Проф. Тодор Кръстев: Къщата с ягодите е прозорец към историята - разрушим ли я, ще го затворим
Къщата с ягодите би трябвало да бъде съхранена на своето място без да се нарушава нейното достолепие. Това мнение изрази пред БНР проф. Тодор Кръстев, почетен ръководител на Българския народен комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
„ Опазването, консервацията и реставрацията на една културна полезност е фино изкуство и просвета, изисква специфични знания и професионален морал. Целта му е по какъв начин полезността да бъде съхранена (както споделя Венецианската харта, доста значим документ в тази област), да бъде предадена на идващите генерации в цялото благосъстояние на нейната достоверност - едно от най-ценните качества на културното завещание. Хартата изисква един почит към истинския материал ", разясни той в предаването „ Хоризонт до обед ".
Къщата с ягодите е безспорна полезност, безапелационен е проф. Кръстев.
„ Като архитектура, с нейните изразителни фасади, с нейните интериори. Познавам тяхното положение към 2016 година - порти с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели. Ценна е в своята целокупност, само че тя е скъпа със своята достоверност. Тя е един прозорец към историята. Разбираме по какъв начин са живели хората тогава, по какъв начин са строили, какво са харесвали. Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец. "
Възможен ли е ремонт и по-късно възстановяване по достоверни данни, каквато концепция имаше притежателят на историческата постройка Валентин Златев? Има ли преднамереност в разрухата на сходни здания?
„ Това се трансформира в една сносно усвоена процедура напоследък - да се направи по този начин, че една постройка да се унищожи, която е монумент на културата, културна полезност и по-късно да се преизгради, вероятно. Тютюневите хранилища в Пловдив си спомняте по какъв начин изгоряха. Или постройката се оставя без поддържка, до момента в който стане рискова, с цел да бъде разрушена или сама да рухне. На „ Алабин " рухна една постройка монумент на културата и умъртви две девойки. Или се прави експертиза, която потвърждава, че няма друго решение, с изключение на срутване ", разяснява Тодор Кръстев.
„ Въпросът е дали една остаряла, „ болна " постройка, в неприятно положение - като Къщата с ягодите, може да бъде избавена. Разбира се. Това е същността на консервацията, която има разполагаем най-съвременните достижения на науката и техниката да „ излекува " паметника. Както са били „ излекувани " преди години монументи в доста тежко положение, в Старинен Пловдив да вземем за пример. Както се избавят хиляди остарели здания по света, без да се събарят и преизграждат ", безапелационен е експертът.
Твърди се, че няма друго положително решение отвън събарянето на Къщата с ягодите, за което се употребява евфемизма „ разглобяване ", сподели още проф. Кръстев. „ Тоест да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение къщата щяла да бъде рискова. "
Проф. Тодор Кръстев предлага експертизите да бъдат оповестени в цялостен размер, с цел да се запознае обществеността с тези причини.
Къщата с ягодите е частен случай, само че той илюстрира наклонност, която у нас е към този момент в ход, акцентира Кръстев.
„ Ние сме в развой на постепенна замяна на достоверни български полезности с техни копия, което е удар върху тяхната полезност. "
„ По този метод се обезпечава бързо асимилиране на средства. Това беше замисълът на всеобщото строителство на бутафорни копия на замъци, обвързвано с разрушение на истински полезности, освен това финансирано с европейски средства. Друго - да се спестят пари и време. Консервацията е скъпа е трудоемка активност. Не на последно място - да се задоволят ползите на притежателя: преизграждането постоянно е обвързвано с едни комфортни промени. Копията в никакъв случай не са точни като оригинала. Те постоянно са в някаква степен комфортни за притежателя. Лошото е, че това се трансформира в процедура, която се насърчава публично ", счита проф. Тодор Кръстев.
„ Опазването, консервацията и реставрацията на една културна полезност е фино изкуство и просвета, изисква специфични знания и професионален морал. Целта му е по какъв начин полезността да бъде съхранена (както споделя Венецианската харта, доста значим документ в тази област), да бъде предадена на идващите генерации в цялото благосъстояние на нейната достоверност - едно от най-ценните качества на културното завещание. Хартата изисква един почит към истинския материал ", разясни той в предаването „ Хоризонт до обед ".
Къщата с ягодите е безспорна полезност, безапелационен е проф. Кръстев.
„ Като архитектура, с нейните изразителни фасади, с нейните интериори. Познавам тяхното положение към 2016 година - порти с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели. Ценна е в своята целокупност, само че тя е скъпа със своята достоверност. Тя е един прозорец към историята. Разбираме по какъв начин са живели хората тогава, по какъв начин са строили, какво са харесвали. Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец. "
Възможен ли е ремонт и по-късно възстановяване по достоверни данни, каквато концепция имаше притежателят на историческата постройка Валентин Златев? Има ли преднамереност в разрухата на сходни здания?
„ Това се трансформира в една сносно усвоена процедура напоследък - да се направи по този начин, че една постройка да се унищожи, която е монумент на културата, културна полезност и по-късно да се преизгради, вероятно. Тютюневите хранилища в Пловдив си спомняте по какъв начин изгоряха. Или постройката се оставя без поддържка, до момента в който стане рискова, с цел да бъде разрушена или сама да рухне. На „ Алабин " рухна една постройка монумент на културата и умъртви две девойки. Или се прави експертиза, която потвърждава, че няма друго решение, с изключение на срутване ", разяснява Тодор Кръстев.
„ Въпросът е дали една остаряла, „ болна " постройка, в неприятно положение - като Къщата с ягодите, може да бъде избавена. Разбира се. Това е същността на консервацията, която има разполагаем най-съвременните достижения на науката и техниката да „ излекува " паметника. Както са били „ излекувани " преди години монументи в доста тежко положение, в Старинен Пловдив да вземем за пример. Както се избавят хиляди остарели здания по света, без да се събарят и преизграждат ", безапелационен е експертът.
Твърди се, че няма друго положително решение отвън събарянето на Къщата с ягодите, за което се употребява евфемизма „ разглобяване ", сподели още проф. Кръстев. „ Тоест да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение къщата щяла да бъде рискова. "
Проф. Тодор Кръстев предлага експертизите да бъдат оповестени в цялостен размер, с цел да се запознае обществеността с тези причини.
Къщата с ягодите е частен случай, само че той илюстрира наклонност, която у нас е към този момент в ход, акцентира Кръстев.
„ Ние сме в развой на постепенна замяна на достоверни български полезности с техни копия, което е удар върху тяхната полезност. "
„ По този метод се обезпечава бързо асимилиране на средства. Това беше замисълът на всеобщото строителство на бутафорни копия на замъци, обвързвано с разрушение на истински полезности, освен това финансирано с европейски средства. Друго - да се спестят пари и време. Консервацията е скъпа е трудоемка активност. Не на последно място - да се задоволят ползите на притежателя: преизграждането постоянно е обвързвано с едни комфортни промени. Копията в никакъв случай не са точни като оригинала. Те постоянно са в някаква степен комфортни за притежателя. Лошото е, че това се трансформира в процедура, която се насърчава публично ", счита проф. Тодор Кръстев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ