На тази дата през 1147 година князът на Киев основава град Москва
Картина: Предполагаем аспект от високо на Москва и покрайнините при основаването й през 12 век Художник: Аполинарий Васнецов
На днешната дата се счита, че е оснаван град Москва.
Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато съгласно хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.
Тази година условно се приема за година на учредяване на града.
По това време Москва е нищожно градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, към този момент популярен княз на Киев, построява към Москва дървени стени и трап, поради което по-късно е одобряван за създател на Москва.
Юрий Долгорукий
След оплячкосването през 1237 – 1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възвръща и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е още веднъж разграбен от монголците през 1293 година, заради изолираното си местонахождение той остава настрана от главните посоки на техните походи. Възползвайки се от това, поредност амбициозни владетели, почнала с Даниил, най-малкия наследник на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, трансформират Москва в един от основните политически центрове в съветския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е дефинитивно одобрена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася проваляне на Твер и придвижва столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се трансформира в основен наместник на владетелите на Златната орда сред прилежащите съветски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда налози. Прекъсвайки съветската традиция за делба на княжествата сред наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя максимален наследник. Наследниците на Иван Калита не престават де се разчитат на поддръжката на монголите и интензивно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от кандидатите за престола на Златната орда.
Столица на Руската страна
През XV век Златната орда се разпада на няколко враждуващи между тях страни и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той съумява да резервира властта си в съветските земи и Москва се трансформира в столица на обширна страна. През 1571 година, при ръководството на Иван Грозни, градът е високомерен от войски на Кримското ханство, които го изгарят изцяло, като се изключи Кремъл.
В началото на XVI век и началото на XVII век Москва става сцена на вътрешни междуособици, в които се намесват и прилежащи страни, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното евакуиране, през 1611 година мястото им е заето от войска на Жечпосполита, които са отблъснати на идната година.
Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, само че и през идващите десетилетия Москва е център на обилни безредици – Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570 – 1571, 1592 и 1654 – 1656 година градът е мощно обиден от чумни епидемии.
През 1703 г. цар Петър Велики, сложил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, стартира построяването на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия публично е преместена от Москва в Санкт Петербург.
Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се изтеглят и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата войска краткотрайно заема опожарения град, само че гладът, студът и заболяванията я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът публично се снабдява с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.
Отново столица
След триумфа на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от непозната намеса, реалокира обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Като витално значим възел от инфраструктурата на СССР Москва, дружно с Ленинград и Киев, е избрана за една от трите стратегически цели на немското нахлуване през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „ Център “ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна интервенция.
През 2005 г. градът, в резултат на срив в електроснабдяването, претърпява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.
На днешната дата се счита, че е оснаван град Москва.
Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато съгласно хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.
Тази година условно се приема за година на учредяване на града.
По това време Москва е нищожно градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, към този момент популярен княз на Киев, построява към Москва дървени стени и трап, поради което по-късно е одобряван за създател на Москва.
Юрий Долгорукий
След оплячкосването през 1237 – 1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възвръща и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е още веднъж разграбен от монголците през 1293 година, заради изолираното си местонахождение той остава настрана от главните посоки на техните походи. Възползвайки се от това, поредност амбициозни владетели, почнала с Даниил, най-малкия наследник на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, трансформират Москва в един от основните политически центрове в съветския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е дефинитивно одобрена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася проваляне на Твер и придвижва столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се трансформира в основен наместник на владетелите на Златната орда сред прилежащите съветски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда налози. Прекъсвайки съветската традиция за делба на княжествата сред наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя максимален наследник. Наследниците на Иван Калита не престават де се разчитат на поддръжката на монголите и интензивно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от кандидатите за престола на Златната орда.
Столица на Руската страна
През XV век Златната орда се разпада на няколко враждуващи между тях страни и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той съумява да резервира властта си в съветските земи и Москва се трансформира в столица на обширна страна. През 1571 година, при ръководството на Иван Грозни, градът е високомерен от войски на Кримското ханство, които го изгарят изцяло, като се изключи Кремъл.
В началото на XVI век и началото на XVII век Москва става сцена на вътрешни междуособици, в които се намесват и прилежащи страни, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното евакуиране, през 1611 година мястото им е заето от войска на Жечпосполита, които са отблъснати на идната година.
Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, само че и през идващите десетилетия Москва е център на обилни безредици – Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570 – 1571, 1592 и 1654 – 1656 година градът е мощно обиден от чумни епидемии.
През 1703 г. цар Петър Велики, сложил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, стартира построяването на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия публично е преместена от Москва в Санкт Петербург.
Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се изтеглят и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата войска краткотрайно заема опожарения град, само че гладът, студът и заболяванията я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът публично се снабдява с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.
Отново столица
След триумфа на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от непозната намеса, реалокира обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Като витално значим възел от инфраструктурата на СССР Москва, дружно с Ленинград и Киев, е избрана за една от трите стратегически цели на немското нахлуване през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „ Център “ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна интервенция.
През 2005 г. градът, в резултат на срив в електроснабдяването, претърпява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ