Късна есен, 21 ноември 2006 г. Никой не предполага, че

Късна есен, 21 ноември 2006 година Никой не допуска, че следва последният сет на един волейболист. Часовникът отмерва малко след 20:00. Въздухът е леден, само че не мразовит – оня необикновен софийски мрак, който носи в себе си по едно и също време успокоение и предусещане за стихия. По бул. „ Цар Борис Трети “ придвижването е едва, множеството хора към този момент са по домовете си, а някои търсят топлота в околните заведения за хранене.

Никой не подозира, че единствено след минути тук ще се разиграе кървава сцена, почтена за най-мрачните страници на българския престъпен преход.

Късна есенна вечер, която ще остане в историята

Пред ресторант „ Вини “ стопира бляскав джип. От него слиза наедрял мъж – това е Красимир Димитров, прочут в спортните среди като Къро Дебелия. Бивш волейболен национал, предприемач, човек с връзки и име. С него е негов другар. Двамата влизат в заведението, само че не след дълго телефонът на Къро звъни. Той взема решение да излезе, с цел да приказва на мира. Стои извън, вдигнал слушалката, когато сенките на нощта се трансформират в кървясъл капан.

От тъмнината изскача контур. Бързи придвижвания, приглушен тон – револвер със заглушител. Куршум след патрон пробиват тила и гърба на колоса. Пет изстрела, пет рани. Тялото се свлича на земята, а в близост – тишина. Никой вътре не чува нищо. Пет от патроните улучват в тила и в гърба Димитров и все пак очевидци на убийството няма.

Вечерта, почнала като елементарна, приключва с ликвидиране, което ще остане неразкрито и до през днешния ден.

Кой беше Къро Дебелия

Красимир Димитров не е елементарен човек. Роден за спорт, играл за Левски, по-късно става началник на волейболен клуб „ Славия “ и притежател на хотел „ Славия “. Едрото му телосложение и откритата му усмивка постоянно подвеждали хората – зад облика на добросърдечен състезател стоял човек, за който се приказва, че има афинитет към хазарт, цигари и рисков бизнес.

Малко след закононарушението мястото гъмжи от полиция. Там идва и баскетболният треньор Тити Папазов, който споделя, че от години познава убития и не може да повярва в сполетялата го гибел.

„ Аз не мога да си показва, че този човек може да го убие някой. Той в действителност е голям, само че колкото беше огромен, толкоз душата му беше необятна, по тази причина ви споделям – още не мога да схващам, че това е истина, и отново ви споделям – за мен този човек не кореспондира с ликвидиране “, декларира Папазов.

По това време вътрешният министър Румен Петков е в Либия. Поредното показно ликвидиране става дни преди Европарламентът да одобри отчета за положението на страната ни, в който главният акцент е оправянето с престъпността.

Главният прокурор Борис Велчев, представен от Българска национална телевизия, споделя:

„ Има убийства, които, по този начин да се каже, са или битови, или са свързани с разнообразни задължения на хората към други лица, към които имат неизпълнени отговорности финансови – случват се такива неща, за жалост, във всяка една страна. Не е типичното ликвидиране, което свързваме с активността на проведените незаконни групи “.

Министерство на вътрешните работи афишира, че не става дума за мафиотско ликвидиране, а за престъпно закононарушение. Полицията няма данни жертвата да е обвързвана с незаконни групировки, а през последните години Къро даже не попадал в полезрението на Министерство на вътрешните работи.

Публично Министерство на вътрешните работи твърди, че Къро не е в „ контингента “ на проведената престъпност. И въпреки всичко в оперативни разработки името му изплува – не като необут, а като човек, покрай контрабандата на цигари. Точно този бизнес в годините на прехода е по-доходен даже от опиатите.

По неофициални канали Къро е свързван с тежки фигури – Иван Тодоров-Доктора, Мето Илиянски, Таки, Клюна, даже с боса на ВИС Георги Илиев. Версиите се множат, само че доказателства липсват. В същото време името му стартира да тежи и в различен свят – света на черното тото. Слуховете за милионни задължения към хора от сенчестия бизнес не стихват.

Канали, цигари и кървави пари

Една от най-упоритите версии е, че убийството на Къро Дебелия е директно обвързвано с цигарения бизнес. В годините след 90-те каналите за контрабанда са разпределени като шахматна дъска – всеки състезател държи собствен маршрут, собствен пазар, свои хора по границите.

Цигарите, внасяни незаконно от Дубай, Кипър и даже от Китай, идват на хранилища край София и Пловдив, след което се пренасочват към Западна Европа и Балканите. България е директна територия, само че и вкусен вътрешен пазар. Според клюки Къро е държал надзор над част от разпределението за София и Югозападна България, като точно там ползите му влизат в спор с по-големи босове.

Схемата била елементарна, само че златна – от безмитни хранилища и пристанища в Гърция и Кипър дошли тонове цигари, които се „ разреждали “ през България и отсам се пласирали на три съществени пазара – вътрешния, сръбския и турския. Вътрешният пазар осигурявал бързи пари, тъй като кашоните се разпределяли по кварталните магазини и дюкяни. Сърбия по това време е блокирана от наказания и черният пазар там гълта всичко, на каквато и цена да е. Турция пък била апетитна, тъй като облагата от една кутия незаконна с цигари скачала тройно.

В тези канали се въртели милиони евро на месец. И там, споделят осведомени, Къро се намесил прекомерно амбициозно. Смятал, че като човек с име и контакти може да държи надзор върху София, само че в един миг „ отвори устата прекомерно необятно “ и изиска дял от сръбския канал – най-доходоносния. Именно този вкус, съгласно клюките, подписал смъртната му присъда.

Цигарите се заплащат в брой, проследимост няма, както няма проследяемост и за убийците му.  Някои настояват, че задълженията му към непознати сътрудници са били над 2 милиона лв., други – че е пречел на към този момент открит канал и към Сърбия и към Гърция.

Дали е правилно или не, едно е несъмнено: в тези среди амнистия няма. Със сигурност той е бил поръчан и убит от експерт, който е знаел неговия маршрут и че се движи без защита.  Споровете за каналите не се решаваха по съдилища. Решаваха се с бомби, с патрони и с показни изтезания. Предположенията за невърнати огромни задължения или премахване от незаконния бизнес с цигари остават да висят във въздуха.  Дали Къро е бил поръчан поради тото или поради цигарите – и до през днешния ден няма доказателства. Но в подземния свят постоянно са сочили втората версия като най-вероятна.

Заговори, неточности и мълчанието на прехода

Освен версиите с цигарите, се приказва и за черното тото. В началото на 2000-те това е другото златно перо на подземния свят – мачове се уговарят, играят се тъмни пари, а задълженията порастват. Къро е бил разпален по залаганията и съгласно клюки е изгубил колосални суми. Ако е дължал на верните (или по-скоро – на грешните) хора, сметката е могла да бъде „ затворена “ единствено с патрони.

Но в сенките на прехода изплува още едно име – Поли Пантев, легендата на СИК. Говори се, че още през 90-те е имало проекти за похищение на Къро поради разногласия към цигарен канал. Похищението се проваля, само че напрежението остава. По-късно върху фамилията на Къро също се стоварват офанзиви – жена му е пребита пред дома им, в жанр, който приказва за предизвестие, а не за случайност.

Кой е поръчал изтезанието през ноември 2006 година? Чужди сътрудници? Български босове? Черното тото? Никой не дава безапелационен отговор. Полицията мълчи, прокуратурата споделя единствено, че не е мафиотско ликвидиране. Но хората от сенчестия свят знаят: когато има неплатени задължения, цигарени войни и битка за канали, патронът е единствено въпрос на време.

И по този начин, тялото на Къро Дебелия остава на асфалта пред „ Вини “, само че истината за гибелта му остава заровена надълбоко в мълчанието на прехода. Едно студено досие, което и през днешния ден тежи като камък в историята на българската подземна сага.

Димитър Димитров/ SafeNews

Още вести четете в: Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News