Касиел Ноа Ашер се сбогува емоционално с Красимир Спасов: Чао, скъпи татко! И нека шоуто да продължи!
Касиел Ноа Ашер се сбогува прочувствено с татко си Красимир Спасов - доайена на българската театрална постановка. Той умря през вчерашния ден на 82 години.
Ето и поста на актрисата:
Тази нощ моят татко Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ небосвод... И да! Усещам с цялото си създание, че първата му подготовка в небесния спектакъл към този момент е почнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги вкарва в тайните на света, планетите, звездите, вселената...
А неговите възпитаници и артисти го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - почтеното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят татко беше Режисьор с цялото си създание. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - доста си умираше да споделя истории там - на Сцената под Прожекторите...
Беше занаятчия на разбора, на възприятията, на реденето на пъзела наименуван Герой. Беше идеалист, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше рисков, прецизен, мощен, вълнуващ, неотстъпчив и безащитен... Знаеше доста, само че не спираше да учи до последния си момент... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист по този начин и пред Портиера на входа...
Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова щерка се омайвах от спектакълите му... изключително от тези, в които дръзваше да показа без задръжки и част от обезпокоително - сърцебийната си комплицирана природа... Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп...
Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, какъв брой е необходим той в нашата специалност. Научи ме на “топки “. Научи ме на смелост и усет. Научи ме на почтенност. Научи ме да чета деликатно, да тършувам и диря невидимото сред редовете. Научи ме да бъда лице от незнаен създател, белязано със страста да се занимава с изкуство. В моменти на деликатност го назовах Красьюнки - Пилюнки...
В последните си години ме гледаше с очи на синя дребна птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без късмет. Отиде си като боец. Или Генерал. На прощаване ми сподели: Живота продължава... Той беше благополучен. Живя до край с любов, религия и доверие в индивидите.
Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е положение.
И дано Шоуто да продължи! "
Ето и поста на актрисата:
Тази нощ моят татко Красимир Спасов отпътува зад далечният, изгряващ небосвод... И да! Усещам с цялото си създание, че първата му подготовка в небесния спектакъл към този момент е почнала... Отвъдните Артисти са прегърнали Баща ми със златните си крила, а той с леко ироничната си усмивка ги вкарва в тайните на света, планетите, звездите, вселената...
А неговите възпитаници и артисти го обичаха с възхита като Краля Слънце по Молиеровски, опрощаващо като най - почтеното дете на Крал Лир, преданно пред осанката му на Крал Лъв. Моят татко беше Режисьор с цялото си създание. Обожаваше Театъра. Коридорите, гримьорните, стаята за Чакащи, ателиетата, кабинета си, барчето на последния етаж... Но най - доста си умираше да споделя истории там - на Сцената под Прожекторите...
Беше занаятчия на разбора, на възприятията, на реденето на пъзела наименуван Герой. Беше идеалист, който вълшебстваше с душите на Публиката... Беше рисков, прецизен, мощен, вълнуващ, неотстъпчив и безащитен... Знаеше доста, само че не спираше да учи до последния си момент... Беше Репетиция Моя Любов! Уважаваше и се прекланяше както пред Звездата Артист по този начин и пред Портиера на входа...
Те бяха неговите хора. Неговия живот. А аз пък като негова щерка се омайвах от спектакълите му... изключително от тези, в които дръзваше да показа без задръжки и част от обезпокоително - сърцебийната си комплицирана природа... Трамвай Желание, Полет над кукувиче гнездо, Васа Железнова, Мъртвешки танц, Нощта на Трибадите, Игра на Любовта и Случая, Мизантроп...
Заради тези спектакли станах Актриса. Баща ми ме научи на Характер. О боже, какъв брой е необходим той в нашата специалност. Научи ме на “топки “. Научи ме на смелост и усет. Научи ме на почтенност. Научи ме да чета деликатно, да тършувам и диря невидимото сред редовете. Научи ме да бъда лице от незнаен създател, белязано със страста да се занимава с изкуство. В моменти на деликатност го назовах Красьюнки - Пилюнки...
В последните си години ме гледаше с очи на синя дребна птица... Вчера моят Баща си отиде бързо и леко, с мигновенна диагноза без късмет. Отиде си като боец. Или Генерал. На прощаване ми сподели: Живота продължава... Той беше благополучен. Живя до край с любов, религия и доверие в индивидите.
Така че, скъпи мой Татко... Аривидерчи... Смъртта е положение.
И дано Шоуто да продължи! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ