НИМ: Етнографска изложба „Из бита на лозенградските българи” ще бъде открита в турския град Къркларели на 20 декември
Къркларели. Етнографска галерия „ Из бита на лозенградските българи ” ще бъде открита в турския град Къркларели на 20 декември. Това оповестиха от пресцентъра на Националния исторически музей . Тя е осъществена по покана на Община Къркларели със специфичното подпомагане на Генералното консулство на България в Одрин и с финансовата поддръжка на Министерството на културата. Експозицията е част от интернационален план, единен в Къща-музей на етносите в града, и представящ изложения от Турция, България, Гърция и Черна гора.
Целта на изложбата е да покаже детайли от живота на българите, населяващи Лозенградския вилает до края на Турската война за самостоятелност (1919-1923 г.). Един от главните акценти в изложбата е облеклото на българското население от района. Традиционната женска носия е от сукманен вид, а мъжката - от чернодрешен. Всички костюми са владеене на български преселници от Източна Тракия и на техни наследници.
Основният занаят на популацията от този край до началото на XX в. е било лозарството, което дава и българското име на града. Лозарството се е развивано на всички места, където е имало удобни условия за това. Винарството е процъфтявало из целия район. Тук са се произвеждали вино и ракия, съхранявани в дървени бъчви, а за консумация алкохолът е бил пренасян в дървени бъклици, павури, в глинени плоски, стомни и крондири, показани в експозицията.
Дървообработващите занаяти са били измежду главните, практикувани от тамошното население. Много добре развито е било и бакърджийството (медникарството), и тези занаяти са показани посредством експонати от втората половина на XIX в.
Специален акцент в изложбата са накитите и украшенията, носени от дамите през този интервал. Накитите са наложителен детайл от обичайния костюм на българката. Начинът на направа и използването им демонстрират обществен статус, маркират традиции и обреди на преход - сватба, раждане; защищават хората от зли сили.
Във витрина с вътрешно осветяване са експонирани пафти, тепелъци и други украшения за глава - прочелници, обеци, висулки, подбрадници, както и колиета, гривни и пръстени.
Лозенград попада в границите на Османската империя през 1363 година, по време на ръководството на султан Мурад I. Византийското име на града - „ Четиридесет църкви “, което на османотурски е преведено като Kırk Kilise, е непокътнато до 1924 година, когато е променено на Къркларели (Kırklareli) – „ Мястото на 40-те “. Българското име - Лозенград, е засвидетелствано най-рано през XVI в., като до края на XIX в. градът е обитаем най-вече от българи, гърци, турци и от дребни компактни групи от евреи и арменци.
Българското население в Лозенград и района живее до началото на XX в. в мултиетнична среда, в която сполучливо съжителстват и си взаимодействат разнообразни по етнос и вяра общности. Чрез своето наличие в продължение на няколко века там, българите оказват съществено стопанско и икономическо въздействие в целия район, оставяйки своя отпечатък върху историята и културата на Източна Тракия.
В изложбата са включени експонати от сбирки на НИМ, както и от сбирки, благосъстоятелност на ОКИ „ Музеен свят ” - Созопол, Тракийско сдружение „ Яни Попов ” - Созопол и Общински исторически музей (ОИM) - Ивайловград.
Целта на изложбата е да покаже детайли от живота на българите, населяващи Лозенградския вилает до края на Турската война за самостоятелност (1919-1923 г.). Един от главните акценти в изложбата е облеклото на българското население от района. Традиционната женска носия е от сукманен вид, а мъжката - от чернодрешен. Всички костюми са владеене на български преселници от Източна Тракия и на техни наследници.
Основният занаят на популацията от този край до началото на XX в. е било лозарството, което дава и българското име на града. Лозарството се е развивано на всички места, където е имало удобни условия за това. Винарството е процъфтявало из целия район. Тук са се произвеждали вино и ракия, съхранявани в дървени бъчви, а за консумация алкохолът е бил пренасян в дървени бъклици, павури, в глинени плоски, стомни и крондири, показани в експозицията.
Дървообработващите занаяти са били измежду главните, практикувани от тамошното население. Много добре развито е било и бакърджийството (медникарството), и тези занаяти са показани посредством експонати от втората половина на XIX в.
Специален акцент в изложбата са накитите и украшенията, носени от дамите през този интервал. Накитите са наложителен детайл от обичайния костюм на българката. Начинът на направа и използването им демонстрират обществен статус, маркират традиции и обреди на преход - сватба, раждане; защищават хората от зли сили.
Във витрина с вътрешно осветяване са експонирани пафти, тепелъци и други украшения за глава - прочелници, обеци, висулки, подбрадници, както и колиета, гривни и пръстени.
Лозенград попада в границите на Османската империя през 1363 година, по време на ръководството на султан Мурад I. Византийското име на града - „ Четиридесет църкви “, което на османотурски е преведено като Kırk Kilise, е непокътнато до 1924 година, когато е променено на Къркларели (Kırklareli) – „ Мястото на 40-те “. Българското име - Лозенград, е засвидетелствано най-рано през XVI в., като до края на XIX в. градът е обитаем най-вече от българи, гърци, турци и от дребни компактни групи от евреи и арменци.
Българското население в Лозенград и района живее до началото на XX в. в мултиетнична среда, в която сполучливо съжителстват и си взаимодействат разнообразни по етнос и вяра общности. Чрез своето наличие в продължение на няколко века там, българите оказват съществено стопанско и икономическо въздействие в целия район, оставяйки своя отпечатък върху историята и културата на Източна Тракия.
В изложбата са включени експонати от сбирки на НИМ, както и от сбирки, благосъстоятелност на ОКИ „ Музеен свят ” - Созопол, Тракийско сдружение „ Яни Попов ” - Созопол и Общински исторически музей (ОИM) - Ивайловград.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ