Карл Сейгън (1934-1996) е може би един от най-известните учени

Карл Сейгън (1934-1996) е може би един от най-известните учени от 70-те и 80-те години на предишния век. Той се занимава с извънземно разузнаване, застъпва се за нуклеарно разоръжаване и съавторства и води предаването Космос: персонално пътешестване.

Нашата технология е станала толкоз могъща, че — освен умишлено, само че също по този начин и по нехайство — можем и сме се трансформирали в опасност за самите себе си.

Науката и технологиите са избавили милиарди животи, подобрили са съществуването на още доста други, трансформирали са планетата в едно последователно сплотяващо се цяло и в това време по този начин са трансформирали света, че мнозина към този момент не се усещат у дома в него.

Създали сме цялостен набор от нови несгоди, сложни за разкриване, сложни за схващане, проблеми, които нямат готово решение — не и в случай че не отправим предизвикателство към тези, които разполагат с властта да трансформират нещата.

Днес сме изправени пред радикално нови условия, които нямат казус в цялата човешка история.

Когато — преди да кажем стотици хиляди години — сме почнали със междинна плътност на популацията от една стотна човек на квадратен километър или даже по-малко, венец на нашата технология са били каменната секира и огъня.

Тогава не сме можели да създадем съществени промени в световната околна среда. Нямало е по какъв начин да ни хрумне даже.

Били сме прекомерно малобройни, а силите ни — прекомерно нищожни.

Но времето тече и технологията се развива.

Нашият брой е почнал да се усилва експоненциално и в този момент сме достигнали до междинна плътност от към 10 индивида на квадратен километър.

Концентрирали сме голямо население в градовете и имаме разполагаем застрашителен софтуерен боеприпас, чиито сили разбираме и направляваме единствено частично.

И защото животът ни зависи от дребни количества от такива газове като озона, моторите на нашата промишленост могат да станат причина за съществени екологични разтърсвания, даже и в световен мащаб.

Наложените върху безотговорното потребление на нашите технологии забрани са слаби, постоянно са частични и — съвсем постоянно и на всички места по света — са подчинени на краткосрочните национални или корпоративни ползи.

Сега към този момент сме способни, целеустремено или по нехайство, да променим световната околна среда.

Докъде сме стигнали в подготовката на другите предсказани планетарни произшествия, е към момента предмет на научни полемики.

Но че към този момент можем да го създадем — това не предстои на подозрение.

Озоновият пласт и на световното стопляне са задоволително представителни за алтернативите, пред които сме изправени през днешния ден.

Има обаче още доста тревожни последици, които човешките технологии и откритост са навлекли на околната среда: унищожаването на огромен брой скотски типове в една ера, когато извънредно нужни медикаменти за рака, сърдечно-съдовите и други смъртоносни болести се дават от редки или застрашени видове; киселинните дъждове; нуклеарните, биологичните и химическите оръжия; токсичните химикали (и радиоактивните отрови) — постоянно — депонирани наоколо до най-бедните и най-слабите измежду нас.

Едно ненадейно ново изобретение, оспорвано от други учени, е внезапният срив в броя на сперматозоидите, който се следи в Америка и Западна Европа — може би провокиран от химикалите и пластмасите, които наподобяват женски полови хормони.

Някои настояват, че сривът е толкоз стремглав, че в случай че продължи със същите темпове, в следствие от него доникъде на XXI в. мъжете в Западния свят ще станат стерилни.

Земята е особеност. Поне доколкото знаем, тя е единствената обитаема планета в цялата Слънчева система.

Ние хората сме единствено един от милионите типове, които обитават един кипящ и изобилен с живот свят.

И въпреки всичко множеството типове, които в миналото са съществували, към този момент ги няма.

След като са процъфтявали в продължение на 180 милиона години, динозаврите са изчезнали от лицето на земята. До един. Никой не е оживял.

Владичеството над планетата не е обезпечено на нито един тип.

А ние сме тук едвам от към един милион години — ние, които сме първият тип, който е създал средства за своето самоизтребление.

Ние сме редки и скъпоценни, точно тъй като сме живи, тъй като можем да мислим толкоз добре.

Имаме привилегията да влияем и може би даже да направляваме бъдещето си.

Вярвам, че наше обвързване е да се борим за живота на земята — освен за нас самите, само че и за всички тези, хора или не, които са пристигнали преди нас и на които сме задължени, както и за тези, които — в случай че проявим задоволително мъдрост — ще дойдат след нас.

Няма идея, която да е по-належаща, нито нещо друго, което в по-голяма степен да заслужава нашата отдаденост, в сравнение с е отбраната на бъдещето на човешкия тип.

Почти всички проблеми са били основани от хората и могат да бъдат решени от тях.

Няма публичен контракт, нито политическа система, икономическа доктрина или религиозна доктрина, които да са по-важни от това.

За мнозина от нас главната паника се състои в това да намерим задоволително храна за децата си.

Тревогата е един от тези еволюционни взаимни отстъпки — оптимални за подсигуряването на идващото, само че мъчителни за актуалното потомство.

Номерът — в случай че съумеете да се справите — се състои в това да изберете верните паники.

Трябва да се стремим към едно положение на духа, което да е някъде по средата сред жизнерадостните глупци и нервните параноици.

„ Милиарди и милиарди (Мисли за живота и гибелта на прага на новото хилядолетие) “, 1997