Алкарас: Докато се възстановявах от контузиите, осъзнах много неща
Карлос Алкарас към момента е едвам на 19 години, само че към този момент дава сериозна поръчка да се подреди измежду най-големите митове в мъжкия тенис. Шампионът на US Open бе отвън корта в продължение на няколко месеца поради две поредни травми, само че твърди, че го въодушевяват триумфите, реализирани от Рафаел Надал и Новак Джокович след сходни компликации. Световният №1, който преди няколко дни завоюва третата си Мастърс купа, триумфирайки в Индиън Уелс, даде изявление за рубриката на Eurosport „ Players’ Voice “, в която разкри какво е научил през последните месеци и какви са задачите му в дълготраен проект.
„ Докато се възстановявах от травмите, осъзнах доста неща. Когато пропуснеш огромен шампионат като Australian Open, започваш да мислиш съществено върху това какво правиш неверно.
Контузиите постоянно могат да сполетят всеки, само че когато с екипа ми анализирахме случилото се, стигнахме до заключението, че да правиш верните неща отвън корта е също толкоз значимо, колкото и на него, а аз не бях на 100 % в това отношение. В случая имам предвид почивката, храненето и други сходни неща. Имаше няколко неща, които може би не правех по верния метод. Докато се възстановявах, осъзнах, че би трябвало да се върна към режима, който ме изведе до върха. След завръщането си в Тура направих тъкмо това и резултатите не закъсняха.
Контузиите бяха доста потребен опит. Трябваше да бъда спокоен и толерантен и това ми оказа помощ да съзрея отвън корта. Това беше доста сложен интервал за мен, само че знаех, че би трябвало да остана съсредоточен и да упражнявам настойчиво, с цел да възвърна предходното си равнище. По време на възобновяване на няколко пъти разговарях с психолог. Това ми оказа помощ доста както на корта, по този начин и отвън него. Давам си сметка, че животът отвън тениса е доста значим и въздейства директно на резултатите.
По време на рехабилитацията постоянно мислех за Надал. Често се е случвало, когато някой от най-хубавите е отсъствал дълго, да завоюва още първия шампионат след завръщането си. Исках и аз да бъда като тези играчи. Подобни завръщания ме мотивираха – това на Надал на Australian Open 2022, както и триумфите на Джокович предходната година. Техният образец ме въодушевяваше да упражнявам настойчиво и да не спирам да се трудя, защото това е единственият път към върха.
Контузиите ми дадоха опция да се посветя на други мои занимания. Винаги съм харесвал кецовете, само че едвам преди година започнах да натрупвам по-сериозно. Късметлия съм, че работя с Nike, защото техните обичаи и просвета в това отношение са невероятни – могат в продължение на месеци да изкарват нов модел всеки ден като просто преработват остарели класики. Наскоро посетих централата им в Орегон и бях доста впечатлен. Дадоха ми няколко извънредни модела, както и два персонализирани чифта, които боготворя. Единият е отдаден на купата от US Open, а другият – на мотото на дядо ми с трите С-та. Друг от моделите, които ми дадоха, беше Air Force 1 Off-White Brooklyn, който се намира доста мъчно по магазините. Те са дели на Върджил Абло – дизайнер, който промени културата на проектирането на кецове и остави незаличима диря в промишлеността. Поласкан съм, че получих един от последните модели, които е проектирал, преди да си отиде от този свят.
Прекарвам доста време в обществените мрежи. Може би даже повече, в сравнение с би трябвало. В днешни дни тяхното въздействие става все по-голямо. Много хора ги употребяват в работата си и аз също считам, че са значими. Социалните мрежи ми дават опция да споделям с почитателите си и да ги информирам къде съм и по какъв начин съм.
Опитвам се да не мисля дали съм спортна икона или модел за подражателство на младите. Искам просто да се модернизирам. Обичам да играя тенис, и несъмнено, да надвивам. Имам своя лична еднаквост като тенисист. Старая се да се развличам, до момента в който играя. Считам себе си за благополучен и положителен човек и се пробвам да придвижвам тези страсти на корта.
Мисля, че в днешни дни тенисът е доста динамичен. Излизането на мрежата, слайсовете, уинърите – това притегля вниманието на почитателите. Опитвам се да се развличам и да създавам на корта. Не желая играта ми да е монотонна, а в противен случай – да разпространявам красиви и изобретателни удари.
Бих желал след края на кариерата ми да бъда запомнен най-много като добър, естествен, натурален и благополучен човек. Радостта и доверяването на инстинктите ми са двата фундамента на моята игра. Ако не играя по този метод, за мен тенисът просто няма да е същият. Мисля, че и животът е по-добър, когато действаш по този метод. Разбира се, да съм модел за подражателство за децата по света би било голяма чест за мен. Опитвам се да предавам верните полезности както на корта, по този начин и отвън него. Аз също имам своите идоли и по тази причина си давам сметка каква голяма привилегия би било и аз да бъда в тази роля за някого.
В Маями ще би трябвало да пазя много точки. Подсъзнателно мисля за това, тъй като желая да съм №1 в света, само че с екипа ми продължаваме да твърдим, че главната цел е класирането за Финалите. Ако си измежду водачите в конкуренцията към Торино, неизбежно ще завършиш годината на едно от водещите места в ранглистата. Не се тормозя изключително за точките, които имам да пазя. Мисля единствено за шампионата, в който вземам участие, и по какъв начин да се показва допустимо най-добре.
Ако би трябвало да слага една огромна цел за тази година, то това би било още една купа от Големия шлем. Или в случай че не „ мейджър “ трофей, то най-малко още няколко от Мастърс. Това са огромните ми упоритости сега. Ясно е, че би трябвало непрекъснато да печелиш такива трофеи, в случай че искаш да останеш на върха в ранглистата. Ще дам всичко от себе си в тези шампионати. Искам да победя Надал и Джокович, само че не го върша единствено с цел да им попреча да печелят още трофеи от Големия шлем или да повлияя на борбата за званието „ Най-великият “. Искам да напиша своята лична история.
Искам да печеля още доста трофеи от Големия шлем. Няма да неистина – упорит съм и задачите ми са високи. Мечтая да съм измежду най-великите в историята и да се доближа до Надал, Федерер и Джокович. Знам, че ще е доста мъчно – може би даже невероятно, само че би трябвало постоянно да мислиш и мечтаеш в огромни мащаби “.
