Кариерата ѝ започва от театъра, а след това превзема и

Кариерата ѝ стартира от театъра, а по-късно завладява и киното. Днес е една от най-известните български актриси. Тя е Теодора Духовникова и чества 45-ия си рожден ден.

Когато е едвам на 9 години, тя си прави личен куклен спектакъл. Тогава си пожелава да стане актриса. Днес може да каже, че през целия си живот не е правила нищо друго. Превръща се в едно от най-разпознаваемите лица в киното и театъра в България. Тя е актрисата Теодора Духовникова .

Духовникова е родена е на 14 декември 1977 година в София. Още като дребна си прави своя театрална сцена. За задачата са ѝ нужни единствено маса, одеяло и герои, които изрязва от хартия. Това кара родителите ѝ да я запишат в детската театрална школа към спектакъл " Сълза и смях " при артиста Бончо Урумов .

" Пожелах си да стана актриса и няма нито един ден, в който да съм работила друго ", споделя Духовникова в платформата за кино.

Средното си обучение получава в Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК) и тогава има опция да влезе в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Тя обаче не подава документите си и вместо това кандидатства в Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ), където я одобряват.

" Нямаше други други възможности, а не съм и търсила. След това незабавно ме взеха в спектакъл " София " , по-късно за малко бях в Канада и по-късно се върнах тук в Народния спектакъл " Иван Вазов " . Моят път си беше напълно концентриран, постъпателен и без никакви съмнения ", споделя Духовникова за Киното.БГ.

През 2003 година дебютира в " Саломе " от Оскар Уайлд на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов ", а от 2005 година става част от неговата натрупа. Изиграва десетки функции, измежду които Мерилин от " Ръкомахане в Спокан " от Мартин Макдона, Мария в " Процесът против богомилите " от Стефан Цанев, Оливия в " Идеалният мъж " от Оскар Уайлд и Бистра от " Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " от Пейо К. Яворов.

За ролята си в " Ръкомахане в Спокан " през 2012 година печели българската премия за принос към театралното изкуство " Аскеер " за поддържаща женска роля.

Освен в театъра Духовникова играе и в киното. През 2017 година излизат два знакови за нея кино лентата – трагичният филм " Вездесъщият " и сантименталната комедия " Дъвка за балончета " . За първия печели премия за женска роля на фестивала " Златна роза " във Варна.

През 2019 година излиза сериалът " Дяволското гърло " , в който Теодора Духовникова се превъплъщава в Мия Язова, служителка на ДАНС, която проверява ликвидиране в Смолян. През 2022 година играе в историческия сериал " Войната на буквите " , както и във втория сезон на " Дяволското гърло "

Въпреки че желанието ѝ да стане актриса се сбъдва, Духовникова споделя, че от време на време е надълбоко нещастна, а различен път несигурна.

" Самият развой, дните на подготовки, страхът, всеки нов план, колкото и да имаш опит, те хвърлят в един леден океан. Имаш възприятието, че все едно в никакъв случай не си знаел по какъв начин да плуваш ", споделя Духовникова за Киното.БГ.

Духовникова споделя, че обича функциите, с които съумява да извади почтено казуса на индивида, който играе. Това съгласно нея се реализира благодарение на режисьора, на личния гений и на многочислените подготовки.

" Харесва ми, когато артистът разреши на героя си да изпадне в буйство, да не бъде внушителен, да унищожи изцяло всякаква представителност. Това са най-живите и хубавите моменти и функции ", споделя тя за.

Духовникова споделя, че актьорската специалност е доста тежка, обратно на визиите на множеството хора. Често тя се е оказвала обезверена и е усещала, че не може да се оправи с конретна роля.

" Затова е необходим освен гений, само че и темперамент. Талантът е доста уязвимо нещо и в случай че нямаш темперамент, който да го отбрани и укрепи, да бъдеш постоянен в такива тежки душевен обстановки, го губиш, разпадаш се ", споделя актрисата и прибавя, че тази специалност е " хищническа " и " би трябвало да оцеляваш всеки ден ".

Въпреки триумфа си в актьорската специалност, Духовникова споделя, че се възхищава на хората, които се отдръпват от сцената в точния момент.

" В тази специалност би трябвало да стоиш, до момента в който хората имат потребност от теб, до момента в който те желаят, до момента в който имаш нещо да дадеш. В момента, в който схванеш, че не си необходим и осъзнаеш, че това не е интервал, а някаква трайна настройка, тогава би трябвало да се оттеглиш ", споделя тя.

Духовникова знае, че един ден този миг ще пристигна и за нея. Актрисата споделя, че въпреки да се усеща най-добре пред камерата и в театъра, тя не се опасява да спре да играе. Казва, че един ден, когато телефонът спре да звъни, тя просто ще стартира да прави нещо друго.