Джеф Бриджис - пичът, който вдъхнови създаването на религия
Кариерата му в киното надвишава 70 години. Той играе над 100 функции във филми от всички жанрове. Има време и да е музикант, фотограф, художник, ваятел и повествовател на истории. На 4 декември Джеф Бриджис навършва 75 години и е Човек на деня на Свободна Европа.
Преди четири години той се съмнява, че ще доживее още един рожден ден. По това време е диагностициран с рак на лимфната система, а до момента в който трае продължителното му лекуване, прекарва и тежка коронавирусна зараза.
" Тази среща със гибелта ми даде подарък - животът е къс и хубав ", споделя Джеф Бриджис след пет седмици в болничното заведение.
Днес американският артист и притежател на " Оскар " радва почитателите си с основната роля в телевизионния сериал The old man.
Той е роден в Лос Анджелис, Калифорния, в фамилията на известните артисти Лойд и Дороти Бриджис и безусловно израства на холивудската сцена дружно с по-големия си брат Бо.
Двете момчета се появяват дружно с майка си във кино лентата The Company She Keeps (1951), както и с татко си в известния ефирен сериал Sea Hunt (1958). На 14-годишна възраст Джеф гастролира с татко си и на театралната сцена - в постановката Anniversary Waltz.
Тогава някъде стартират и тийнейджърските проблеми, като родителите му са принудени да се намесят, когато проблемите на Джеф с опиатите излизат отвън надзор.
След като се възвръща, той стартира да гради сполучлива актьорска кариера, като най-малко един път годишно излиза филм с негово присъединяване. За функциите си получава доста положителни мнения от рецензията и публиката, само че славата и първата му номинация за Оскар идва с ролята му на Дуейн Джаксън във кино лентата на Питър Богданович The Last Picture Show.
Номинацията е за " най-хубав артист в поддържаща роля ", а героят му дава посоката за вида функции, с които Джеф Бриджис ще завоюва доста почитатели по време на над 70-годишната си кариера - на буйни, безразсъдни, избухливи и непредсказуеми хора.
С непринудена безгрижност, с безконечна усмивка и сексапил, Джеф Бриджис играе през 70-те разнообразни ексцентрични функции. Най-значимите от тях са на боксьора във Fat City (1972), на измамника от епохата на гражданската война в уестърна Bad Company (1972), в The Last American Hero (1973 г.), на младия студент анархист в The Iceman Cometh (1973 г.), на банковия обирджия (също номиниран за " Оскар " ) в Thunderbolt and Lightfoot (1974) на Клинт Истууд, безцелния апаш на добитък в Rancho Deluxe (1975), на писателя на уестърни, който желае да бъде същински каубой в Hearts of the West (1975), на брата на убития президент, който преследва следи към закононарушението в Winter Kills (1979).
Всички те са персонажи, които биха могли да го изстрелят до най-високите стъпала на звездната популярност, само че по някаква причина не съумяват. Вероятно поради присъщата му лекост и натуралистичен метод той постоянно остава подценен по времето, когато в Холивуд царуват Дъстин Хофман, Робърт де Ниро и Ал Пачино.
Въпреки това Джеф продължава да бъде любим на публиката и през идващото десетилетие, като получава и трета номинация за " Оскар " с завладяващия си облик на извънземен в Starman (1984). Още по-голямо самопризнание печели като постоянно оптимистичния откривател Престън Тъкър в Tucker: The Man and His Dream (1988).
И през 90-те Джеф Бриджис не стопира да се снима всяка година. Малцина се радват на такава трайна известност, като резервират и уважението на критиците. Следват запаметяващите се функции в " Кралят на риболовците " (1991 г.), " Американско сърце " (1992 г.), " Безстрашен " (1993 г.), паметният " Големият Лебовски " (1998 г.), " Претендентът " (2000 г.). Последният му носи четвърта номинация за " Оскар ".
Бриджис е номиниран за най-значимата кино премия в Съединени американски щати общо 7 пъти, като най-накрая я печели на 60-годишна възраст - за основната си роля на процъфтяващ кънтри артист в драмата Crazy Heart (2010).
Актьорът има още " Златен глобус " и премия на Гилдията на филмовите артисти, в допълнение към номинациите за три награди БАФТА и две награди " Еми ".
Многостранен и неуморен, Джеф Бриджис не пропуща нито един род в кариерата си.
" Колкото до неналичието на хитови герои, мисля, че може би това се дължи на обстоятелството, че съм изиграл доста разнообразни функции и не съм основал персонаж, към който публиката да се привърже. Играл съм всичко - от убийци-психопати до сантиментални герои, и избирайки толкоз разнородни функции, съм избегнал типизирането ", споделя той.
Емблематичната му роля на " The Dude " ( " Пичът " ) в " Големият Лебовски " на братя Коен Бриджис става толкоз известна, че въодушевява основаването на неофициалната вяра (от dude – пич), която " проповядва " умерено отношение към проблемите и възползване от всички мотиви за наслада в живота.
С развлечена жилетка, слънчеви очила и дълга мазна коса, остарялото хипи обича да върви в боулинг залата с канабис, алкохол и няколко другари. При излизането си филмът провокира смесени реакции, само че след това се трансформира в съвременна класика за киноманите.
Бриджис е всестранно развъртян освен като артист. В Инстаграм той се показва и като музикант, фотограф, художник, ваятел и повествовател на истории. Свири на пиано и китара и е издал няколко фолклорни и кънтри записи. Съпругата му, Сюзън Гестън, също е разпален фотограф. Двамата са женени от 47 години, имат три дъщери.
Бриджис също по този начин е политически и обществено зает - той е бранител на правата на дамите и труженик за опазването на климата. Той от дълго време води акция против потреблението на огнестрелно оръжие и взе участие в акцията " No Kid Hungry " за подкрепяне на децата, страдащи от апетит.
Преди четири години той се съмнява, че ще доживее още един рожден ден. По това време е диагностициран с рак на лимфната система, а до момента в който трае продължителното му лекуване, прекарва и тежка коронавирусна зараза.
" Тази среща със гибелта ми даде подарък - животът е къс и хубав ", споделя Джеф Бриджис след пет седмици в болничното заведение.
Днес американският артист и притежател на " Оскар " радва почитателите си с основната роля в телевизионния сериал The old man.
Той е роден в Лос Анджелис, Калифорния, в фамилията на известните артисти Лойд и Дороти Бриджис и безусловно израства на холивудската сцена дружно с по-големия си брат Бо.
Двете момчета се появяват дружно с майка си във кино лентата The Company She Keeps (1951), както и с татко си в известния ефирен сериал Sea Hunt (1958). На 14-годишна възраст Джеф гастролира с татко си и на театралната сцена - в постановката Anniversary Waltz.
Тогава някъде стартират и тийнейджърските проблеми, като родителите му са принудени да се намесят, когато проблемите на Джеф с опиатите излизат отвън надзор.
След като се възвръща, той стартира да гради сполучлива актьорска кариера, като най-малко един път годишно излиза филм с негово присъединяване. За функциите си получава доста положителни мнения от рецензията и публиката, само че славата и първата му номинация за Оскар идва с ролята му на Дуейн Джаксън във кино лентата на Питър Богданович The Last Picture Show.
Номинацията е за " най-хубав артист в поддържаща роля ", а героят му дава посоката за вида функции, с които Джеф Бриджис ще завоюва доста почитатели по време на над 70-годишната си кариера - на буйни, безразсъдни, избухливи и непредсказуеми хора.
С непринудена безгрижност, с безконечна усмивка и сексапил, Джеф Бриджис играе през 70-те разнообразни ексцентрични функции. Най-значимите от тях са на боксьора във Fat City (1972), на измамника от епохата на гражданската война в уестърна Bad Company (1972), в The Last American Hero (1973 г.), на младия студент анархист в The Iceman Cometh (1973 г.), на банковия обирджия (също номиниран за " Оскар " ) в Thunderbolt and Lightfoot (1974) на Клинт Истууд, безцелния апаш на добитък в Rancho Deluxe (1975), на писателя на уестърни, който желае да бъде същински каубой в Hearts of the West (1975), на брата на убития президент, който преследва следи към закононарушението в Winter Kills (1979).
Всички те са персонажи, които биха могли да го изстрелят до най-високите стъпала на звездната популярност, само че по някаква причина не съумяват. Вероятно поради присъщата му лекост и натуралистичен метод той постоянно остава подценен по времето, когато в Холивуд царуват Дъстин Хофман, Робърт де Ниро и Ал Пачино.
Въпреки това Джеф продължава да бъде любим на публиката и през идващото десетилетие, като получава и трета номинация за " Оскар " с завладяващия си облик на извънземен в Starman (1984). Още по-голямо самопризнание печели като постоянно оптимистичния откривател Престън Тъкър в Tucker: The Man and His Dream (1988).
И през 90-те Джеф Бриджис не стопира да се снима всяка година. Малцина се радват на такава трайна известност, като резервират и уважението на критиците. Следват запаметяващите се функции в " Кралят на риболовците " (1991 г.), " Американско сърце " (1992 г.), " Безстрашен " (1993 г.), паметният " Големият Лебовски " (1998 г.), " Претендентът " (2000 г.). Последният му носи четвърта номинация за " Оскар ".
Бриджис е номиниран за най-значимата кино премия в Съединени американски щати общо 7 пъти, като най-накрая я печели на 60-годишна възраст - за основната си роля на процъфтяващ кънтри артист в драмата Crazy Heart (2010).
Актьорът има още " Златен глобус " и премия на Гилдията на филмовите артисти, в допълнение към номинациите за три награди БАФТА и две награди " Еми ".
Многостранен и неуморен, Джеф Бриджис не пропуща нито един род в кариерата си.
" Колкото до неналичието на хитови герои, мисля, че може би това се дължи на обстоятелството, че съм изиграл доста разнообразни функции и не съм основал персонаж, към който публиката да се привърже. Играл съм всичко - от убийци-психопати до сантиментални герои, и избирайки толкоз разнородни функции, съм избегнал типизирането ", споделя той.
Емблематичната му роля на " The Dude " ( " Пичът " ) в " Големият Лебовски " на братя Коен Бриджис става толкоз известна, че въодушевява основаването на неофициалната вяра (от dude – пич), която " проповядва " умерено отношение към проблемите и възползване от всички мотиви за наслада в живота.
С развлечена жилетка, слънчеви очила и дълга мазна коса, остарялото хипи обича да върви в боулинг залата с канабис, алкохол и няколко другари. При излизането си филмът провокира смесени реакции, само че след това се трансформира в съвременна класика за киноманите.
Бриджис е всестранно развъртян освен като артист. В Инстаграм той се показва и като музикант, фотограф, художник, ваятел и повествовател на истории. Свири на пиано и китара и е издал няколко фолклорни и кънтри записи. Съпругата му, Сюзън Гестън, също е разпален фотограф. Двамата са женени от 47 години, имат три дъщери.
Бриджис също по този начин е политически и обществено зает - той е бранител на правата на дамите и труженик за опазването на климата. Той от дълго време води акция против потреблението на огнестрелно оръжие и взе участие в акцията " No Kid Hungry " за подкрепяне на децата, страдащи от апетит.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ