Кратка история на кастореума – секрет от дупето на бобър, използван като парфюм
Кастореумът е вещество, което се отделя от мъжките и женските бобри от Аляска, Канада и Сибир, от торбички, ситуирани покрай основата на опашките им (на латински кастореум значи бобър). Тези животни не виждат и не чуват доста добре, само че имат чудесно подушване – и с помощта на кастореалните си „ жлези “ те самите също миришат отлично.
Те употребяват този секрет частично за маркиране на територията си, като го отделят върху купчините пръст, които построяват по краищата й, а също и за хидроизолация на козината си.
Ароматната композиция от ванилия и малина с флорални нотки на кастореума носи информация за здравословното положение на бобъра и оказва помощ за разграничение на членовете на фамилията от останалите. Бобрите в действителност са толкоз заинтригувани от миризмата, че в предишното ловците на кожи са поставяли от веществото в клопките си.
Епруветка с извлечен кастореум
Когато е свеж, той съставлява течност с цвят от жълт или млечен до сив, според от типа на бобъра и неговия пол. При издояването й от живо животно, течността се изсушава до твърдо положение за произвеждане на парфюми. При мъртво животно цялата кастореумна жлеза се отстранява и по традиция се консервира посредством опушване на дърва.
През по-голямата част от историята си се е употребявал като лекарство: да вземем за пример, римските дами са вдишвали изпаренията от него, тъй като са вярвали, че по този начин ще провокират аборт (това, несъмнено, не се получава). Хилдегард декор Бинген, бенедиктинска абатиса, мистичка и академик от 12 век, написа, че стрити на прахуляк „ тестиси “ от бобър, изпити във вино, понижават температурата (изсушената кастореумна жлеза елементарно се бърка с тестиси). Той се употребява и за лекуване на главоболие, което е разумно, като се има поради, че съдържа салицилова киселина – главната съставна част на аспирина.
Колонизацията на Америка води до увеличение на наличността на боброви кожи, които се употребяват за разработване на фешън шапки в цяла Европа, и до възвръщане на интереса към кастореума като лекарство – за болки в ушите, зъбите, колики, подагра, сънотворно, ободрително и за общо подсилване на мозъка. През 19 век веществото стартира да се употребява и в парфюмерийната индустрия като съставна част, която кара другите аромати да ухаят по-добре и да се резервират по-дълго.
Към края на XIX в. търсенето на кожи и кастореум е толкоз огромно, че северноамериканските бобри са на ръба на изгубването. През 1894 година представител на компанията „ Хъдсън Бей “, огромна компания за търговия с кожи и кастореум, декларира: „ Дните на бобъра са преброени. Той не може да съжителства с цивилизацията. “
Американски бобри
Според „ The Oxford Companion to Sugar and Sweets “ („ най-амбициозният и еклектичен указател от типа си; необятна сбирка от близо 600 разказа за всевъзможни сладки неща “) кастореумът е употребен за първи път като хранителна добавка при започване на 20 век, само че в този момент се употребява рядко, в случай че изобщо се употребява, в всеобщото произвеждане на аромати. Въпреки това се смята за „ натурален мирис “, защото е получен от натурален източник, и може да се употребява за прибавяне на плодови нотки на ягоди или малини или като сурогат на ванилията.
По принцип бобрите към този момент не се ловят поради кожите или кастореума. За да се снабдят с лепкавото вещество, хората би трябвало да упоят животното и да го издоят – процесът, разказан като „ много гнусен “ от Джоан Кроуфорд, еколог по дивата природа в Университета на Южен Илинойс, на която не й липсва опит в тази дейност; тя отбелязва още, че кашата има консистенция, наподобяваща меласа. Поради неудобството и разноските, свързани с добиването му, веществото към този момент се употребява рядко. Според книгата „ Fenaroli’s Handbook of Flavor Ingredients “ годишното ползване в промишлеността е доста ниско – към 130 кг – до момента в който потреблението на натурален ванилин е над 1,2 милиона кг годишно.
„ В промишлеността за аромати се нуждаете от тонове и тонове материал, с който да работите “, споделя химикът Гари Райнсиус. „ А не е като да можете да отглеждате полета с бобри, от които да събирате. Тези животни не са доста. Така че в последна сметка този артикул е доста безценен – и по тази причина не е доста известен измежду питателните компании. “
