Защо заливат този мъж с шарлан? Отговорът се крие в Къркпънар
Къркпънар още веднъж е сцена на Мазните битки (на турски: yağlı güreş), познати в България като Пехливански битки. Днес и на следващия ден на терена излизат най-хубавите. Представяме ви неповторими фрагменти, снимани от доктор Есма Гюндоду, тазгодишният притежател на наградата „ Мултикултурният човек ", която в Кърджали се връчва за пети път. Есма Гюндоду е креативна натура, а името й е обвързвано с принос към организацията и реализиране на десетки прочувствени културни събития у нас и на Балканите.
Мазните битки водят началото си от прилежаща Турция, където се смятат за национална традиция. Включени са в листата на ЮНЕСКО за запазване на международното нематериално културно завещание, посредством провеждащия се всяка година в Одрин шампионат по пехливански битки „ Къркпънар “. Този тип съревнование е непосредствен до битката „ кураш “, която е обичайната за тюркските нации. Участниците в тези прояви се назовават пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „ воин “ или „ първенец “).
Преди старта на конкуренциите, пехливаните се намазват щедро с тлъстина или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е нищожно, като би трябвало да бъдат наложително голи над кръста и без обувки. Облечени са само с прилепнали къси панталони, ръчно направени от биволска или телешка кожа. Традиционното название на тези кожени гащи е „ къспети “ и може да тежат до 10-12 кг.
Целта на състезателя е съперникът да бъде туширан, като постоянно това се оказва мъчно, защото върху хлъзгавите тела е съвсем невероятно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските битки е този, който успее да обърне съперника си по тил или да го вдигне във въздуха.
Източник: 24rodopi.com
Мазните битки водят началото си от прилежаща Турция, където се смятат за национална традиция. Включени са в листата на ЮНЕСКО за запазване на международното нематериално културно завещание, посредством провеждащия се всяка година в Одрин шампионат по пехливански битки „ Къркпънар “. Този тип съревнование е непосредствен до битката „ кураш “, която е обичайната за тюркските нации. Участниците в тези прояви се назовават пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „ воин “ или „ първенец “).
Преди старта на конкуренциите, пехливаните се намазват щедро с тлъстина или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е нищожно, като би трябвало да бъдат наложително голи над кръста и без обувки. Облечени са само с прилепнали къси панталони, ръчно направени от биволска или телешка кожа. Традиционното название на тези кожени гащи е „ къспети “ и може да тежат до 10-12 кг.
Целта на състезателя е съперникът да бъде туширан, като постоянно това се оказва мъчно, защото върху хлъзгавите тела е съвсем невероятно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските битки е този, който успее да обърне съперника си по тил или да го вдигне във въздуха.
Източник: 24rodopi.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ