Касовият дефицит за 2024 г. минава 3% – надеждата е

Касовият недостиг за 2024 година минава 3% – вярата е в Национален статистически институт.

Националният статистически институт (НСИ) завиши данните за действителния напредък на българската

стопанска система през 2024 година Ако последва и проверка нагоре и на номиналния размер на брутния

вътрешен артикул (БВП), това би подкрепило напъните на държавното управление да резервира бюджетния

недостиг в границите на 3%.

Засега обаче няма смяна в номиналните стойности на Брутният вътрешен продукт за първите три тримесечия на предходната

година. По калкулации на Economic.bg, при събиране на обособените тримесечия номиналният размер

на Брутният вътрешен продукт на България за 2024 година доближава почти 202.5 милиарда лева – надхвърляйки за първи път 200-милиардния предел.

Официално номиналният размер на стопанската система ще стане явен на 7 март, когато Национален статистически институт ще разгласява икономическия напредък за цялата 2024 година и тогава може да се чака и проверка на общото число.
Дефицит над 3% на касова основа
Сметките на Economic.bg, основани на оповестените данни от Министерство на финансите за сумата на недостига на касова основа за 2024 година и за цената на стопанската система на страната демонстрират, че дефицитът на касова основа за предходната година е 3.03%. Макар и с малко, цифрата надвишава 3%.

С огромна възможност цифрата ще влее в „ естествените “ рамки след предстоящата проверка на данните от Национален статистически институт в идващите месеци. Но илюстрира рискът, който министрите на финансите поемаха в последните няколко години, когато непрекъснато залагаха 3% недостиг.

Пред Economic.bg при започване на месеца икономистът и учител в УНСС Димитър Чобанов

изрази опасенията си, че  най-вероятно предходната година дефицитът е излязъл от рамките за

еврозоната . Но и доста други икономисти обществено са подлагали на критика рисковата бюджетна политиката,

която се практикува в последните 4 години.

И в случай че дефицитът на касова основа в този момент е оттатък ръба на допустимото за влизане в еврозоната, обстановката с недостига на начислена основа – същински значимият индикатор за Брюксел при оценката на готовността на България да одобри еврото – е още по-притеснителна.

Няколко министерства към този момент изнесоха данни, че при тях има неизплатени, само че фактурирани отговорности за 2024 година, които служебното държавно управление на Димитър Главчев с финансов министър Людмила Петкова е трансферирало за 2025 година Министерство на регионалното развитие заяви за  1.8 милиарда лева неизплатени отговорности  за предходната година, Министерството на превоза – за  700 млн. лева , а финансовият министър Теменужка Петкова разгласи, че цялата тежест от Бюджет 2024, трансферирана за 2025 година, е 4 милиарда лева Като постъпват още данни и цифрата може да скочи.

Това значи още бюджетен недостиг на начислена основа, над 3%, в случай че не се появят отсрочени доходи – един подобен са получените  348 млн. лева от Дания , а чисто счетоводно ще помогне и доставеният аероплан F-16, който е заплатен още преди пандемията, само че в този момент ще бъде фактуриран.
Какво демонстрират данните на Национален статистически институт?
Според експресната оценка на Национален статистически институт растежът на брутния вътрешен артикул на България през последното тримесечие на миналата година доближава 3.1%. Толкова висок годишен растеж за тримесечие не е регистриран от третото тримесечие на 2022 година насам, когато стопанската система бумтеше, движена от най-високата за четвърт век насам инфлация.

От оповестеното от Национален статистически институт известие се вижда още, че институтът е направил основни проверки и за предходните тримесечия. Така растежът на Брутният вътрешен продукт за третото тримесечие става 2.7% при 2.2% в експресната оценка и 2.4% в първата проверка.

Растежът на българската стопанска система е ревизиран наново и за второто тримесечие. Експресната оценка на Национален статистически институт за него бе за напредък от 2%, а в първата проверка бе повишен на 2.1%, а след това на 2.2%. Сега Национален статистически институт показва за него напредък от 2.4%.

За първото тримесечие на годината Национален статистически институт бе отчело напредък на Брутният вътрешен продукт от 1.7% напредък в експресната оценка и повишен на 1.8% в първата проверка и 2% във втората.
Какво движи стопанската система тази година?
Данните на Национален статистически институт за предходните тримесечия демонстрират, че главно стопанската система тази година се движи от потреблението на семействата и бизнеса. Ускореното кредитиране от банките и двуцифрения растеж на заплатите са главните тласъци за потреблението.

Новата информация от националната статистика демонстрира, че за интервала октомври – декември, нормално мощен за стопанската система предвид на празничното извършване на покупки и по-големите държавни харчове – крайното ползване пораства с 5.8% на годишна база. Толкова висок растеж статистиката не е отчитала от края на 2021 година и началото на 2022 г. – още веднъж измежду мощните интервали за стопанската система в последните години.

В същото време търговията „ натежава “ на резултатите от БВП – износът на артикули и услуги понижава с 3.2%, а вносът пораства с 1.2%.