Алкарас: Баща ми категорично отказа да ми бъде треньор
Карлос Алкарас си дава сметка, че е неточност от негова страна да разчита прекалено много на инстинктите си на корта. Испанецът стартира мощно сезона, като игра четвъртфинал на Australian Open и завоюва купата в Ротердам, а в Индиън Уелс бе полуфиналист. Впоследствие обаче формата му ненадейно спадна и той бе отстранен още във втори кръг в Маями.
В изявление за подкаста на един от неговите спонсори – Louis Vuittonn, четирикратният първенец от Големия шлем разяснява голям брой забавни тематики, като се върна към самото начало на пътя си в света на тениса.
„ Всичко стартира в тенис клуба в Мурсия. Това беше мястото, където се влюбих в този спорт. Често играех са татко ми през уикендите, а след това срещнах доста другари там. Още оттогава съм доста конкурентен и въобще не обичам да изгубвам “ – описа международният №3.
Една от главните аргументи за триумфите на Алкарас е неговият треньор – Хуан Карлос Фереро. Карлитос разкри и за какво татко му е бил безапелационен, че не желае да бъде негов треньор.
„ В интервала сред 12 и 14-годишна възраст хората започнаха да ме виждат и да приказват за мен. Един от тях беше Хуан Карлос. Благодарение на него съм тук. Пътуваме дружно по шампионати откогато бях на 15. Прекарваме много време дружно и научих доста неща от него както за тениса, по този начин и за живота “.
„ На 17 години към този момент бях наясно с доста от нещата, които са жизненоважни за сполучлива кариера. Страстта към тениса, която татко ми ми съобщи още като дете, до през днешния ден продължава да е доста значима. Когато обаче бях на 8 или 9 години, той изрично отхвърли да ме тренира. Играехме дружно единствено през уикендите и то по мое предпочитание. Той смяташе, че за връзките ни би било нездравословно да ми бъде татко и треньор по едно и също време и не искаше да смесваме тениса с персоналния живот “.
Алкарас съобщи, че осъзнава своята значимост като обществена персона.
„ Винаги съм считал, че най-важното е да бъдеш добър човек и да се отнасяш добре с останалите. Бих желал да въодушевявам децата по този начин, както го правеха Надал и Федерер. Те бяха моите идоли и постоянно създаваха усещане на скромни и земни хора “.
„ Тенисът се промени доста през последните 20 години. Сега темпото е доста по-високо и спортът ще продължи да се развива. Мисля, че аз също бих могъл да трансформира някои неща в държанието си както на корта, по този начин и отвън него. Много хора приказват за това, че играя с усмивка. Понякога това работи като оръжие против съперниците, тъй като играя най-хубавия си тенис точно когато съм благополучен “.
„ Винаги съм се стремял да бъда нападателен, да разпространявам уинъри и да излизам постоянно на мрежата. Винаги е значимо да си убеден в себе си. Когато се усещам нерешителен, си споделям, че би трябвало да се придържам към своя жанр без значение от всичко. Разбира се, има и моменти, в които не ми харесва да съм на корта, тъй като в един миг напрежението и умората стават прекомерно огромни. Тогава обаче си напомням, че изживявам детската си фантазия и не би трябвало да се окайвам. Искам да бъда част от историята на тениса. Загубите са неизбежни, само че считам, че те са доста по-поучителни от успехите “.
Световният №3 разяснява и превръщащите се в нормални за него спадове във формата в хода на сезона.
„ Много е значимо да приемеш, че не постоянно ще играеш добре, само че постоянно би трябвало да се опитваш. Трябва да се изправяш пред компликациите, а не да бягаш от тях. В такива обстановки се пробвам да имитирам на най-великите освен в тениса, само че и в другите спортове “.
„ Имало е мачове, в които повеждам в резултата и се усещам добре, само че по-късно се отпущам и в последна сметка изгубвам. Научих доста от сходни дуели. Във значимите моменти доста постоянно разгадавам прекалено много на инстинктите си, което евентуално е неточност. Може би би трябвало да работя по-рационално и да се придържам по-стриктно към тактическия проект “.
Алкарас ще стартира сезона на клей с присъединяване на Мастърс шампионата в Монте Карло (6-13 април).
