Кърджали е град с богата история, която датира още от

Кърджали - история и легенди

Кърджали е град с богата история, която датира още от дълбока античност. По тези земи са открити праисторически остатъци и находки, доказващи наличието на траки, римляни и византийци. През 17 век градът е бил ръководен от турския боен пълководец Кърджи Али, чието име носи.

Селищен живот по тези места е имало още преди 6 хилядолетия. Открити са следи от праисторическа, тракийска, римска, византийска, средновековно-българска и късно-османска просвета. Първите исторически находки са свързани с тракийското племе коелалети. През I век то е покорено от римляните. След това идва славянското племе смолени. През средновековието постоянно прекосявало ту в български, ту във византийски ръце.

Българското наличие се потвърждава от разкритата в кв. Веселчане неповторима трикорабна българска базилика от XI-XII век. Този квартал е излишък от средновековния български град Мъняк, със строителство, сходно на това в Преслав, Месемврия и Търново. През XIV век селището е завладяно от турците, а през 1379 година идват колонисти от Мала Азия. В средата на XVII век държател на селището е бил Кърджи Али - прочут пълководец. Предполага се, че днешното име на града носи неговото име. През XVIII век тук са се организирали свирепите кърджалийски банди, разсипали не едно и две цветущи български селища. Януари 1878 година донските казаци на военачалник Чернозубов освобождават града, който след Берлинския контракт остава в рамките на Източна Румелия. През 1886 година Кърджали е даден на Турция като отплата за Съединението през 1885. На 8 октомври 1912 година отрядът на полковник Делов освобождава града.

Постепенно Кърджали се трансформира в “тютюнев склад на Източните Родопи ”, а по-късно се развива и като център на цветната металургия у нас. Днес в случай че се разноските из града, ще чуете най-често турска тирада. В града и покрайнините му има доста турско население, както и помаци.

В продължение на над три хилядолетия този край е средище на разнообразни цивилизации и култури. Предполага се, че първите поданици на тези места са били прототраките. Тук е имало селища, населявани от траки, елини и римляни; славяни и прабългари, византийци, латини и османски турци. Недалеч е забележителният античен град-светилище Перперикон. През средновековието днешният Кърджали е прочут под името Вишеград в региона Ахридос (Източните Родопи) и е важен епископски християнски център. Основите на тази цитадела ca сложени още от античните траки и се отнасят към IV – I в. прочие Хр.

През VI век по междинното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от предишното на Първото и Второто българско царство. Те откриват своите обичаи, език и обичай, като заимстват и културата на завареното локално население. Когато се образува славянобългарската страна, този край към момента остава в рамките на Византийската империя. По времето на хан Пресиян към 847 година той влиза в рамките на българската страна. За прототип на Кърджали се приема съществувалото през 9 – 14 век на територията на днешния град населено място и крепостта Вишеград (наричан и Горна крепост) до кв. Горна панорама над бент. „ Студен бунар “, които имат общи белези с материалната просвета на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и прочие Тя е охранявала отклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. В добре непокътнатата крепост евентуално е резидирал шефът на средновековната област Ахридос. Днес непокътнатите ѝ стени са високи до 8 м. Тя е в директна образна връзка с близката цитадела Моняк която е на хълма насреща. Между тях е съществувал и забележителния феодален манастирски комплекс Свети Йоан Предтеча от 11 – 14 век, когато манастирската цитадела става и епископска резиденция. Поради значимото си стратегическо и стопанско значение Източните Родопи са били непрестанно подлагани на противников нашествия. Цар Калоян към 1199 г. освобождава региона от византийско господство и тя става един от изходните региони в походите на българите против превзелите Константинопол латини разгромени от царя в 1205 г. при Одрин.

През есента на 1207 година латинският крал на Солун Бонифаций Монфератски навлиза в планината. Местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари, а главата на Бонифаций е изпратена на цар Калоян. След Калоян региона е ръководена от диктатор Слав, при цар Иван Асен II е още веднъж централно подчинена, след 1246 година, когато умира цар Коломан Асен, Византия открива краткотраен надзор тук, в 1254 година цар Михаил Асен отхвърля византийците. Летописецът Георги Акрополит написа: „ Жителите, които бяха българи се отърваваха от ярема на чуждоезичните и прекосяваха към своите. “ После византийците отново се връщат, при цар Kонстатин Тих регионът още веднъж е в България, след това отново византийски, най-после Цар Иван Александър възвръща контрола си в региона в 1343 година Легенди и материални доказателства приказват, че в XIV век бранител на локалното население от непрекъснато враждуващите български и византийски феодали е възпятият от народа севастократор Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е обвързвано с първата опозиция на българите-родопчани против нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.

През 1370 – 1371 година родопчани водят тежки борби, с цел да възпрат завоевателните нападения на османските турци на Мурад I. Българските замъци в района падат под напора на азиатското настъпление, а огромна част от популацията е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира протекция в непристъпните глъбини на Родопите, с цел да стане страж на българския жанр и език.

За съществуване на населено място тук до остарялата цитадела Вишеград за първи път през робството се загатва при започване на 17-ти век през 1607 година в османотурски указател, съгласно който то е поделено сред двама владетели в два тимара. Два и половина века по-късно, през 1847 година Огюст Викенел, френски откривател и странник, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „ Кърджали. Малко село с джамия, обитаемо с българи християни и мохамедани “. За селището няма точни документи за събитията за интервала 1813 – 1878 година Вероятно е името на тогавашното малко село да е обвързвано с шайките полски разбойници „ кърджалии “ чиито всеобщи нападения изключително се популяризирали към 50 години преди този момент в края на 18 и началото на 19 век във към този момент западналата и попаднала тогава във в действителност безредие Османска империя.

На 3 януари 1878 година този край е освободен от отряда на съветския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където в този момент е ситуиран пазарът и на идващия ден минават реката, откриват надзор и от южната страна и с бърз марш без нито един изстрел освобождават и Момчилград, където генералът получава известието за подписаното в Одрин помирение. Със Санстефанския контракт Кърджали е в рамките на България. Берлинският контракт слага града в рамките на самостоятелната българска област Източна Румелия. През 1886 година, с Топханенския акт, попада в санджак Гюмюрджина под директната власт на османския султан като отплата за Съединението сред Княжество България и Източна Румелия. През Балканската война след успеха на българската армия в станалата край него борба при Кърджали на 21 октомври 1912 г. градът е освободен от Хасковския отряд и дефинитивно остава в България. В центъра е повдигнат монумент на освободителите в памет на героите, починали за присъединението на града към България, открит в 1939 година, като на откриването участват брачната половинка и сина на ген. Васил Делов – освободителя на Кърджали, съумял да опази града непокътнат от военните дейности, на генерала след гибелта му също е повдигнат монумент в града. Кърджали е разгласен за град при започване на 20-ти век. Още от времето на османската власт търговията с тютюн е главен бранш за града.

Многобройни са легендите и преданията за Кърджа Али - елементарен човек, пълководец и светия, чието име е взел град Кърджали. За родното място на Кърджа Али старите хора настояват, че е Бухара или Аланя, пристанищен град в региона Кония. В Алманаха на Одринския вилает за 1310 година по Хиджра (1892 г.) е преведена легенда, съгласно която, когато турците нападнали Родопите по времето на султан Мурад I (1360 - 1389), войските били предвождани от военачалника Кърджа Али. Той паднал погубен в едно стълкновение и на негово име било наречено новото населено място. Да се назова едно населено място с обещано име не е елементарно, нито пък се дава кое да е име.

Кърджа Али безусловно ще да е бил персона, която е стояла над неговата среда, персона авторитетна, показна, обичана, тачена. Затова след гибелта му популацията е избрало да наричаселището с неговото име. А това увековечило Кърджа Али, какъвто и да е бил той. Открит е въпросът дали началото на селището се слага откакто Кърджа Али паднал погубен или то е съществувало и преди него, а той единствено му е оставил името си. Считаме, обаче, че по-важно е да се знае по какъв начин е зародило селището. В едно от духовните учебни заведения на Бухара, остарял център на науката и изкуството в Средна Азия, някогашната Узбекска Съюз на съветските социалистически републики, се учел някой си Али. Отличавал се с доста добра памет и бил обичан и от другарите си, и от ходжата, който му преподавал. Когато минал в по-горните класове, той станал по-буен и се увлякал дотолкоз от лова, че не се прибирал по цели дни. Много пъти ходжата го съветвал да не броди из горите, а да се занимава с духовните си обязаности. Али обещавал, само че като свършели часовете, грабвал пушката и тичал на лов.

Многото митинги на ходжата не помогнали и той решил да му въздействува по различен метод. Ходжата бил огромен факир. Той наблюдавал Али, когато веднаж тръгнал на лов. Докато Али се прицелвал в един заек, ходжата го дебнел зорко, прикрит зад дървото. Али умъртвил заека, само че какво било учудването му, когато вместо него, видял погубен своя ходжа. Ужасен, Али избягал право в учебното заведение. Но още щом влязал в двора, той видял своя преподавател да се мие на чешмата напълно умерено. Али си отдъхнал и помислил, че това привидение е подбудено от боязън, заради честите упреци на ходжата. На другия ден, когато занятията в клас почнали, ходжата спрял взор върху Али и му споделил:

- Стани! Разкажи ни къде беше през вчерашния ден.
- Учих с другарите си ", страхливо отвърнал Али.
- А кой се прицели в своя ходжа в гората и го умъртви вместо заек?

Али затреперал от разстройване, а ходжата траял:

- Не мисли, че можеш да ме излъжеш. Този, който умъртви, бях аз, само че ето ме жив пред тебе. Запомни, повторно не се опитвай да не казваш истината. Седни си на мястото. Ти към този момент не си уечник, ти си кърджи.

Учениците се разсмяли, а Али се смръзнал от тъга. Не можал нищо да отговори, само че като се стъмнило, отишъл при Учителя си и паднал на колене в молба:

- Никога към този момент няма да отида на лов. Простете ми и не ме гонете от учебното заведение, тъй като родителите ми ще полудеят от това. Аз съм едничкият им наследник. Смилете се.

Али станал образцов, само че към този момент бил изгубил положителното си име и всички траяли да го назовават " Кърджи, Кърджи Али " Нищо не пособие на Али да върне предходното си почитание. И той отново почнал да буйствува и да не слуша никого. Щом се видел свободен, грабвал пушката и тичал на лов. Али бил широкоплещест, строен и доста хубав. Към привлекателната му осанка се прибавяла и неговата ученолюбивост. Учел се доста добре и по всички предмети бил отличен. Поради това и ходжата към този момент не му правел остри забележки, а просто си затварял очите, когато съглеждал Али да отива на лов.

По това време Турция към този момент била завоювала Одрин (1363) и продължавала походите си на Балканския полуостров. Наложило се да се събират доброволци за борбите за вярата. Когато пристигнал ред и на учебното заведение в Бухара, ходжата се обърнал към Али и му споделил:

- Кърджи Али, ха в този момент да те видя какъв брой си смел. Ти години наред ме ядосваше и не послуша съвета ми да не вървиш на лов. От мен нищо не може да се скрие. Изброил съм какъв брой пъти си ходил да скиториш по къра и с право те нарекох Кърджи. Не е огромно знамение да убиваш зайци или да улучваш нишан, това не е героизъм. Сега да те видя, кажи, ще отидеш ли доброволец?
- Да, подготвен съм., отвърнал Али.
- Хайде, тогава, тръгвай и нека се прославиш във войната. Герой да те посрещна и аз, и всичките ти другари. ", споделил ходжата.

От Бухара имало доста доброволци, само че още в първите дни Али привлякал вниманието на своите началници с безстрашието си и буйната си натура. Започнали да му разпореждат виновни задания, които Кърджи Али изпълнявал безупречно. И тук траяли да го назовават Кърджи Али и името му се носело от уста на уста. В багра също се отличил и бил постоянно на първа линия. Така съумял да стане пълководец.

Кърджи Али будел респект и почитание на всички места. Говорел мъдро и въодушевено, което възпламенявало бойците му. Познавал частично и историята, по тази причина речите му били доста увлекателни. Прославил се като оратор. За няколко години той се популяризирал и достигнал чин полковник. Като ураган се носели напред неговите бойци и печелели победа след победа. Кърджи Али бил постоянно пръв в багра. Като по знамение той не бил ранен нито веднаж. Бил като брат за бойците си и те го обичали като брат. Никога Али не сядал да се храни, дорде не видел дали са нахранени и подслонени бойците му. Неговият полк бил към този момент затрупан със популярност, когато настъпили в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът приключил, той решил да остане там и да проповядва на заселниците, които идвали директно след войската и се настанявали в най-хубавите опразнени села, чиито поданици били изклани или прокудени.

В проповед от село на село, Кърджи Али дочакал и своите старини. Много от бойците му също останали по тези места, където се движел Кърджи Али. Навсякъде той наставлявал новодошлите колонизатори, само че апропо, не забравял да върви и на лов. Цели хайки събирал от време на време и ловът се обръщал на огромно празненство. С дни бродели из родопските гори, веселили се, яли и пили шербет, думкали зурни и тъпани до уталожване. Турските заселници боготворели Кърджи Али. Без него нищо не ставало - той бил преди всичко и в цивилния живот. Движел се на хубав и избухлив кон и ходел въоръжен, даже и като просветител. Яхнел ли своя хвърковат кон, всички ахвали в изненада, тъй като и самият Кърджи Али бил хубавец, а върху коня изглеждал още по-хубав.

Кърджи Али напълно стар. Една заран го намерили мъртъв. Събрали се хиляди турци от неотдавна превзетите родопски села. Погребали го на поляната, където го намерили починал. Някои от предходните му бойци дотолкоз го обичали, че решили да си създадат край гроба му къщи и да останат край непрежалимия си военачалник и просветител. Незабелязано, около тях почнали да изникват една по една и други дребни къщурки. Когато станали към 25-30 на брой, най-старият от турците ги запитал какво име да дадат на селото си. Не мислили дълго и в един глас всички извикали да го кръстят на своя смел военачалник Кърджи Али.

" Кърджи Али да бъде името му от през днешния ден нататък и да се загатва от мало и огромно, за славата и подвига на смелия пълководец от Бухара, да се популяризира и един ден да стане касаба. " Тези сведения са предадени от Халим ефенди, един от учителите на султан Абдул Хамид. Когато се ровил библиотеката в Цариград, той попаднал на този роман за Али от Бухара и тъй като и той бил родом от Кърджали, съобщил прочетеното в турските хроники и по този начин то било донесено в нашия край от лекар Садък - първият турски доктор тук.

Към тази легенда или реалност ще споменел бележката за Кърджи Али в Алманаха на Одринския вилает от 1892 година, в който четем на стр. 316: " Въпреки, че към завладяването на Кърджали няма повече сведения, по турските хроники това става по времето на Мурад I. След рухването на Гюмюрджина, следват и селищата на Родопа. Друг факт приказва, че един военачалник на Мурад, наименуван Кърджи Али е воювал по тези места. Тук се намирали доста опожарени села, които Кърджи Али възстановил и един от тях нарекъл на свое име. Така е зародило дребното градче паланка Кърджи Али в Източните Родопи. "