Културното наследство на древния град Лхаса
Картината „ Император Тайдзун приема тибетския делегат “ е една от десетте най-известни в Китай. На нея е изобразена историческа сцена, в която пратеникът на тибетския цар Сонцен Гампо се среща с императора на династия Тан на сватбата му с принцеса Уън Чън. По това време Сонцен Гампо към този момент е преместил столицата си в Логос, по долното течение на река Гичу. Логос е остарялото име на днешния град Лхаса, а река Гичу през днешния ден също се споделя Лхаса.
Древният град Лхаса, издигнат преди близо 1400 години, разполага с неповторима и богата просвета поради хилядолетната си история, демонстрира своето доверие и приемливост посредством обмена и шерването и безконечната си жизнеспособност с откритостта и новаторството си.
Улица Баркхор е образец за хилядолетната история и просвета на Лхаса. Храмът Джоканг, който се намира там, е издигнат преди близо 1300 години особено за скулптура на Буда Шакямуни, донесена в Тибет от принцеса Уън Чън от династия Тан. На паметника пред храма на китайски и тибетски написа: „ Дружбата е безконечна. Паметникът е отдаден на непрекъснатото възобновяване на дружбата “. В северната част на улица Баркхор в миналото се е намирала администрацията на централното държавно управление на династия Цин в Тибет. Сградата е издигната през 1728 г.
Баркхор, което на тибетски значи „ централен кръг “, обикаля храма Джоканг. На тази улица живеят хора от 20 етноса, измежду които тибетци, ханци, хуейци и други 35-те ѝ пресечки образуват лабиринт и водят във всички направления, а близо 4000-те магазина се посещават всеки ден от туристи от целия свят.
През юли 2021 година генералният секретар на Централен комитет на ККП Си Дзинпин посети Лхаса по случай 70-годишнината от мирното избавление на Тибет. На улица Баркхор той разговоря със притежатели на магазини и се срещна с развиването на туризма и културната промишленост, както и опазването на тибетското културно завещание. Той сподели: „ Хилядолетната улица Баркхор е построена от другите етнически групи. Културите на етносите тук се развиват интегрирано и съществуват в естетика. Те живеят щастливо като едно семейство. “
Подновеният Музей на Тибет, който се намира единствено на няколко пресечки от улица Баркхор, бе публично открит за обществеността през юли 2022 година За строителството му централното държавно управление влага 660 млн. юана по време на 13-тата петилетка. Двете непрекъснати експозиции на музея „ Епопея на снежната земя - история и просвета на Тибет “ и „ Фолклора на хората, които са най-близо до слънцето “, показват неповторимата история и просвета на Тибет, както и огромен брой публични документи, писма и други исторически документи, които демонстрират напъните на другите етноси в Китай за построяването и развиването на нов Тибет, за опазването му и поддържането на единството на родината и нацията.
При археологическите разкопки в местността Кугун в Лхаса, датиращи отпреди към 3200-3400 години, са открити огромен брой културни реликви, както и най-ранните до момента железни предмети в региона. През последните години анализът на извадените от там семена пшеница, ечемик и царевица, потвърждава, че в праисторически времена Тибет е имал чест продан с Централна, Източна и Южна Азия.
Магазинът „ Сямао Габу Непал “ на улица Бакхор е прочут със своята столетна история. Там се оферират специфични бронзови и позлатени скулптури на буди от Непал и притеглят туристите с типичните си тибетски архитектурни характерности и мощен непалски жанр. Сегашният правоприемник на семейството, Джетна Гума Туладхар, който е към този момент на 60 години, изяснява, че преди близо 100 години дядо му е яздил кон, пренасяйки облекла, ориз и други артикули от Непал до Лхаса, с цел да прави бизнес. След години той наема магазина и се открива в Лхаса.
„ Благодарение на положителните връзки сред Китай и Непал, магазинът ми извлича оптималната изгода от другарството сред двата народа през миналото столетие “, сподели той.
Дворецът Потала, който се намира в Лхаса, е най-известният знак на града и е един от първите обекти, включени в листата на основните културни монументи на национално равнище в Китай. Той е издигнат през VII в. и е прочут като „ съкровищница на тибетската история и просвета “ поради неповторимата си архитектура и голямата сбирка от културни реликви. През октомври 1989 година дворецът Потала бе подложен на първия в историята си огромен ремонт, а през 1994 година планът бе приключен и през същата година бе включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Оттогава насам китайското държавно управление е вложило обилни суми в още две огромни реставрации на двореца.
В края на 2018 година китайското държавно управление отпусна още 300 милиона юана като особено финансиране за реализирането на 10-годишен план за отбраната на античните документи в двореца Потала. „ Използвайки модерни технологии и обичайните способи за запазване на антични реликви, планът цели да даде нов живот на античната просвета “, сподели Бианба Лобсан, началник на отдела за запазване на културата към Службата за ръководство на двореца Потала.
В двореца Норбулинка в Лхаса, който е основно звено в опазването на националните културни полезности и обект на международното завещание, се съхраняват огромен брой скъпи антични документи, в това число будистки сутри. Това е мястото, което Гюмри Цежен безрезервно пази. От 2006 година насам тибетският реакционер, който владее санскрит и реставрира антични книги, се е посветил на събирането и реставрацията на будистки сутри. Той си е сложил за цел да употребява разнообразни техники, с цел да отбрани и „ възобнови “ античните книги. „ Културните реликви, които нашите предшественици са съхранили с мъдрост, труд и ограничения, би трябвало да бъдат предадени на новите генерации “, сподели той.
Новаторството в културата в Лхаса подкрепя висококачественото социално-икономическо развиване. Центърът за изкуство Джибенган е новата туристическа атракция на града през последните години. Той се намира в спокоен двор в северната част на улица Баркхор и е първото пространство за просвета и изкуство в Тибет, което е преобразено посредством консервация на антична постройка. Тук хората могат да се насладят на рядката антична архитектура на Лхаса и красивите фрески от династия Цин, да прегледат каменните резби, открити при реставрацията, да слушат тибетска класическа музика и да прочетат истории за Тибет. „ Този нов аудио-визуален израз показва историята и културната линия на Лхаса и дава нов живот на античните здания “, изяснява 32-годишният Цвеан Джаси.
Иновациите дават нов живот на античната тибетска просвета. От 16 до 18 юни тази година в Лхаса се организира Петото интернационално ревю за туризъм и просвета в Тибет, което притегли близо 1000 компании от страната и чужбина. Те демонстрираха 10 000 типа продукта на посетителите. 45-годишният Ванджоо Зепа от Бутан и четиримата му другари участваха в ревюто със занаятчийски произведения на стойност близо 300 000 юана. Той сподели пред медии: „ За първи път пристигам в Лхаса, а също по този начин за първи път вземам участие в експото. Хората в Лхаса са гостоприемни. Стоките ни се продаваха доста добре. Ние сме подготвени да участваме и в идващото издание. “
„ В продължение на близо 1400 години Лхаса постоянно е била антична и магическа, сияеща сред планините. Гардът притегля погледите на хората от всички направления. “ Този откъс от книгата „ Течащата река “ на тибетската писателка Деджи Цуом блестящо илюстрира културното самочувствие на този античен град.
Древният град Лхаса, издигнат преди близо 1400 години, разполага с неповторима и богата просвета поради хилядолетната си история, демонстрира своето доверие и приемливост посредством обмена и шерването и безконечната си жизнеспособност с откритостта и новаторството си.
Улица Баркхор е образец за хилядолетната история и просвета на Лхаса. Храмът Джоканг, който се намира там, е издигнат преди близо 1300 години особено за скулптура на Буда Шакямуни, донесена в Тибет от принцеса Уън Чън от династия Тан. На паметника пред храма на китайски и тибетски написа: „ Дружбата е безконечна. Паметникът е отдаден на непрекъснатото възобновяване на дружбата “. В северната част на улица Баркхор в миналото се е намирала администрацията на централното държавно управление на династия Цин в Тибет. Сградата е издигната през 1728 г.
Баркхор, което на тибетски значи „ централен кръг “, обикаля храма Джоканг. На тази улица живеят хора от 20 етноса, измежду които тибетци, ханци, хуейци и други 35-те ѝ пресечки образуват лабиринт и водят във всички направления, а близо 4000-те магазина се посещават всеки ден от туристи от целия свят.
През юли 2021 година генералният секретар на Централен комитет на ККП Си Дзинпин посети Лхаса по случай 70-годишнината от мирното избавление на Тибет. На улица Баркхор той разговоря със притежатели на магазини и се срещна с развиването на туризма и културната промишленост, както и опазването на тибетското културно завещание. Той сподели: „ Хилядолетната улица Баркхор е построена от другите етнически групи. Културите на етносите тук се развиват интегрирано и съществуват в естетика. Те живеят щастливо като едно семейство. “
Подновеният Музей на Тибет, който се намира единствено на няколко пресечки от улица Баркхор, бе публично открит за обществеността през юли 2022 година За строителството му централното държавно управление влага 660 млн. юана по време на 13-тата петилетка. Двете непрекъснати експозиции на музея „ Епопея на снежната земя - история и просвета на Тибет “ и „ Фолклора на хората, които са най-близо до слънцето “, показват неповторимата история и просвета на Тибет, както и огромен брой публични документи, писма и други исторически документи, които демонстрират напъните на другите етноси в Китай за построяването и развиването на нов Тибет, за опазването му и поддържането на единството на родината и нацията.
При археологическите разкопки в местността Кугун в Лхаса, датиращи отпреди към 3200-3400 години, са открити огромен брой културни реликви, както и най-ранните до момента железни предмети в региона. През последните години анализът на извадените от там семена пшеница, ечемик и царевица, потвърждава, че в праисторически времена Тибет е имал чест продан с Централна, Източна и Южна Азия.
Магазинът „ Сямао Габу Непал “ на улица Бакхор е прочут със своята столетна история. Там се оферират специфични бронзови и позлатени скулптури на буди от Непал и притеглят туристите с типичните си тибетски архитектурни характерности и мощен непалски жанр. Сегашният правоприемник на семейството, Джетна Гума Туладхар, който е към този момент на 60 години, изяснява, че преди близо 100 години дядо му е яздил кон, пренасяйки облекла, ориз и други артикули от Непал до Лхаса, с цел да прави бизнес. След години той наема магазина и се открива в Лхаса.
„ Благодарение на положителните връзки сред Китай и Непал, магазинът ми извлича оптималната изгода от другарството сред двата народа през миналото столетие “, сподели той.
Дворецът Потала, който се намира в Лхаса, е най-известният знак на града и е един от първите обекти, включени в листата на основните културни монументи на национално равнище в Китай. Той е издигнат през VII в. и е прочут като „ съкровищница на тибетската история и просвета “ поради неповторимата си архитектура и голямата сбирка от културни реликви. През октомври 1989 година дворецът Потала бе подложен на първия в историята си огромен ремонт, а през 1994 година планът бе приключен и през същата година бе включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Оттогава насам китайското държавно управление е вложило обилни суми в още две огромни реставрации на двореца.
В края на 2018 година китайското държавно управление отпусна още 300 милиона юана като особено финансиране за реализирането на 10-годишен план за отбраната на античните документи в двореца Потала. „ Използвайки модерни технологии и обичайните способи за запазване на антични реликви, планът цели да даде нов живот на античната просвета “, сподели Бианба Лобсан, началник на отдела за запазване на културата към Службата за ръководство на двореца Потала.
В двореца Норбулинка в Лхаса, който е основно звено в опазването на националните културни полезности и обект на международното завещание, се съхраняват огромен брой скъпи антични документи, в това число будистки сутри. Това е мястото, което Гюмри Цежен безрезервно пази. От 2006 година насам тибетският реакционер, който владее санскрит и реставрира антични книги, се е посветил на събирането и реставрацията на будистки сутри. Той си е сложил за цел да употребява разнообразни техники, с цел да отбрани и „ възобнови “ античните книги. „ Културните реликви, които нашите предшественици са съхранили с мъдрост, труд и ограничения, би трябвало да бъдат предадени на новите генерации “, сподели той.
Новаторството в културата в Лхаса подкрепя висококачественото социално-икономическо развиване. Центърът за изкуство Джибенган е новата туристическа атракция на града през последните години. Той се намира в спокоен двор в северната част на улица Баркхор и е първото пространство за просвета и изкуство в Тибет, което е преобразено посредством консервация на антична постройка. Тук хората могат да се насладят на рядката антична архитектура на Лхаса и красивите фрески от династия Цин, да прегледат каменните резби, открити при реставрацията, да слушат тибетска класическа музика и да прочетат истории за Тибет. „ Този нов аудио-визуален израз показва историята и културната линия на Лхаса и дава нов живот на античните здания “, изяснява 32-годишният Цвеан Джаси.
Иновациите дават нов живот на античната тибетска просвета. От 16 до 18 юни тази година в Лхаса се организира Петото интернационално ревю за туризъм и просвета в Тибет, което притегли близо 1000 компании от страната и чужбина. Те демонстрираха 10 000 типа продукта на посетителите. 45-годишният Ванджоо Зепа от Бутан и четиримата му другари участваха в ревюто със занаятчийски произведения на стойност близо 300 000 юана. Той сподели пред медии: „ За първи път пристигам в Лхаса, а също по този начин за първи път вземам участие в експото. Хората в Лхаса са гостоприемни. Стоките ни се продаваха доста добре. Ние сме подготвени да участваме и в идващото издание. “
„ В продължение на близо 1400 години Лхаса постоянно е била антична и магическа, сияеща сред планините. Гардът притегля погледите на хората от всички направления. “ Този откъс от книгата „ Течащата река “ на тибетската писателка Деджи Цуом блестящо илюстрира културното самочувствие на този античен град.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ