Сам в Прадо: зад кулисите в един от най-великите музеи в света
Картината е като дълго хващане на момент, момент, който може да е възбуждащ и бездънен, само че в никакъв случай не се разкрива изцяло, и това е част от това, което ни примамва назад. Миналата есен започвах всеки ден пред „ Пейзаж със Свети Йероним “ на Йоахим Патинир. Нарисувана от енигматичния фламандски занаятчия сред 1516-17 година, творбата изобразява светеца в спонтанна барака, до момента в който вади бодил от лапата на лъв. Понякога се концентрирах върху нежната сцена сред светец и лъв, началото на другарство за цялостен живот. Или бих се почувствал притеглен от интензивността на терена, дълбоки вълнообразни сини и зелени, мистериозни скалисти формирания. В някои дни функционалностите ще наподобяват измислени и фантастични. На други, правилно изображение на родината на художника. Наблизо висеше по-известен Патинир, лодкарят Харон, пресичащ Стикс с обречена душа в лодката си, ориентиран към Хадес. Но Свети Йероним на Патинир беше това, което ме притегли най-вече, служейки като нещо като котва или проводник на мечтания.
Бях по...
Прочетете целия текст »
