Карлос Марчело – мафиотът, който твърди, че е организирал убийството на Джон Кенеди
Карлос Марчело е роден на 6 февруари 1910 година в колониален аванпост на Сицилия в Тунис, а още на идната година идва в Ню Орлиънс. Неговите родители англизират имената си като младия Калогеро Минакоре става Карлос Марчело. Той обаче е единственият без документи от осемте му по-малки братя и сестри – нещо, което ще има дълбоки последствия по-късно в живота му.
По това време в Ню Орлиънс има над 200 000 сицилианци и надлежно градът е плодородна почва за проведената престъпност като сицилианската тайфа Черната ръка бързо се трансформира в първото семейство на Коза Ностра в Америка. Под управлението на уличния необут Силвестро „ Сам Сребърния $ “ Кароло, фамилията създател на мафията в Америка упражнява разнообразни рекети по доковете.
Като младеж Карлос Марчело живее в квартала Френч Куотър, прочут като Малкото Палермо. Според Bayou Brief момчето бързо се забърква в дребни закононарушения като по този начин опознава и гангстерите от квартала.
На 19 години той към този момент управлява младежка тайфа и кара двама младежи да ограбят хранителен магазин. Момчетата обаче са задържани и под полицейския напън показват Марчело за собствен началник, което му носи присъда от 9 до 14 години в щатския затвор в Луизиана, прочут като Ангола.
Франк Костело
Големият пробив на Карлос в подземния свят ще пристигна от министър-председателя на проведената престъпност: Франк Костело, босът на босовете в Ню Йорк.
През 1935 година Костело взема решение да реалокира своята империя от игрални автомати – Ню Йорк към този момент не откликваше добре на бизнес начинанията му, откакто кметът Фиорело Ла Гуардия основава цялостен панаир в медиите като разрушава слот машини с чук и ги хвърля в Лонгайлъндския пролив.
Виждайки финансова опция за своя щат, сенаторът от Луизиана и някогашен губернатор Хюи Лонг се самопредлага. С малко сенчеста инвестиция от „ счетоводител на мафията “ Майер Лански и политическите му връзки в Луизиана, всичко, от което Костело се нуждае в този момент е благонадежден локален гражданин, който да ръководи бизнеса в Ню Орлиънс. И Карлос Марчело наподобява съвършен.
Това, че Марчело в този миг е заключеник в Ангола, няма да се окаже проблем. Костело, занаятчия на политическата операция, кара локален законодател да посети губернатора на щата О. К. Алън, който освобождава Марчело и изцяло го помилва след единствено 5 години зад решетките.
Марчело основава Jefferson Music Company, компания за разпространяване на джубоксове и флипери на името на брат си. През нея са пуснати стотици игрални автомати на Костело в питейните заведения на Френч Куотър и в Джеферсън Париш. Марчело пък открива политическите си връзки и въздействие, като заплаща на политици и служители на реда в целия щат.
През идващото десетилетие той придобива впечатляващо портфолио от земя и бизнеси, в това число флотилия от лодки за скариди. И през 1947 година, когато някогашният към този момент необут Силвестро Кароло е депортиран в Италия, Марчело получава утвърждение от мафиотската комисия да стане новият необут на Ню Орлиънс, на 37-годишна възраст.
Два пъти през 50-те години Карлос Марчело е призоваван да свидетелства пред комисиите на Сената на Съединени американски щати, които проверяват рекета и мафията. И двата пъти той се базира на правата си според Петата корекция, отказвайки да отговори на въпроси, които биха могли да го уличат в закононарушение. Този крах е неприличен за комисията, само че един сенатор приема неуспеха изключително персонално: Робърт Ф. Кенеди.
След като Джон Кенеди става президент през 1961 година, той назначава брат си Робърт за основен прокурор на Съединени американски щати. Робърт неотложно стартира своята правна офанзива против босовете на мафията и трансформира Карлос Марчело в един от най-важните си цели.
Козът Робърт е имиграционният статут на Марчело – мафиотът в никакъв случай не е кандидатствал за американско поданство, а в продължение на 8 години трябваше да се показва на имиграционните управляващи на всеки три месеца.
На 4 април 1961 година точно до момента в който е на аудиенция при имиграционните със своя юрист, по заповед на Кенеди Марчело е закопчан с белезници и депортиран в Гватемала, за която той твърди, че има поданство под подправен акт за раждане.
Правителството на Гватемала го депортира в прилежащ ЕЛ Салвадор, където е заставен да пресече границата с Хондурас пешком на идващия ден. Но се твърди, че Марчело влиза още веднъж в Съединени американски щати единствено месеци по-късно с една от своите лодки за скариди през Луизианския залив.
Но е ударен с редица обвинявания: нелегално влизане в Съединени американски щати, лъжесвидетелстване и укриване на стотици хиляди долари налози. Според книгата на Селвин Рааб „ Петте семейства “, Марчело е гневен и упреква извънредно Робърт Кенеди и неговия брат.
Има доста косвени доказателства, които свързват Карлос Марчело с убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Докладът на Камарата за убийства от 1979 година цитира диалог от 1962 година сред Марчело и бизнес колегата му Едуард Бекер, по време на който мафиотът споделя: „ Не се тревожете за дребния Боби. Ще се погрижат за него. “
Бекер си напомня, че Марчело счита, че в случай че президентът е отхвърлен, Боби ще загуби всички пълномощия като основен прокурор. Той не си спомня точните му думи, само че споделя на комисията, че остава с усещане, че Марчело ще уреди убийството на президента по някакъв метод, евентуално като накара някой отвън мафията да го извърши.
Комитетът също открива, че Карлос Марчело има връзки в Далас, където Кенеди бе погубен. Джоузеф Сивело, родом от Батън Руж, управлява по-малката мафиотска фамилия в града под егидата на Марчело. И федералните наблюдават позвънявания от Сивело до офисите на Jefferson Music Company, едно от дребното места, където Марчело си разрешава да беседва по телефона.
Комисията също обръща внимание на преместването на Лий Харви Осуалд в Ню Орлиънс напролет и лятото на 1963 година И открива, че малко преди убийството Осуалд живее с чичо си, букмейкър в организацията на Марчело. Тогава изниква и мъж на име Джак Руби, който убива Осуалд два дни след ареста му. Руби управлява клуб Карусел в Далас, едно от обичаните заведения за събиране на мафиотите от региона.
Но в последна сметка отчетът на Комисията не стига до дефинитивно умозаключение по отношение на присъединяване на Марчело: „ Комисията откри, че Марчело е имал претекста, средствата и опцията да убие президента Джон Ф. Кенеди, макар че не съумя да откри директни доказателства за съучастието му. “
Правителството преследва мафиота 40-години. През 1982 година, на 72-годишна възраст, благодарение на осведомител, Марчело е наказан на 7 години за опит да подкупи длъжностни лица, с цел да му дадат държавни застрахователни покупко-продажби. Той получава още 10 години по дело за рушвет в Калифорния, като присъдите ще протекат поредно.
През 1989 година присъдата на Марчело е анулирана и той е освободен за положително държание, съгласно Associated Press. Карлос Марчело умира в Ню Орлиънс през 1993 година, като в никакъв случай повече не е депортиран от страната.
Но неговият горист свят оставя толкоз въпроси, колкото и отговори след гибелта му. Всъщност по това време юрист Франк Рагано разгласява книга, наречена „ Адвокат на мафията “, за интервала от 30 години, в който съставлява Марчело и неговия другар и сътрудник, мафиотския необут от Флорида Санто Трафиканте. И съгласно книгата Трафиканте е направил видимо предсмъртно самопризнание единствено четири дни преди да почине през 1987 година:
„ Карлос се прецака. Не трябваше да убиваме Джон. Трябваше да убием Боби. “
