Украйна се управлява от въоръжена бохема
Кариерата на Зеленски е почтена за учудване, в случай че не и за удивление. След като пое украинската страна преди четири години от Порошенко, не в най-хубаво положение (А по кое време след 1991 година е била в положително?), до 2023 година той я докара до пагубно положение.
Безпрецедентен спад на популацията: украинците са разпръснати по целия свят, като племената на Израел, и сходно на същите племена, са все по-малко облагодетелствани в страните на разпространяване. Намаляване на територията, следена от Киев. Месомелачката на окопната война, която в никакъв случай до момента в историята не е водила до повишение на известността на държавното управление.
И все пак Зеленски продължава да бъде героят на сегашния миг. При него в Киев, преодолявайки компликациите на връзката, отиват водачите на демократичния Запад, майсторите на културата на същия Запад му пеят популярност, отлично, и той към момента е младоженецът на всяка женитба и покойникът на всяко заравяне.
Неговият предходник Порошенко, който също наподобява постоянно подготвен да пожертва душата и тялото си, и изключително украинците за европейската независимост, в никакъв случай не е мечтал за такава популярност.
Разбира се, това може да се дължи на обстоятелството, че спрямо времето на Порошенко, обстановката на театъра на политическите дейности се утежни доста, времето за взаимни отстъпки завърши, Западът напълно се чална и разгласи Путин за зложелател на човешката раса. При такива условия не е належащо да се избират съюзници-клиента.
Но с изключение на обективния фактор, субективният е не по-малко значим.
Порошенко, който беше повдигнат от революцията на поста президент на украинската страна, не представляваше картинка на цялостно противоречие с поста. По-точно той не беше изцяло провален и некадърен водач спрямо предходните президенти на Украйна. Не доста мощен, доста граблив - само че дали предшествениците бяха по-добри в това отношение?
Друго нещо го погуби. Както политически, по този начин и антропологически, той беше характерен мощен предприемач. Което в действителност е всекидневно за някогашните водачи от постсъветската ера. Този вид има своите преимущества и дефекти, само че всичките му корени са в руското минало.
Докато както вкъщи, по този начин и на Запад, заради смяната на обстановката, стана нужен напълно друг вид украински водач. Европейският път към този момент не се римуваше доста с облика на мощен предприемач. Изглеждаше зле и като водач на националсоциалистите. Въпреки всичките му старания и всички отстъпки към нацистите, беше явно, че той се поклони пред облика на Бандера не от обилно сърце (и като цяло се поклони лошо), че в случай че събитията се трансформират, той незабавно щеше да съобщи героите на Украйна.
Но най-важното е, че нямаше задоволително харизма. Докато европейският интервал сред Първата и Втората международна война сподели какъв брой могъща може да бъде една нова политическа каста, за която немско-еврейският политически мъдрец Конрад Хайден написа: „ От руините на мъртвите съсловия се издига нова класа интелектуалци и отпред ѝ маршируват най-безмилостните, тези, които нямат какво да губят, въоръжената бохема, за която войната е майка им, а гражданската война е отечеството. Тоест тези, които въплъщават идеала за храбър живот и героичния човек в контраст на дребния буржоа с неговия живот на дребна незначителност. ”
И даже не безусловно дребните буржоа. Милиардерът Порошенко никога не е малък, само че в смисъл на харизма и пристрастености той въплъщава буржоазната бедност.
Един образец. През 1944 година, когато представителите на победоносната въоръжена бохема Хитлер и Гьобелс към този момент усещат, че нещата миришат на керосин (по-точно на бензин, с който изгарят труповете им в двора на Райхскацеларията), те изпадат в необичаен миг на разпределяне, отдават се на фантазии по какъв начин всичко може да бъде наред. Фюрерът споделя фантазията си с министъра: още веднъж да отиде в кафене и да поддържа връзка с актьори там. Мечтае за живот на към момента невъоръжена бохема.
Абсолютно невероятно е да си представим мощен предприемач Порошенко, който в навечерието на злополука споделя фантазиите си за сладостен бохемски живот с най-близките си чиновници. Докато за Зеленски би било изцяло естествено да мечтае за " Квартал-95 ", да свири на пиано и да поддържа връзка с креативната класа.
Отново дано си спомним съветските бохеми-супермени. Писателят Биков се радваше на беседи с бохемското обграждане на Зеленски и даже даде обещание да напише апологетична книга за украинския президент. Нещо се обърка - или музата пристигна, или предплатеното заплащане не е пристигнало, само че родството на душите е неоспоримо. Докато концепцията да напише сходна книга за Порошенко не е хрумвала в никакъв случай на писателя.
Както означават културолозите, „ в зората на своето битие бохемите са маргинална среда, олицетворяваща отхвърлянето на нормите на протестантската нравственос, култа към труда и други достижения на християнството “. Това сме го виждали - и то с огромна бляскавост. C`est la vie bohème, c`est le paradis - “Това е бохемски живот, това е парадайс ”.
Друго нещо е, че вследствие на разнообразни неподходящи за нея условия съветската бохема не съумя (или нямаше време) да се въоръжи и в този момент се пеняви отвън рамките на нашата татковина. Докато украинската бохема се оказа по-успешна и съумя да застане отпред на властта.
Разбира се, въоръжената бохема не приключва добре - тук историческият опит е категоричен. Но защото политиците и майсторите на културата, които симпатизират на нея, живеят ден за ден и не гледат по-нататък, култът към личността на Зеленски ще просъществува още известно време.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Безпрецедентен спад на популацията: украинците са разпръснати по целия свят, като племената на Израел, и сходно на същите племена, са все по-малко облагодетелствани в страните на разпространяване. Намаляване на територията, следена от Киев. Месомелачката на окопната война, която в никакъв случай до момента в историята не е водила до повишение на известността на държавното управление.
И все пак Зеленски продължава да бъде героят на сегашния миг. При него в Киев, преодолявайки компликациите на връзката, отиват водачите на демократичния Запад, майсторите на културата на същия Запад му пеят популярност, отлично, и той към момента е младоженецът на всяка женитба и покойникът на всяко заравяне.
Неговият предходник Порошенко, който също наподобява постоянно подготвен да пожертва душата и тялото си, и изключително украинците за европейската независимост, в никакъв случай не е мечтал за такава популярност.
Разбира се, това може да се дължи на обстоятелството, че спрямо времето на Порошенко, обстановката на театъра на политическите дейности се утежни доста, времето за взаимни отстъпки завърши, Западът напълно се чална и разгласи Путин за зложелател на човешката раса. При такива условия не е належащо да се избират съюзници-клиента.
Но с изключение на обективния фактор, субективният е не по-малко значим.
Порошенко, който беше повдигнат от революцията на поста президент на украинската страна, не представляваше картинка на цялостно противоречие с поста. По-точно той не беше изцяло провален и некадърен водач спрямо предходните президенти на Украйна. Не доста мощен, доста граблив - само че дали предшествениците бяха по-добри в това отношение?
Друго нещо го погуби. Както политически, по този начин и антропологически, той беше характерен мощен предприемач. Което в действителност е всекидневно за някогашните водачи от постсъветската ера. Този вид има своите преимущества и дефекти, само че всичките му корени са в руското минало.
Докато както вкъщи, по този начин и на Запад, заради смяната на обстановката, стана нужен напълно друг вид украински водач. Европейският път към този момент не се римуваше доста с облика на мощен предприемач. Изглеждаше зле и като водач на националсоциалистите. Въпреки всичките му старания и всички отстъпки към нацистите, беше явно, че той се поклони пред облика на Бандера не от обилно сърце (и като цяло се поклони лошо), че в случай че събитията се трансформират, той незабавно щеше да съобщи героите на Украйна.
Но най-важното е, че нямаше задоволително харизма. Докато европейският интервал сред Първата и Втората международна война сподели какъв брой могъща може да бъде една нова политическа каста, за която немско-еврейският политически мъдрец Конрад Хайден написа: „ От руините на мъртвите съсловия се издига нова класа интелектуалци и отпред ѝ маршируват най-безмилостните, тези, които нямат какво да губят, въоръжената бохема, за която войната е майка им, а гражданската война е отечеството. Тоест тези, които въплъщават идеала за храбър живот и героичния човек в контраст на дребния буржоа с неговия живот на дребна незначителност. ”
И даже не безусловно дребните буржоа. Милиардерът Порошенко никога не е малък, само че в смисъл на харизма и пристрастености той въплъщава буржоазната бедност.
Един образец. През 1944 година, когато представителите на победоносната въоръжена бохема Хитлер и Гьобелс към този момент усещат, че нещата миришат на керосин (по-точно на бензин, с който изгарят труповете им в двора на Райхскацеларията), те изпадат в необичаен миг на разпределяне, отдават се на фантазии по какъв начин всичко може да бъде наред. Фюрерът споделя фантазията си с министъра: още веднъж да отиде в кафене и да поддържа връзка с актьори там. Мечтае за живот на към момента невъоръжена бохема.
Абсолютно невероятно е да си представим мощен предприемач Порошенко, който в навечерието на злополука споделя фантазиите си за сладостен бохемски живот с най-близките си чиновници. Докато за Зеленски би било изцяло естествено да мечтае за " Квартал-95 ", да свири на пиано и да поддържа връзка с креативната класа.
Отново дано си спомним съветските бохеми-супермени. Писателят Биков се радваше на беседи с бохемското обграждане на Зеленски и даже даде обещание да напише апологетична книга за украинския президент. Нещо се обърка - или музата пристигна, или предплатеното заплащане не е пристигнало, само че родството на душите е неоспоримо. Докато концепцията да напише сходна книга за Порошенко не е хрумвала в никакъв случай на писателя.
Както означават културолозите, „ в зората на своето битие бохемите са маргинална среда, олицетворяваща отхвърлянето на нормите на протестантската нравственос, култа към труда и други достижения на християнството “. Това сме го виждали - и то с огромна бляскавост. C`est la vie bohème, c`est le paradis - “Това е бохемски живот, това е парадайс ”.
Друго нещо е, че вследствие на разнообразни неподходящи за нея условия съветската бохема не съумя (или нямаше време) да се въоръжи и в този момент се пеняви отвън рамките на нашата татковина. Докато украинската бохема се оказа по-успешна и съумя да застане отпред на властта.
Разбира се, въоръжената бохема не приключва добре - тук историческият опит е категоричен. Но защото политиците и майсторите на културата, които симпатизират на нея, живеят ден за ден и не гледат по-нататък, култът към личността на Зеленски ще просъществува още известно време.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ