Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е

Кърк Дъглас , който е наследник на съветски имигранти, се е превъплътил в облиците на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей .

Снимал се е в към 80 кино лентата, измежду които „ Одисей “, „ Викингите “, „ 20 000 левги под водата “, „ Гори ли Париж? “, „ Престрелка в О.К. Корал “, „ Седем дни през май “.

Той е на 17-то място в листата на 100-те най-хубави артисти за всички времена и един от единствените двама останали живи артисти в този лист.

Другият е Сидни Поатие . Той е един от последните живи основни артисти от Златната епоха на Холивуд.

За ролята си в „ Шампион “ получава първата от трите си номинации за Оскар за най-хубав артист. Другите две са за „ Лошият и хубавицата “ и „ Жажда за живот “.

Синовете му Майкъл Дъглас и Джоуел Дъглас , са от първия му брак с актрисата Даяна Уебстър , с която се развежда през 1951 г. 

Три години по-късно той се дами за Ан Байдънс , с която е и до през днешния ден. От втория си брак има още две момчета – Ерик Дъглас   и Питър Дъглас .

Аз пристигам от унизителна беднотия. Нямаше накъде другаде да отида, с изключение на нагоре.

Баща ми, който е бил търговец на коне в Русия, си купил кон и дребен вагон, стана вехтошар – купуваше остарели предмети, железни елементи и отпадъци за дребни стотинки. Дори на “Игъл Стрийт ” – най-бедния квартал в града, където всички фамилии бяха на ръба, вехтошарите бяха най-ниското ходило. А аз бях синът на вехтошаря.

Моите деца в никакъв случай нямаха преимуществото, което имах аз. Аз се родих безпаричен.

Създадох кариера с функции на копелета.

Правенето на филми е форма на егоизъм.

Когато станеш звезда, ти не се променяш. Всички останали се трансформират.

Трябва да имаш в себе си нещо детско. Иначе нищо няма да е същинско.

Хората постоянно приказват за положителните остарели дни. Те споделят, че старите филми са били по-добри, че старите артисти са били толкоз велики. Но аз не мисля по този начин. Всичко, което мога да кажа за старите дни, е че те са отминали.

Мисля, че половината от триумфа в живота идва първо от това да откриеш в какво си в действителност добър. И след това да отидеш и да започнеш да го правиш.

За да постигнеш нещо, би трябвало да си задоволително самоуверен да се провалиш.

Ако срещна човек, който в никакъв случай в живота си не е съгрешил, надали бих желал да поддържам връзка с него. Хората с дефекти са забавни.

Животът е като сюжет проект Б. Ако ми бяха предложили житейската ми история за основаване на филм, бих я отхвърлил.

Хумор. Не можеш да живееш без него. Трябва да умееш да се смееш над себе си. Иначе страдаш.

Ако желаете да разберете нещо за един мъж, може да откриете извънредно доста, като погледнете за кого се е оженил.

Имах шанса да намеря сродна душа преди 63 години и имам вяра, че нашият превъзходен брак и дългите ни нощни диалози ми помогнаха да преживея всичко.

Никога не съм считал брака ни с Ан за неповторим. Аз просто се влюбих в едно момиче и 60 години по-късно към момента го обичам.

Думата „ политика “ е станала ругатня.

Старостта е в човешката глава. Аз претърпях злополука с хеликоптер и интервенция на гърба. Поставиха ми кардиостимулатор. Понесох удар и една не умрях. Но постоянно споделях на себе си, че би трябвало да раста и да науча повече. Това е единствената противоотрова на старостта.

Колкото си по-стар, толкоз по-дълбоко чувстваш любовта.

Какво сподели великият артист на деветдесетия си рожден ден:

Казвам се Кърк Дъглас. Познавате ме. Ако не… напишете името ми в Гугъл. Бях кино звезда и съм татко на Майкъл Дъглас, тъст на Катрин Зита-Джоунс и имаме двама внуци. Днес чествам 90-ия си рожден ден. Имам да предам едно известие на младежите в Америка. 90-ият рожден ден е специфичен. В моя случай, този рожден ден не е единствено специфичен, а е знамение. Аз оцелях във Втората международна война, в хеликоптерна злополука, след удар и две нови колене. Традиция е когато „ момчето с рожден ден “ се изправи за тортата си, да си пожелае нещо мислено за живота си, след това да духне свещичките. Аз следвах тази традиция от 89 години, само че на 90-ия си рожден ден съм решил да се разпалвам. Вместо да си поисквам нещо мислено за себе си, желая да направя мощно благопожелание на глас за Света. … вие (младите хора) постоянно имате късмет. Нищо не трябва да се намесва по пътя ви. Трябва да подсигурите нищо да не застава на него. Когато духна свещите ми – 90!… ще отнеме дълго време… аз ще си мисля за вас.

Спомняте ли си Макмърфи от „ Полет над кукувичето гнездо “? Той искаше да изтръгне това знамение от пода, само че не съумя. И ето го – върви из стаята, всички се взират в него, а той се обръща и споделя: „ Поне пробвах, нали! По дяволите! “ Понякога си мисля, че това чудесно подхожда за моя епитафия.