан I (527-565). След няколко години обаче по време на аварските нашествия в империята от 586-587 година, крепостта е унищожена.

През ХІІІ – ХІV век част от укреплението е възобновено и употребявано за защитата на Видинското царство.

Крепостта се поделя на 2 елементи, строени през разнообразни интервали – малко квадратно барикада квадрибургий и намиращият се южно от него по-голям кастел.

Тъй като император Диоклециан интензивно строи квадрибургии в граничните региони на империята и тук е издигнат подобен – той е датиран от края на ІІІ – началото на ІV век. Размерите му са 40 на 40 m с огромни кули в ъглите, които имат диаметър от 12,5 m. Квадрибургият е чудесно непокътнат и изцяло оголен. Изградените от каменни и триредови тухлени пояси стени имат дебелина 2,2 m и непокътната междинна височина 2 m над подовете. Името на град Кула идва точно от 16,3 метровата югоизточна кула на крепостта. До укреплението се стига през двукрила врата, ситуирана от южната страна на крепостта – това е единственият път. Има доктрина, че в края на ІV век портата е била подсилена с по-тясна стена на 3,3 m от първата, оформяща караулни пространства и надвратна кула.

Името на крепостта се свързва с името на Константин Велики (306-337), който през втората четвърт на ІV век, разположил военният си лагер южно от квадрибургия. Той бил укрепен с крепостни стени дебели 4,3 m. Кастелът има форма на погрешен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на повърхност от 15,5 декара.

Откритите по-късно остатъци от основи на римска баня в северозападната част на крепостта приказват по тази причина, че отвън крепостта е обитавало цивилно население.

Посетителите на крепостта имат опцията да се насладят на изумителна панорама от построената панорамна площадка към основната улица на града. Кастелът има нощно осветяване, което предлага и нощни разходки.

Автор: Божидара Иванова