Веселин Маринов с доста притеснително изказване
Кариерата му преди повече от 4 десетилетия стартира с напредничав рок, а през днешния ден е най-утвърденият мъжки баритон в националната музика с поп звучене. Веселин Маринов е роден на 4 август през 1961 година в Полски Тръмбеш, занимава се с музика от седми клас, когато става барабанист в учебна група. През 1983 година приключва естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. Първият си независим концерт прави на сцената на Софийската опера. Зад гърба си има десетки албуми и първи награди от наши и международни музикални фестивали, публиката на България препълва залите на неговите концерти и пее дружно с него репертоара му. В момента Веселин Маринов е на лятно турне из България.
- Здравейте, къде ви заварва позвъняването ми?
- Здравейте, аз съм на турне, през днешния ден е първият ми почивен ден, в Албена съм. От на следващия ден съм в Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Созопол. Последният ми концерт е в Бургас на 6 август, с който концерт приключва нашето лятно пътешестване, което го има от 1997 година до през днешния ден без спиране.
- Какви разлики откривате през годините при турнетата ви в страната?
- В началото нямаше летни театри, съвсем всички бяха поунищожени, само че от няколко години стартира, изключително навътре в страната, стартира едно възобновяване на летните театри, което за мен е доста скъпо. Преди 2 година възвърнаха и летния спектакъл в Стара Загора, тази година в Горна Оряховица и Шумен, а в края на август ще отворят и летния спектакъл в Габрово, което значи, че следващата година лятното ми турне ще включи един град повече. Лятото хората са други, по-отворени, по им се върви на концерти, повече пеят, страстта през лятото е друга.
- Каква е обстановката с летните театри по морето?
- Проблемът е, че на морето, там, където имаше летни театри, в този момент са издигнати хотели и на практика няма по какъв начин да се възстановят. Аз от момче помня летния спектакъл в Балчик и Несебър, които бяха едни от най-красивите на България, помня и лятното кино в Приморско с 1200 места, на всички места в страната имаше театри и кина, само че в този момент съм заставен да върша концертите в центъра на градчетата, тъй като действително летни театри има единствено във Варна, Бургас и Созопол частично, тъй като в Созопол затварят с едни пана, употребявани от Аполонията. Созополският древен спектакъл е доста дребен - единствено 650 места, няма покриваемост на разноските, само че все пак всяка година вършим концерт и там.
- Как се промени българската аудитория през годините?
- Много необикновен въпрос. Публиката постоянно е една, значимото е какво й предлагаш. Публиката схваща всичко, тя чете труда ти, тя схваща желанието ти да бъдеш друг, да представиш нещо ново. В един регионален град контингентът от хора, които вървят на концерти и спектакъл, наброява няколко хиляди индивида. Едно време Филип Киркоров ми споделяше: " Веско, като потегли на турне, за 4 години съумявам да обиколя това, което съм набелязал ". А аз за една година върша 50 до 57 концерта и посредством тях обикалям всичко допустимо в България, което може да бъде обиколено като град. Другата година, когато се върнеш в дадения град, ти би трябвало да предложиш нещо друго и по-атрактивно, с което да поддържаш любознанието на своите фенове.
- Наскоро върших изявление със състудентката ви Нели Рангелова, която се оплака, че българската музика не среща поле за изява в родния ефир, което е проблем и за крайния консуматор.
- Това е въпрос, който тормози всеки един мой сътрудник, само че колкото и да се приказва, той, керванът, си върви и това прословуто чуждопоклонничество в нашия радиоефир е заразително, с него няма оправия, каквото и да си приказваме ние, изпълнителите. Болка е, само че съм изгубил вяра за смяна. Ето неотдавна вървях на екскурзия с кола из Сърбия, Хърватско, Словения и единствено тяхна музика по радиата. В Австрия да не приказваме - техните радиа бълват обичайна фолклорна и модерна музика. Да не приказваме за нашите балкански страни - в случай че отида в Гърция, ще ме заболи главата от гръцка музика - при тях е приоритет да разпространяват родната си музика и да задоволят потребностите на националната си публика. Вижте, че даже един Васил Найденов е в изолираност в бг радиоефира.
- Как успявате да стигнете с новите си песни до българската аудитория?
- Аз персонално върша един побългарен бизнесмодел - вървя във всеки един град, гостувам във всяко едно радио, на концертите си поканвам всеки един публицист, който би могъл да разпространява творчеството ми. Старая се по всевъзможен метод на концертите ми да участват всички вероятни хора, които популяризират информация в медиите, единствено и единствено да покрия публиката, с цел да могат най-малко хората да схванат, че имам нова ария, с цел да предизвиквам интереса на хората и да отворят ютюб, с цел да чуят нова ария или нов албум.
- Като казвате нов албум, да ви попитам - елементарен ли сте за обичане?
- Албумът ми " Лесен за обичане " е вярата ми да бъде харесан моят нов албум от феновете, а аз какъв съм - моят персонален живот го демонстрира. Мисля, че не съм от доста лесните, тъй като зад тила си имам три брака, и в мен и моите песни гори безконечната обич към дамата.
- Внуците ви Цвети и Веско с какво трансформираха живота ви?
- Те са това, което съществено ме промени, дадоха ми нов тласък да работя. Преди 4 година, преди да се родят близнаците, единствено чувах от мои другари какво значат внуци, без да разбирам за какви страсти става дума. Виждах смяната в приятелите ми, всички до един се държаха по този начин, като че ли в никакъв случай не са виждали деца. Господ ни дава внуците, с цел да ни покаже, че пътят продължава. Може би оттова потегля голямата обич. Чрез внуците виждаш, че родът, пътят, навиците да откриваш света още веднъж и да намираш приликите сред теб и едно дете или сред твоята щерка, или сред зетя ти, те кара да се чувстваш заслужен човек в обществото, тъй като пътеката ти остава.
- Дават чувството за пребъдване ли?
- Не съм сигурен, че тъкмо това е чувството, тъй като България е изправена пред доста тежки тествания, демографският срив е заплашителен, хората не раждат деца. Превръщаме се в първична страна, в която хората имат по доста деца и пребъдването не е вярната дума. Ние към този момент не сме като Франция, Англия или моята обичана Германия, към този момент не е същото.
- При този софтуерен напредък в международен мащаб ние трансформираме ли се в бананова република?
- Човешкият напредък толкоз доста ще промени света и всеки божи ден е очевадно по какъв начин новите технологии, които се измислят, заместват или индивида, или мозъка. Всеки ден ни загатват по какъв начин да вземем за пример идват лечебни заведения, които ще бъдат действителност напълно скоро. Онзи ден гледах болница в Китай, която от портала до хирургическите зали се обслужва от изкуствен интелект - лекари, сестри няма. Дневно минават по 15 000 пациенти през нея. Наскоро гледах видео и за големи дронове, които служат за разнасяне на тежки товари, само че и се качват на небостъргачи и оттова гасят пожари. До няколко години и колите ни ще летят. Всичко това ще донесе със себе си доста огромни лошотии и пакости.
- Като да вземем за пример?
- Сексът ще изчезне в човешките връзки, ще се размени от епруветки и децата ще се вършат по поръчка. Всичко това, което гледаме във филмите за бъдещето, идва. И когато хората стартират да употребяват тези технологии за неприятни неща, тогава ще настане това време, в което не ми се желае моите внуци да живеят в него, само че то идва, неизбежно е. Едва-едва удържащите се военни спорове в целия свят нека не прераснат в нещо по-голямо поради провокациите, всичко е на косъм. Аз съм доста обществен човек и не съм апатичен към хората, към живота, към света и към това, какво се случва. Постоянно се осведомявам и имам своето мнение и по тази причина нямам оптимистична прогноза за бъдещето. Моят живот се надявам да мине в естествени дни измежду природа, въздух, човещина, реципрочност, само че след мен не съм сигурен какво ще пристигна. Защото човешките връзки изчезнаха, няма ги към този момент.
- Историята ни е потвърдила неведнъж, че рано или късно идва салдото, само че след тежки катаклизми.
- Така е, човечеството през 40-50 година е предписание войни, с цел да се почисти от пошлостта, с цел да се основат новите герои, новият морал и да се построи ново общество. Сега няма войни, тъй като има всеобщи оръжия за заличаване. Сблъсъци в огромните имперски ползи на двата полюса могат да доведат до нещо доста неприятно, споделя Веселин Маринов пред " България Днес ".
- Здравейте, къде ви заварва позвъняването ми?
- Здравейте, аз съм на турне, през днешния ден е първият ми почивен ден, в Албена съм. От на следващия ден съм в Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Созопол. Последният ми концерт е в Бургас на 6 август, с който концерт приключва нашето лятно пътешестване, което го има от 1997 година до през днешния ден без спиране.
- Какви разлики откривате през годините при турнетата ви в страната?
- В началото нямаше летни театри, съвсем всички бяха поунищожени, само че от няколко години стартира, изключително навътре в страната, стартира едно възобновяване на летните театри, което за мен е доста скъпо. Преди 2 година възвърнаха и летния спектакъл в Стара Загора, тази година в Горна Оряховица и Шумен, а в края на август ще отворят и летния спектакъл в Габрово, което значи, че следващата година лятното ми турне ще включи един град повече. Лятото хората са други, по-отворени, по им се върви на концерти, повече пеят, страстта през лятото е друга.
- Каква е обстановката с летните театри по морето?
- Проблемът е, че на морето, там, където имаше летни театри, в този момент са издигнати хотели и на практика няма по какъв начин да се възстановят. Аз от момче помня летния спектакъл в Балчик и Несебър, които бяха едни от най-красивите на България, помня и лятното кино в Приморско с 1200 места, на всички места в страната имаше театри и кина, само че в този момент съм заставен да върша концертите в центъра на градчетата, тъй като действително летни театри има единствено във Варна, Бургас и Созопол частично, тъй като в Созопол затварят с едни пана, употребявани от Аполонията. Созополският древен спектакъл е доста дребен - единствено 650 места, няма покриваемост на разноските, само че все пак всяка година вършим концерт и там.
- Как се промени българската аудитория през годините?
- Много необикновен въпрос. Публиката постоянно е една, значимото е какво й предлагаш. Публиката схваща всичко, тя чете труда ти, тя схваща желанието ти да бъдеш друг, да представиш нещо ново. В един регионален град контингентът от хора, които вървят на концерти и спектакъл, наброява няколко хиляди индивида. Едно време Филип Киркоров ми споделяше: " Веско, като потегли на турне, за 4 години съумявам да обиколя това, което съм набелязал ". А аз за една година върша 50 до 57 концерта и посредством тях обикалям всичко допустимо в България, което може да бъде обиколено като град. Другата година, когато се върнеш в дадения град, ти би трябвало да предложиш нещо друго и по-атрактивно, с което да поддържаш любознанието на своите фенове.
- Наскоро върших изявление със състудентката ви Нели Рангелова, която се оплака, че българската музика не среща поле за изява в родния ефир, което е проблем и за крайния консуматор.
- Това е въпрос, който тормози всеки един мой сътрудник, само че колкото и да се приказва, той, керванът, си върви и това прословуто чуждопоклонничество в нашия радиоефир е заразително, с него няма оправия, каквото и да си приказваме ние, изпълнителите. Болка е, само че съм изгубил вяра за смяна. Ето неотдавна вървях на екскурзия с кола из Сърбия, Хърватско, Словения и единствено тяхна музика по радиата. В Австрия да не приказваме - техните радиа бълват обичайна фолклорна и модерна музика. Да не приказваме за нашите балкански страни - в случай че отида в Гърция, ще ме заболи главата от гръцка музика - при тях е приоритет да разпространяват родната си музика и да задоволят потребностите на националната си публика. Вижте, че даже един Васил Найденов е в изолираност в бг радиоефира.
- Как успявате да стигнете с новите си песни до българската аудитория?
- Аз персонално върша един побългарен бизнесмодел - вървя във всеки един град, гостувам във всяко едно радио, на концертите си поканвам всеки един публицист, който би могъл да разпространява творчеството ми. Старая се по всевъзможен метод на концертите ми да участват всички вероятни хора, които популяризират информация в медиите, единствено и единствено да покрия публиката, с цел да могат най-малко хората да схванат, че имам нова ария, с цел да предизвиквам интереса на хората и да отворят ютюб, с цел да чуят нова ария или нов албум.
- Като казвате нов албум, да ви попитам - елементарен ли сте за обичане?
- Албумът ми " Лесен за обичане " е вярата ми да бъде харесан моят нов албум от феновете, а аз какъв съм - моят персонален живот го демонстрира. Мисля, че не съм от доста лесните, тъй като зад тила си имам три брака, и в мен и моите песни гори безконечната обич към дамата.
- Внуците ви Цвети и Веско с какво трансформираха живота ви?
- Те са това, което съществено ме промени, дадоха ми нов тласък да работя. Преди 4 година, преди да се родят близнаците, единствено чувах от мои другари какво значат внуци, без да разбирам за какви страсти става дума. Виждах смяната в приятелите ми, всички до един се държаха по този начин, като че ли в никакъв случай не са виждали деца. Господ ни дава внуците, с цел да ни покаже, че пътят продължава. Може би оттова потегля голямата обич. Чрез внуците виждаш, че родът, пътят, навиците да откриваш света още веднъж и да намираш приликите сред теб и едно дете или сред твоята щерка, или сред зетя ти, те кара да се чувстваш заслужен човек в обществото, тъй като пътеката ти остава.
- Дават чувството за пребъдване ли?
- Не съм сигурен, че тъкмо това е чувството, тъй като България е изправена пред доста тежки тествания, демографският срив е заплашителен, хората не раждат деца. Превръщаме се в първична страна, в която хората имат по доста деца и пребъдването не е вярната дума. Ние към този момент не сме като Франция, Англия или моята обичана Германия, към този момент не е същото.
- При този софтуерен напредък в международен мащаб ние трансформираме ли се в бананова република?
- Човешкият напредък толкоз доста ще промени света и всеки божи ден е очевадно по какъв начин новите технологии, които се измислят, заместват или индивида, или мозъка. Всеки ден ни загатват по какъв начин да вземем за пример идват лечебни заведения, които ще бъдат действителност напълно скоро. Онзи ден гледах болница в Китай, която от портала до хирургическите зали се обслужва от изкуствен интелект - лекари, сестри няма. Дневно минават по 15 000 пациенти през нея. Наскоро гледах видео и за големи дронове, които служат за разнасяне на тежки товари, само че и се качват на небостъргачи и оттова гасят пожари. До няколко години и колите ни ще летят. Всичко това ще донесе със себе си доста огромни лошотии и пакости.
- Като да вземем за пример?
- Сексът ще изчезне в човешките връзки, ще се размени от епруветки и децата ще се вършат по поръчка. Всичко това, което гледаме във филмите за бъдещето, идва. И когато хората стартират да употребяват тези технологии за неприятни неща, тогава ще настане това време, в което не ми се желае моите внуци да живеят в него, само че то идва, неизбежно е. Едва-едва удържащите се военни спорове в целия свят нека не прераснат в нещо по-голямо поради провокациите, всичко е на косъм. Аз съм доста обществен човек и не съм апатичен към хората, към живота, към света и към това, какво се случва. Постоянно се осведомявам и имам своето мнение и по тази причина нямам оптимистична прогноза за бъдещето. Моят живот се надявам да мине в естествени дни измежду природа, въздух, човещина, реципрочност, само че след мен не съм сигурен какво ще пристигна. Защото човешките връзки изчезнаха, няма ги към този момент.
- Историята ни е потвърдила неведнъж, че рано или късно идва салдото, само че след тежки катаклизми.
- Така е, човечеството през 40-50 година е предписание войни, с цел да се почисти от пошлостта, с цел да се основат новите герои, новият морал и да се построи ново общество. Сега няма войни, тъй като има всеобщи оръжия за заличаване. Сблъсъци в огромните имперски ползи на двата полюса могат да доведат до нещо доста неприятно, споделя Веселин Маринов пред " България Днес ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ