Картините ù са като избухване – и композиционно, и цветово,

Картините ù са като експлоадиране – и композиционно, и цветово, нереален отзвук от нейната визия за световете ни, връзките ни, страстите ни. Комбинира живопис с колажна техника и разнообразни материали – хартия, метал, глина, плат, и по този начин реализира изпъкналост и известна декоративност, която пък основава по-лесно връзки с разнообразни интериорни пространства. Самата тя назовава картините си „ приказки “.      Ели, през март имаше независима галерия в римската изложба „ Медина Арт “, а по-късно в Българския културен център. Звучи вълнуващо – галерия в Рим! Вярно, че всички пътища водят в Рим, само че въпреки всичко по какъв начин стигна до Вечния град?   Запознах се с екипа на изложба „ Медина Арт “ и не след дълго получих покана от тях за  независима галерия. Така имах удоволствието да показва мои работи в тази прелестна изложба в центъра на Рим. Показах 20 живописни и нереални произведения, обединени в тематиката ‘’Immaginare… ” (Представете си…). След това се появи и опцията да покажа изложбата в Българския културен център в Рим, което още веднъж бе страховит късмет и огромно наслаждение за мен. Всъщност всяка галерия постоянно провокира неописуемо неспокойствие у всеки създател. Явно март е изключително мощен месец за теб, тъй като отново през март си поканена дружно с още 45 художници от целия свят за откриващата галерия на галерията Toolip Art в Будапеща. Изключително съм горда, че ме поканиха от Toolip Аrt да вземам участие в откриването на новата им изложба в Будапеща. Идеята им беше да показват създатели, с които към този момент работят, в обща интернационална галерия. Наистина се усещах горда, че съм селектирана. Toolip Art Gallery е една от най-динамично разрастващите се новаторски галерии в Европа. Огромно наслаждение за мен е, че не преставам да работя с тях. Кое в детството ти изключително доста ти повлия да си такава, каквато си през днешния ден? Майка ми е музикант и дълги години се занимаваше с една от най-успешните детски вокални групи, а татко ми е фотограф. Смятам, че пътят, който поех към изкуството, е орис, и съм щастлива да го последвам. Още от дете родителите ми ме взимаха със себе на изложения, концерти, театри. Със сигурност шансът да се родя в артистично семейство ми е помогнало и повлияло да бъда това, което съм през днешния ден. Родена си в София. Градско момиче ли си? Кое те въодушевява повече – градът или природата? Родена съм на пъпа на София, на прелестната улица „ Любен Каравелов “ и да, мога да кажа, че съм градско момиче. Като дете прекарвах летата на фамилната ни вила в планината и щастливите ми детски мемоари свързвам с нея. Още сънувам тази вила и чувствам мириса на боровата горичка, която граничеше с нашата ограда. В последните 20 години пък прекарвах огромна част от лятото в Приморско. Там се намира един от най-красивите заливи, в който не може да не се влюбиш. Енергията и чистотата на това място ме зареждат да създавам нови картини. Учила си дизайн и сценография. Защо не остана в това поле, а реши да се занимаваш с нереална живопис? Като младеж обожавах да отивам на спектакъл! Това беше огромна моя пристрастеност, желаех всяка вечер да съм на друг театър. Сценографията обхващаше моите пристрастености – рисуването и театъра, не беше мъчно да се насоча натам. Колкото до нереалната живопис, мисля, че тя избра мен, а не аз нея. От 3-годишна възраст рисувам нереални композиции и в мига, в който родителите ми видяха това, ми подариха статив и бои, а аз бях най-щастливото и вглъбено дете. Рисувах по през целия ден и вечер правех галерия в хола с картините ми от деня. Как рисуваш – бързо и експанзивно или постепенно и с паузи, измежду тишина или до момента в който слушаш музика, в студио или на открито? Като натура аз съм динамична, буйна и бърза, а до момента в който рисувам, не помня за времето. Необходимо ми е усамотение и въодушевление. Ателието ми е пространно и ярко, само че избирам да рисувам вечер на фона на обичана музика. Експериментираш с разнообразни материали. Какво не ти доближава в живописта, че я комбинираш с колажна техника?     Колажната техника дава доста независимост, посредством нея се реализират забавни релефи и текстури, което обогатява живописта. Съчетанието на разнообразни материали е като игра на пъзел, занимателно и в това време изисква ловък метод с възприятие и финес. Колажът е техника, която изключително одобрявам и употребявам в творбите си.