В Караманово бе почетена паметта на героя-граничар Асен Илиев
Късно нощес в село Караманово бе почетена паметта на героя-граничар Асен Илиев, който умира на 31 март 1952 година по време на най-тежкото стълкновение в историята на българските гранични войски, състояло се под връх Сарабурун.
В родното село на Асен, останал вечно на 23 години, към момента има хора, които си спомнят за усмихнатия русоляв юноша. За да почетат паметта на героя, пристигнаха кметът на селото Бисер Блажев, кметът на Община Ценово доктор Петър Петров, шефът на дирекция „ Логистика “ към Министерството на защитата бригаден военачалник Валентин Кръстев, командирът на Военно формирование 32420 подполковник и шеф на русенския гарнизон подполковник Павлин Илиев, военни и граничари от цялата страна, представители на Областна администрация – Русе, както и на други институции. Церемонията включваше поднасяне на венци и цветя, а почетен часовой пред паметника бе строен от Регионален клуб „ Традиция “ – Русе. Те показаха и оръжия от епохата на войните за национално обединяване. Учениците от локалното учебно заведение „ Христо Ботев “ рецитираха стихотворения, отдадени на Асен Илиев. Те извършиха и патриотични песни. Отслужена бе и заупокойна молитва в памет на Асен Илиев и всички починали граничари при осъществяване на служения си дълг. Наградени бяха и спечелилите в националния конкурс за есе, отдаден на живота и делото на Асен Илиев. Най-високото отличие, специфичната премия, бе връчена на Емилия Василева от Караманово. Първо място бе отредено за Дария Илиева също от Караманово, на второ място се класира Таня Димитрова от София, а на трето остана Зоя Кирилова още веднъж от родното място на Асен Илиев. Официалните лица произнесоха слово, а най-после церемонията приключи със заря.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 година в Караманово. През есента на 1949-а е свикан да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. След асортимент той постъпва в Школата за образование на сержантски състав в Банкя и е разпределен да служи в дребната застава „ Орел “, ситуирана в Североизточните Родопи и водеща се към село Вълче поле. През първата половина на месец март четирима диверсанти влизат в България през 371-а гранична пирамида. Те се пробват да вербуват овчаря Атанас Горастев, само че той не се поддава и незабавно рапортува на граничната застава. За страдание диверсантите съумяват да навлязат бързо навътре в страната. Тогава по решение на граничните управляващи цялата околност бива блокирана. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 година голям брой граничари влизат в яростна престрелка с нарушителите на държавната ни граница, които се пробват да се върнат назад. В 6.00 сутринта измежду дъжд от патрони умират ефрейтор Георги Стоименов от застава „ Круша “ и редови войник Стоил Косовски към застава в село Камилски дол. Асен Илиев се пробва да пресече пътя на бандитите към граничната вадичка. В неравната битка е продънен автоматът на Асен. Независимо от това той съумява да простреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната вадичка в местността „ Кралимарков камък “. По мнението на военни експерти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото стълкновение с диверсантска група в историята на гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за смелост – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава „ Орел “, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. През 60-те години на минали век е построен дребен монумент на мястото на сраженията, увековечаващ подвига на героите. През 1982 година в центъра на село Вълче поле е построен паметник от гранит с ликовете на тримата починали граничари, всеки гледащ в посоката на своята застава.
В навечерието на 2 юни 1973 година в родното село на героя-граничар е открит монумент. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
В родното село на Асен, останал вечно на 23 години, към момента има хора, които си спомнят за усмихнатия русоляв юноша. За да почетат паметта на героя, пристигнаха кметът на селото Бисер Блажев, кметът на Община Ценово доктор Петър Петров, шефът на дирекция „ Логистика “ към Министерството на защитата бригаден военачалник Валентин Кръстев, командирът на Военно формирование 32420 подполковник и шеф на русенския гарнизон подполковник Павлин Илиев, военни и граничари от цялата страна, представители на Областна администрация – Русе, както и на други институции. Церемонията включваше поднасяне на венци и цветя, а почетен часовой пред паметника бе строен от Регионален клуб „ Традиция “ – Русе. Те показаха и оръжия от епохата на войните за национално обединяване. Учениците от локалното учебно заведение „ Христо Ботев “ рецитираха стихотворения, отдадени на Асен Илиев. Те извършиха и патриотични песни. Отслужена бе и заупокойна молитва в памет на Асен Илиев и всички починали граничари при осъществяване на служения си дълг. Наградени бяха и спечелилите в националния конкурс за есе, отдаден на живота и делото на Асен Илиев. Най-високото отличие, специфичната премия, бе връчена на Емилия Василева от Караманово. Първо място бе отредено за Дария Илиева също от Караманово, на второ място се класира Таня Димитрова от София, а на трето остана Зоя Кирилова още веднъж от родното място на Асен Илиев. Официалните лица произнесоха слово, а най-после церемонията приключи със заря.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 година в Караманово. През есента на 1949-а е свикан да отбие воинския си дълг в редовете на родната казарма. След асортимент той постъпва в Школата за образование на сержантски състав в Банкя и е разпределен да служи в дребната застава „ Орел “, ситуирана в Североизточните Родопи и водеща се към село Вълче поле. През първата половина на месец март четирима диверсанти влизат в България през 371-а гранична пирамида. Те се пробват да вербуват овчаря Атанас Горастев, само че той не се поддава и незабавно рапортува на граничната застава. За страдание диверсантите съумяват да навлязат бързо навътре в страната. Тогава по решение на граничните управляващи цялата околност бива блокирана. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 година голям брой граничари влизат в яростна престрелка с нарушителите на държавната ни граница, които се пробват да се върнат назад. В 6.00 сутринта измежду дъжд от патрони умират ефрейтор Георги Стоименов от застава „ Круша “ и редови войник Стоил Косовски към застава в село Камилски дол. Асен Илиев се пробва да пресече пътя на бандитите към граничната вадичка. В неравната битка е продънен автоматът на Асен. Независимо от това той съумява да простреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на 200 метра от граничната вадичка в местността „ Кралимарков камък “. По мнението на военни експерти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото стълкновение с диверсантска група в историята на гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за смелост – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 година граничната застава „ Орел “, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. През 60-те години на минали век е построен дребен монумент на мястото на сраженията, увековечаващ подвига на героите. През 1982 година в центъра на село Вълче поле е построен паметник от гранит с ликовете на тримата починали граничари, всеки гледащ в посоката на своята застава.
В навечерието на 2 юни 1973 година в родното село на героя-граничар е открит монумент. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ