Проектът Светлината на хорото продължава с фотоизложба в Копривщица |
Картина, която танцува, или танц, който е нарисуван, или нито едно от двете. Просто момент от вселената на хорото. Много пояснения има за този облик и всички са правилни, тъй като изкуството – танцът, картината, фотографията, театърът, книгата, е съкровено прекарване в света на индивида.
Хорото е за хората, само че и освен това. То е повече от забавление, повече от предпочитание, повече от танц, повече от прекарване, повече от знак за принадлежност към един народ. Хорото е обособен свят със личен смисъл и символика. В предишното животът на хората би бил невъобразим без него, а през днешния ден, в модерния свят, в който живеем, нашата задача е да запазим парченце от тази въодушевена и вдъхновяваща сила.
Проектът „ Светлината на хорото “ е роден от търсенето на старинния танц в актуалния живот и е отговор на въпроса „ Какво е хорото през днешния ден? “. В живота на тогавашния българин всичко, което се е правело и създавало – танц и музика, песни и традиции – е имало своето особено значение и дълбока причина. Днес животът няма тази нужда и религия, само че се нуждае от съществуването и прекарването на нещо хубаво, което да ни припомня кои сме, къде сме, какво носим в себе си.
Иска да знае ще го пренесем ли напред, въпреки и в нов дом и на ново потомство. Проектът е осъществен от най-големия клуб по български национални танци „ Гайтани “, чиято задача е да съхранява и разпространява българския танц. Вдъхновен е от двама актьори: Светозар Ангелов – фотограф с неизчерпаеми хрумвания в региона на образната изразност, и Мария Лъджева – танцьорка, в чийто път любовта към танца и дълбоката отдаденост към „ Гайтани “ вървят неразделно ръка за ръка.
Двамата създатели дружно с създателя на клуба Асен Атанасов и целият екип безусловно се хвърлят в това ново прекарване, чиято цел е да показа българския фолклорен танц от една по-различна вероятност – като синтез сред модерно образно изкуство и достоверен древен танц.
Художественото влияние на хорото се реализира по ексцентричен метод – посредством обрисуване, в което се съчетават темп, светлина, музика и несъмнено, силата на хороигралците. Хорото има съвършена форма – формата на кръг. Няма начало, няма край. А от време на време повтарящите се стъпки основават цикличност, която участва в природата и е на всички места към нас.
Ден и нощ, приливи и отливи, промяна на годишните времена, раждане и гибел – едно безпределно придвижване, целокупност, тъждество, единение, съвършенство. Мистиката на кръга участва осезаемо освен в танците, само че и в целия ни фолклор. Има я в обредните дейности, в украсата на облеклата, в мънистото, символизиращо Космоса и безконечния кръговрат, в украсата на празничната софра. Кръгът има богата символика и е магическа форма от антични времена, също както българското хоро, което си остава мистерия – или пък не! – в нашето ДНК.
Изложбата се осъществя взаимно с община Копривщица. Oткриването е на 31 юли от 11:00 часа в Старото учебно заведение. Изложбата ще бъде разполагаем на искащите да я прегледат най-малко един месец.
Хорото е за хората, само че и освен това. То е повече от забавление, повече от предпочитание, повече от танц, повече от прекарване, повече от знак за принадлежност към един народ. Хорото е обособен свят със личен смисъл и символика. В предишното животът на хората би бил невъобразим без него, а през днешния ден, в модерния свят, в който живеем, нашата задача е да запазим парченце от тази въодушевена и вдъхновяваща сила.
Проектът „ Светлината на хорото “ е роден от търсенето на старинния танц в актуалния живот и е отговор на въпроса „ Какво е хорото през днешния ден? “. В живота на тогавашния българин всичко, което се е правело и създавало – танц и музика, песни и традиции – е имало своето особено значение и дълбока причина. Днес животът няма тази нужда и религия, само че се нуждае от съществуването и прекарването на нещо хубаво, което да ни припомня кои сме, къде сме, какво носим в себе си.
Иска да знае ще го пренесем ли напред, въпреки и в нов дом и на ново потомство. Проектът е осъществен от най-големия клуб по български национални танци „ Гайтани “, чиято задача е да съхранява и разпространява българския танц. Вдъхновен е от двама актьори: Светозар Ангелов – фотограф с неизчерпаеми хрумвания в региона на образната изразност, и Мария Лъджева – танцьорка, в чийто път любовта към танца и дълбоката отдаденост към „ Гайтани “ вървят неразделно ръка за ръка.
Двамата създатели дружно с създателя на клуба Асен Атанасов и целият екип безусловно се хвърлят в това ново прекарване, чиято цел е да показа българския фолклорен танц от една по-различна вероятност – като синтез сред модерно образно изкуство и достоверен древен танц.
Художественото влияние на хорото се реализира по ексцентричен метод – посредством обрисуване, в което се съчетават темп, светлина, музика и несъмнено, силата на хороигралците. Хорото има съвършена форма – формата на кръг. Няма начало, няма край. А от време на време повтарящите се стъпки основават цикличност, която участва в природата и е на всички места към нас.
Ден и нощ, приливи и отливи, промяна на годишните времена, раждане и гибел – едно безпределно придвижване, целокупност, тъждество, единение, съвършенство. Мистиката на кръга участва осезаемо освен в танците, само че и в целия ни фолклор. Има я в обредните дейности, в украсата на облеклата, в мънистото, символизиращо Космоса и безконечния кръговрат, в украсата на празничната софра. Кръгът има богата символика и е магическа форма от антични времена, също както българското хоро, което си остава мистерия – или пък не! – в нашето ДНК.
Изложбата се осъществя взаимно с община Копривщица. Oткриването е на 31 юли от 11:00 часа в Старото учебно заведение. Изложбата ще бъде разполагаем на искащите да я прегледат най-малко един месец.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ