Карл Густав Юнг и танцът на смислените съвпадения. Случвало ли ви

Карл Густав Юнг и танцът на смислените съвпадения.

Случвало ли ви се е да мислите за някого, с който не сте се чували от дълго време и той да ви се обади в идващия миг? В необятното поле на човешкото схващане, където логиката и интуицията си разменят непрекъснато местата, се заражда една завладяваща идея, тази за синхроничността.

Именно великият Карл Юнг, психологът, който надникна надълбоко в бездните на душата и съзря там един необикновен танц на смислени съвпадения и случайности.

Карл Густав Юнг и танцът на смислените съвпадения 13.07.24 16:18 108-годишна американска баба подлуди мрежата, откакто издаде тайните на дълголетието си! 13.07.24 16:03 Вежди Рашидов сподели доста тежки думи за Движение за права и свободи 13.07.24 15:47 Кирил Маричков: Не съм добре, всичко е в ръцете на Бога 13.07.24 15:19 Истина е! Въвеждат налог „ въздух “, къщи и коли нарастват! 13.07.24 15:17

Дали имаме вяра в нея или не, отварянето към опцията за синхроничност може да обогати нашето усещане за света и да ни накара да се замислим за по-дълбоките връзки, които ни свързват с всичко останало.

Така че, идващия път, когато изпитате извънредно съвпадане, спрете се за миг, с цел да го осмислите.

Може би то е просто случайност, а може би е и освен това – един мистериозен шепот от необятното поле на синхроничността, който ви подканва да се вслушате в шепота на душата си.

Синхроничността може да ви помогне да пробудите цялостния си капацитет и да служи като управление за влизане в контакт с вътрешното ви аз, или по думите на Юнг, да ви помогне по вашия път на индивидуация – развой, посредством който самостоятелните същества се образуват и диференцират, отделяйки се от груповата логика на психиката.

Но какво в действителност съставлява синхроничността и каква роля играе тя в живота ни?

Според Карл Густав Юнг, синхроничността е проявяване на „ акаузален свързващ принцип “. Това значи, че събития, които на пръв взор нямат никаква причинно-следствена връзка, се случват по подобен метод, че носят надълбоко значение за индивида.

Ако да вземем за пример сънувате избран знак, а на идващия ден ненадейно го срещнете в действителността. Такова съвпадане би могло да се преглежда като синхроничност, която като че ли надвишава нормалните закони на вероятността и ни нашепва освен това за скритите пластове на нашия свят.

Но синхроничността не е просто игра на случайности. Юнг я свързва с концепцията за архетипите – универсални знаци и модели, които населяват груповото ни безсъзнато.

Според него, синхроничните събития постоянно отразяват взаимоотношението сред персоналното и груповото равнище, като служат като мост сред вътрешния и външния свят.

Например, в случай че преживявате интервал на личностно израстване и ненадейно попаднете на книга, която като че ли приказва непосредствено за вашите битки и търсения, това би могло да се пояснява като синхроничност, която ви насочва и поддържа по пътя на самопознанието.

Основната концепция, залегнала в правилото на синхроничността е, че самите ние, волно или несъзнателно направляваме събитията в живота си.

Синхроничността се случва тогава, когато успеем да влезем в такова положение, че вътрешния ни свят да е оптимално съгласуван с външния. Това е извънредно фина конфигурация и съгласно думите на Юнг е „ постоянно присъстваща действителност, за тези, които имат очи да я видят “.

Разбира се, теорията на Юнг за синхроничността има и своите критици. Някои я считат за недоказуема и граничеща с мистицизма. Научният способ изисква повтаряне и пробни условия, които мъчно могат да се приложат към неповторимите и субективни прекарвания на синхроничността.

Въпреки това, синхроничността продължава да вълнува и интригува мнозина. Тя ни припомня, че светът към нас може да бъде освен веществен и логически, само че и изпълнен със знаци, знаци и скрити послания.

Изтоник: chetilishte.com

Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News