Късна есенна вечер в един софийски хол някъде в началото

Късна есенна вечер в един софийски хол някъде при започване на нулевите години. Баща ми влиза и се ослушва. От колоните звучи пръхтене. Очевидно в стаята има прикрит мъж. Той се оглежда, смръщва вежди, хвърля едно око на дрешника, без да обели дума излиза. През това време аз изучавам нещо за изтласкването и диалектическата логичност на бюрото си, а чатът ми в ICQ е отворен и приказвам с най-хубавия си другар, въпреки че от един час не е като да приказваме, тъй като аз изучавам, а той подвига тежести в неговия хол.

По това време mIRC, именуван в резюме „ мирка(та) “, бързо залязва с безбройните си канали, които ни събираха по ползи и нощни заведения, връзките към този момент се придвижваха в зоната на ICQ и набиращия мощ Skype.

тогава беше " Мобилтел ", а интернетът не ни се полагаше по право - мъчно тръгваше и бързо свършваше. Почти като неприятна целувка, който помниш цялостен живот. Връзката беше dial-up и беше допустима единствено, в случай че съседът-дуплекс не приказва по телефона с роднините от Канада.

За родените след 2005 година - ICQ и mIRC бяха първите световни чатове. Те свързваха поколението на към момента младите тогава милениали през компютърния екран и им даваха опцията да поддържат връзка с приятелите си отвън улиците и градинките.

Докато чатехме от у дома през модем, мобилните телефони едвам прохождаха с обещанието за една нова форма на съгласуваност – sms-и и диалози в придвижване. Първите се назоваха мобифони, след това пристигнаха джиесемите.

Разбира се, предходното потомство, така наречен Generation X, както и бейби бумърите преди тях, първоначално не разбираха диалозите в придвижване. Спомням си един път по какъв начин в същия софийски хол звънна телефонът с шайба и новозабогателият кум на родителите ми се обади, само че прекъсна диалога прибързано, защото „ не ги чува добре по джиесема, тъй като тъкмо минава трамваят “.