Онези, които са загубили всичко, повече няма от какво да се страхуват
Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски публицист, социолог и антрополог от перуански генезис. Автор е на „ Пътуване към Икслан ", „ Учението на Дон Хуан ", „ Една обособена действителност ", „ Дарът на орела ", „ Огънят от вътрешната страна ", „ Силата на мълчанието ", „ Активната страна на безкрайността " и доста други книги. Нека си напомним извадки от „ Огънят от вътрешната страна “, отдадени на израстването на душата и каляването на духа в компликации и отричания от себе си.
***Обясних на дон Хуан, че това, което желаех да знам, е дали в този момент, в наше време, дребните тирани, които той бе нарекъл „ оскъдни тиранчета ", могат да победят някой боец.- По всяко време - отвърна той. - Но последствията не са по този начин страшни, както в далечното минало. От единствено себе си се схваща, че през днешния ден воините постоянно имат опцията да се отдръпват, да се възстановят и да се върнат по-късно. Но този проблем има и една друга страна. Да те победи „ незначително дребно тиранче " не е смъртоносно, само че е опустошително. Нивото на смъртност, нагледно казано, е съвсем също толкоз високо. Под това имам поради, че воините, които са отстъпили пред „ нищожното дребно тиранче ", биват унищожени от личното си възприятие за неуспех и безполезност. Това е за мен високо равнище на смъртност.- А какво значи да бъдеш надвит?- Всеки, който мине на страната на дребния тиранин, е надвит. Да действаш, воден от яд, да си без надзор и дисциплинираност, да нямаш самообладание значи да си надвит.- А какво става с победените воини?- Или се прегрупират, или изоставят търсенето на познание и влизат в редиците на дребните тирани за цялостен живот.
***За да разбере, човек се нуждае от умереност, а не от страсти. Пази се от тези, които плачат от осъзнаванията си, тъй като те не са осъзнали нищо.
***Изправен пред непознатото, човек се държи самоуверено и смело. Непознатото има това свойство да ни дава вяра и благополучие. Човек се усеща мощен, вдъхновен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с възприятие на задоволство. Новите ясновидци видели, че човек е в най-хубавото си положение, когато е изправен пред лицето на непознатото.
***Първата истина е, че светът е подобен, какъвто наподобява, и въпреки всичко не е - продължи дон Хуан. - Той не е толкоз стабилен и действителен, колкото нашето усещане е накарано да има вяра, че е, само че не е и мираж. Светът не е заблуда, както се твърди; той е действителен, от една страна, и недействителен, от друга. Обърни внимание на това, тъй като то би трябвало да се разбере, а не просто да се одобри. Ние възприемаме. Това е безспорен факт. Но това, което възприемаме, не е реалност от същото естество, тъй като ние се научаваме какво да възприемаме.
***Дон Хуан изясни, че това, което бе нарекъл ключът към всичко, е узнаването от непосреден опит, че земята е живо създание и като такова може да даде на воините голям тласък; това е един подтик, който идва от съзнанието на самата земя в мига, когато излъчванията-в пашкула на воина се подравнят със съответните предавания в пашкула на земята. Тъй като и земята, и индивидът са живи същества, техните предавания съответстват, или по тъкмо земята има всички налични предавания у индивида и всички налични предавания във всички живи същества -органични или неорганични, все едно. Когато се реализира нареждане, живите същества употребяват това нареждане по органически метод и възприемат своя свят. Воините могат да употребяват това нареждане или с цел да възприемат, както всички останали, или като подтик, който им дава опция да навлязат в невъобразими светове.
***...че всички живи същества съществуват, с цел да развиват съзнанието си. Дон Хуан го назова колосално изобретение.С полусериозен звук ме попита дали в миналото съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си задава от край време, а точно - какъв е смисълът на нашето битие.
***...Ако ще загивам на следващия ден,
за какво да не е, един път и вечно, през днешния ден? " Целият се разтреперах под въздействието на това удивително опълчване на полезности. Никога една ария не е означавала толкоз доста за мен. Като ги чух да пеят тези стихове, които нормално смятах за пропити с евтина прочувственост, ми се стори, че разбрах духа на воина. Дон Хуан неведнъж ми бе повтарял, че воините живеят със гибелта до себе си, и от знанието, че гибелта е с тях, те черпят храброст да се изправят против каквото и да е. Дон Хуан бе споделил, че най-лошото, което може да ни се случи, е да умрем, и защото това към този момент е наша непроменима орис, ние сме свободни; тези, които са изгубили всичко, повече няма от какво да се опасяват.
***Обясних на дон Хуан, че това, което желаех да знам, е дали в този момент, в наше време, дребните тирани, които той бе нарекъл „ оскъдни тиранчета ", могат да победят някой боец.- По всяко време - отвърна той. - Но последствията не са по този начин страшни, както в далечното минало. От единствено себе си се схваща, че през днешния ден воините постоянно имат опцията да се отдръпват, да се възстановят и да се върнат по-късно. Но този проблем има и една друга страна. Да те победи „ незначително дребно тиранче " не е смъртоносно, само че е опустошително. Нивото на смъртност, нагледно казано, е съвсем също толкоз високо. Под това имам поради, че воините, които са отстъпили пред „ нищожното дребно тиранче ", биват унищожени от личното си възприятие за неуспех и безполезност. Това е за мен високо равнище на смъртност.- А какво значи да бъдеш надвит?- Всеки, който мине на страната на дребния тиранин, е надвит. Да действаш, воден от яд, да си без надзор и дисциплинираност, да нямаш самообладание значи да си надвит.- А какво става с победените воини?- Или се прегрупират, или изоставят търсенето на познание и влизат в редиците на дребните тирани за цялостен живот.
***За да разбере, човек се нуждае от умереност, а не от страсти. Пази се от тези, които плачат от осъзнаванията си, тъй като те не са осъзнали нищо.
***Изправен пред непознатото, човек се държи самоуверено и смело. Непознатото има това свойство да ни дава вяра и благополучие. Човек се усеща мощен, вдъхновен. Дори страховете, които поражда, ни изпълват някак с възприятие на задоволство. Новите ясновидци видели, че човек е в най-хубавото си положение, когато е изправен пред лицето на непознатото.
***Първата истина е, че светът е подобен, какъвто наподобява, и въпреки всичко не е - продължи дон Хуан. - Той не е толкоз стабилен и действителен, колкото нашето усещане е накарано да има вяра, че е, само че не е и мираж. Светът не е заблуда, както се твърди; той е действителен, от една страна, и недействителен, от друга. Обърни внимание на това, тъй като то би трябвало да се разбере, а не просто да се одобри. Ние възприемаме. Това е безспорен факт. Но това, което възприемаме, не е реалност от същото естество, тъй като ние се научаваме какво да възприемаме.
***Дон Хуан изясни, че това, което бе нарекъл ключът към всичко, е узнаването от непосреден опит, че земята е живо създание и като такова може да даде на воините голям тласък; това е един подтик, който идва от съзнанието на самата земя в мига, когато излъчванията-в пашкула на воина се подравнят със съответните предавания в пашкула на земята. Тъй като и земята, и индивидът са живи същества, техните предавания съответстват, или по тъкмо земята има всички налични предавания у индивида и всички налични предавания във всички живи същества -органични или неорганични, все едно. Когато се реализира нареждане, живите същества употребяват това нареждане по органически метод и възприемат своя свят. Воините могат да употребяват това нареждане или с цел да възприемат, както всички останали, или като подтик, който им дава опция да навлязат в невъобразими светове.
***...че всички живи същества съществуват, с цел да развиват съзнанието си. Дон Хуан го назова колосално изобретение.С полусериозен звук ме попита дали в миналото съм чувал по-добър отговор на въпроса, който човечеството си задава от край време, а точно - какъв е смисълът на нашето битие.
***...Ако ще загивам на следващия ден,
за какво да не е, един път и вечно, през днешния ден? " Целият се разтреперах под въздействието на това удивително опълчване на полезности. Никога една ария не е означавала толкоз доста за мен. Като ги чух да пеят тези стихове, които нормално смятах за пропити с евтина прочувственост, ми се стори, че разбрах духа на воина. Дон Хуан неведнъж ми бе повтарял, че воините живеят със гибелта до себе си, и от знанието, че гибелта е с тях, те черпят храброст да се изправят против каквото и да е. Дон Хуан бе споделил, че най-лошото, което може да ни се случи, е да умрем, и защото това към този момент е наша непроменима орис, ние сме свободни; тези, които са изгубили всичко, повече няма от какво да се опасяват.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ