Карл Сейгън е известен астроном и човек с влечения към

Карл Сейгън е прочут астроном и човек с влечения към екологията и опазването на света. В интернет пространството могат да се открият доста забавни негови авторски сентенции за живота. Един забавен факт за него е, че през 1964 година попада в лаборатория за проучване на делфини в Св. Томас. Още тогава името му попада в „ Орденът на делфина “ – това е организация за търсенето на извенземни контакти.

Връзката сред делфините и извънземните е в началото сложна за установяване, само че благодарение на различен член – Джон Лили и неговата книга „ Човек и делфин “ се прокарва концепцията, че тези бозайници освен желаят да споделят с хората, само че и се пробват по всевъзможен метод да намерят верния метод. Делфинът е интелигентно животно, а книгата на доктора съумява да накара и останалите учени да стартират едно забавно проучване.

Астрономът Франк Дрейк отива в Националното Астрономическо радио в Западна Вирджиния, там от доста време се търси извънземен живот благодарение на радио талази. Именно Франк Дрейк съумява да откри финансиране за доказване на теорията на Джон Лили. Парите идват от NASA и други държавни организации. Основната задача остава търсенето на връзка сред индивида и делфина. Джон стартира да строи специфична лаборатория.

На първия етаж настанява делфините, а на втория етаж счита да води мемоари от всичко протичащо се. Лабораторията получава името „ Точката на делфина “. Интересът към опита почнал да печели вниманието и на други хора, измежду които Маргарет Хоуи Ловат.

23-годишната жена решила да посети мястото, с цел да ревизира дали човек най-сетне е съумял да изучи езика на животните и да комуникира с тях. Освен любознание, Маргарет хранила и голяма обич към всяко животно. За нея било значимо да стане очевидец на този лабораторен триумф. Посрещаната е от шефа Грегъри Бейтсън – прочут антрополог и декларирала, че обичала делфините и желаела да даде услугите си на научния свят изцяло безплатно.

Заради голямото предпочитание да взе участие в този опит, младата дама получила задачата да следи морските жители и да води мемоари за всичко, което жителите правили в аквариума. Липсата на познания не пречило на интуицията ѝ. Маргарет описвала доста детайлно делфинския хабитат и с това заслужила формалната си покана да стане част от екипа. На нея били поверени и три делфина: Памела, Сиси и Питър. С дневните тренировки, тя съумяла да ги научи да издават малко по-човешки звуци.

С твърдоглавие и дисциплинираност може да се реализира всичко, само че напредъкът бил осезаемо муден. Чувството, че през нощта също има какво да се опише, предиздвикало изследователката да живее в лабораторията, вместо да наема квартира. Това била единствено дребна част от проекта. Вместо да се засели в някое от горните пространства, тя предложила да се подсигурят всички лаборатории, а една от долните стаи, покрай делфините, да бъде наводнена. По този метод ще прекарва повече време с бозайниците.

Когато предложили да се отдели с един от делфините, Маргарет избрала Питър. С него прекарвала 6 дни, а по-късно го прибирала за един ден назад при себеподобните му. Питър се оказал задоволително любопитен, само че отказвал да приказва. Често прекарвал време в проучване на човешката анатомия. Наблюдавал краката на Маргарет, приближавал се извънредно близо и започвал обстойния обзор. С времето Питър демонстрира доста по-сериозни влечения от проучване на анатомията. Неговите естествени потребности да се развъжда, почнали да го карат да се търка във всяка една точка от тялото на младата изследователка.

Самата тя признава, че отблъскването на загорелия делфин е било предизвикателство, изключително откакто същият не може да се управлява толкоз елементарно. Мнозина най-вероятно не биха повярвали на идващите редове, само че изследователката решила, че е рационално да задоволи животното като го почеше тъкмо там, където най-вече го сърби. Според нея, това помогнало на Питър да облекчи потребностите си и двамата да изградят доста по-сериозна връзка. Франк Дрейк все по-често се чудил по какъв начин се усвояват изпратените средства в лаборатория и изпратил Карл Сейгън да ревизира какво вършат учниете и какъв напредък са постигнали от началото на финансирането.

Карл с горест открил, че никой не е съумял да дешифрира езика на делфините и с приключването на крайния период, финансирането щяло да завърши. Маргарет не съжалявала, тъй като от самото начало съумяла да построи добра връзка с мъжкия делфин. През 1966 година Джон Лили се присъединил в още един опит – тестването на ЛСД опиатът. Изпаднал в цветната еуфория и решил, че може да откри контакт с делфините като ги дрогира.

Наркотикът имал дребен до безусловно никакъв резултат, само че тези проби дефинитивно нарушили етиката на опита. Маргарет се завръща назад в лабораторията си в Маями, където да продължи своите базови проучвания. Признава, че най-често страдала за Питър, който трябвало да остане в лабораторията още няколко седмици, преди да дойде при нея за спомагателни проучвания.

Животното също е страдало, тъй като малко преди превозването се самоубива. Звучи малко необичайно, само че самият термин е верен. Ако човек може да диша автоматизирано и даже не усеща по какъв начин прави това, делфините би трябвало да вложат съществено изпитание, с цел да се поддържат живи. Когато напрежението премине някакви граници, всеки един от тях може да избере да поеме въздух и да потъне в дълбините.

Неговата човешка партньорка споделя, че Питър в никакъв случай не би обикнал лабораторията в Лондон и по тази причина предпочел да завърши своето битие. Маргарет се завръща назад в Св. Томас и се омъжва за фотографа, който снима целия опит. Превръщат лабораторията в собствен дом и живеят там. За този опит се мълчи цели 50 години, само че в последните няколко години започнаха да се появяват най-различни изявленията по тематиката за дамата, която желала да приказва с делфини.

Заглавна фотография: By NASA – http://mediaarchive.ksc.nasa.gov/detail.cfm?mediaid=21807, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=112006