Късното шоу на Джими Кимъл не е просто в пауза.

Късното шоу на Джими Кимъл не е просто в пауза. То е спряно „ за неопределен срок “ от ABC – компания, която принадлежи на „ Дисни “. Не тъй като рейтингите са паднали (както се пробва да твърди Тръмп), а тъй като Кимъл се е осмелил да се подиграе на „ неправилните “ хора.

Един монолог за Чарли Кърк, убития десен инфлуенсър, обожествяван от орбитата на Тръмп, явно е бил задоволителен, с цел да провокира верижна реакция от регулаторен напън и корпоративна малодушност.

Отговорът на комедийната колегия бе незабавен. Стивън Колбер, Джон Стюарт, Сет Майърс, даже Дейвид Летърман – хора, които построиха кариера, осмивайки властта – го нарекоха с същинското му име: „ груба офанзива против свободата на словото “.

Колбер се подигра на „ Дисни “, че се огъват пред държавен натиск; Стюарт се пошегува, че ще направи „ Правителствено утвърдено Daily Show “. Те знаят какво е заложено. Ако шутът не може да се подиграва на краля, значи към този момент не живеем в народна власт, а репетираме за монархия.

Тоя „ продан на опит “, дето Оранжевия го е почнал с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) още през осемдесетте, няма да докара Америка до нищо положително. Ние тук знаем най-добре. А на американците – горките – им следва да го схванат.

…

Лицемерието става отвратително. Върнете се единствено няколко месеца обратно, когато Джей Ди Ванс и неговият хор от „ борци за свободно слово “ виеха против Европа. Дойде на крайник да ни се кара, че не даваме задоволително независимост на фашистите от крайното дясно на Германия и други страни.

Брюксел си разреши да контролира съветско финансираната агитация на крайната десница, Берлин пък опита да удържи акциите на омразата на AfD, Европейски Съюз предприе ограничения да отбрани жителите си от цифровите канали за отрова на Путин (и неговото прокси Мъск). А какво сподели Ванс? Че това било посягане върху свободата. Оплакваше се от „ цензурата “ на Европа. Американците в никакъв случай не биха търпели сходна тежка ръка (хахахахаха!). В неговия роман Европа беше мястото, където сатириците умират, а свободата е удушена от бюрократи в сиви костюми.

А в този момент? В Съединените щати? Водещ си разрешава да се пошегува с Тръмп и обкръжението му и наказването идва незабавно. Отстраняване. Публично оскърбление. Не става дума единствено за Кимел. Стивън Колбер също се елементарни с поста си, в случай че помните. Само че неговото уволняване го разтегнаха във времето – до идната пролет. Кимел го „ отстреляха “ небрежно.

Самият Тръмп размишлява на глас дали пък мрежите, които го подлагат на критика, не би трябвало да изгубят лиценза си.

Да. На борда на „ Еър Форс 1 “, връщайки се от държавно посещаване във Англия, Доналд Тръмп приветства свалянето на Кимъл, подигра се, че бил „ неталантлив “ с „ ниски рейтинги “, и предложи малките екрани, които го подлагат на критика, да изгубят лиценза си.

…

Същият лагер, който крещеше, че Европейски Съюз запушва устата на крайнодесни пропагандисти, в този момент приветства концепцията американски малките екрани да бъдат лишени от законното си право да съществуват, тъй като шегите им са прекомерно остри. Свобода на словото в Европа? Свещена, когато пази неофашисти. Свобода на словото в Америка? По избор, когато визира Върховния водач.

Би било смешно, в случай че не беше толкоз гротескно.

Свободата на словото в Америка, несъмнено, към този момент не е принцип, а партийна сопа. Няма какво да се лъжем. Когато речта ласкае Тръмп или популяризира крайнодесни клишета, цензурата е робия. Когато речта се подиграва на Тръмп или на неговите послушници, цензурата е огромното страшилище, което би трябвало да се отстрани.

А пък тъкмо Чарли Кърк твърдеше, че емпатията е нещо, което пречи; и че жертвите на “gun violence ” са надали не цената, която американците би трябвало да платят, с цел да се радват на „ свободата “ си да носят оръжие. Сега хора са заклеймявани, че не демонстрират емпатия към Чарли Кърк.

А иронията е, че втората корекция (въпросната им независимост да продават оръжие на куцо, кьораво и сакато… и най-много на лудите) съществува, с цел да може народът да се пази от държавното управление, в случай че държавното управление вземе, че се окаже тиранично.

… сладка ирония… нали? Въоръжените са не запомнили да въстанат? Или си им харесва тираничното държавно управление? Аз персонално залагам на второто.

Да се върнем на Оранжевото леке на гащите на Америка. Може ли Тръмп действително да лишава лицензи, тъй като не му харесват шегите? Юридически, съвсем несъмнено не. Първата корекция и десетилетия правосъдна процедура са стена против това. Съдилищата биха отхвърлили сходно нещо по-бързо, в сравнение с Кимъл може да измисли нова смешка.

ABC не спря Кимъл, тъй като съдът го подреди. Те го направиха, тъй като се опасяваха от ответни ограничения. Страхуваха се какво може да създадат регулаторите, ръководени от някой човек на Тръмп. Страхуваха се да не бъдат изолирани, разследвани или осъдени. Така работи авторитаризмът през XXI век: не постоянно със закони, а с подмятания и с корпоративния инстинкт за авансово коленичене.

Именно това е същинската заплаха. Юридическата стена още стои, само че културните и корпоративни стълбове, които поддържат свободното слово, към този момент се клатят.

Тук европейското съпоставяне е значимо. Европа от дълго време се бори да балансира свободата на изложение с дълга да пази жителите от подстрекаване, ненавист и непозната агитация. Процесът е муден, посредствен, постоянно провокиращ. Но най-малко дебатите са почтени: става дума по какъв начин да се отбрани демокрацията, без да се задуши.

Америка има какво да научи. В Съединени американски щати дебатът е редуциран до двуличие.

Опитите на Европа да се брани били „ робия “. А опитите на Америка да накаже критици очевидно са „ ред и правда “. Оранжеви клоуни… Дъното.

Джей Ди Ванс, къде ти е възмущението в този момент? Къде са огнените речи за държавна интервенция, за независимост под блокада, за заплахата да се заглушават гласове? Или тези „ правила “ важат единствено когато гласовете са на твоите съдружници? Не, не споделям, че си смешник, единствено споделям да си стегнеш малко звънчетата на шапката, че доста са се разхлабили.

…

Та… шоуто на Джими Кимъл може и да се върне един ден. Но по-големият въпрос е: ще доживеем ли да забележим по какъв начин се връща свободата на словото в Америка?

___________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.