„Къщата в Рупите вече е на фондация „Ванга”. Разбира се,

„ Къщата в Рупите към този момент е на фондация „ Ванга”. Разбира се, ние сме нестопанска организация, собствеността не е на един човек, само че сме щастливи, че управляваме наследството на тази велика жена и борбите за това притежание към този момент приключиха”. Това показа пред “България Днес” ръководителят на фондация “Ванга” юрист Иван Драмов. Той е един от хората, които най-акуратно се грижат всичко, което починалата пророчица Вангелия Гущерова е поискала в наследството си, да се извърши.

“Както знаете, тези каузи се водиха доста дълги години, откакто племенницата на Ванга и сестра й Люба направиха оборване на наследството. Но най-сетне, след години страдания и несгоди, се случи волята на Ванга. Така е речено, по този начин става”, изясни юрист Драмов.

Приживе храмът “Света Петка”, дворът от 6 дка и 2-те къщи в Рупите – зимна и лятна – пророчицата завещала на фондация “Ванга”. Завещанието на Ванга бе отворено на 20 август 1996 година, 10 дни след гибелта й, от петричкия кмет Андон Чопаков. То е писано на 6 септември 1984 година в къщата на Рупите в наличието на районния арбитър Иван Павлов и очевидци. В наследството написа: “Аз, Ванга Пандева Гущерова, в символ на благодарност и почитание към Българска комунистическа партия и националната власт за грижата и вниманието, проявени към мен, искам да завещая на българската страна цялото си движимо и недвижимо имущество, спестовни влогове и ценности”. “Това, което е от хората, да остане на хората”, гласяло нейното верую.

Приживе Ванга молила да не живеем в лакомия. Вписано е и желанието на Ванга къщата в Петрич дружно с движимостите в нея да се трансформира в музей, а с парите да се направи детска градина. На 31 октомври 1997 година след редица кавги сред сестрата на Ванга – Люба, и фондация “Ванга” сестрата предявява иск против страната, с цел да се разгласи за незначително наследството. Мотивът е, че в него не е посочена повода, заради която Ванга слага отпечатък в края на наследството с палец, а не се подписва. Следват серия каузи.

На 20 ноември 2001 година Върховен касационен съд взима последно и дефинитивно решение, което гласи, че “завещанието има наложителна доказателствена мощ за съда”. С други думи, всичко, което пророчицата е имала, да остане на страната. Малко по-късно къщата на Ванга в Петрич стана музей. Децата на сестра й обаче стартират да претендират за наследството на къщата, казвайки, че наследството е подправено.

Тогава Нешка Робева, която приживе е близка другарка на Ванга, декларира, че роднините на пророчицата се пробват да присвояват нещо, което Ванга е дарила на страната. В едно от интервютата на треньорката на златните девойки в пресата тя твърди, че Ванга страдала от дейности на околните си хора.

Нешка Робева споделя: “Ванга не харесваше една от книгите, написана за нея. Няма да загатвам коя тъкмо. Казваше: “Изучих ги, децата им изучих, построих им къщи. Какво желаят още? ”. Ако ме питате, никакви права на завещание нямат тези хора. Те в никакъв случай не са се грижили за нея. Причиняваха й единствено болежка. А тя споделяше: “Какво да върша, родственици са ми”. През целия си живот Ванга единствено се мъчеше да оказва помощ. И нищо не искаше в подмяна. Затова сътвори и фондацията си, като всички имена бяха персонално утвърдени от нея”, споделя Нешка Робева.

След следващото оборване на наследството на Ванга в края на март е взето дефинитивно решение от съда, че къщата на пророчицата би трябвало да се наследи от фондацията.

Около името на починалата ясновидка избухва още един скандал, обвързван със златни украшения, които тя е имала. Те изчезват мистериозно по време на обиска в дома на Ванга през 1970 година, осъществен по разпореждане на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.

За манастир край църквата в Рупите е мечтала приживе Ванга. И това е изпълнено от фондацията на нейното име. Да има къде да спят богомолците, които идват да се помолят, желала пророчицата. Тази околност е зареждала Ванга с сила. Пророчицата постоянно е разказвала за особеностите на мястото: “Някога там е горял заплашителен огън, а зад хребета се крие една огромна тайна”.

Според Ванга там, където е кратерът, в миналото е имало огромен град, заровен под огнената лава. В реалност на по-малко от 1 км в южния скат на Кoжух са открити руините на един от най-големите антични градове по долината на Струма – Хераклия Синтика, съществувал от IV в. прочие Хр. до VI в. сл. Христа.