Кардиологът с корени от Гоце Делчев д-р Петър Калайджиев от

Кардиологът с корени от Гоце Делчев доктор Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология към УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ ” стана съавтор на научна обява в едно от най-реномираните медицински списания в света „ The New England Journal of Medicine ”. Публикацията показва резултатите от рандомизирано изследване на нов медикамент против тежките случаи на ковид. Ковид отделението на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ ” беше един от 19-те центрове от Европа, Съединени американски щати и Бразилия, които взеха присъединяване в проучването. В него са се присъединили и 16 български пациенти.

ОТ КАКВО БЯХА ВПЕЧАТЛЕНИ ЧУЖДЕНЦИТЕ

„ Резултатите, които констатирахме – и ние, и останалите сътрудници по света, бяха впечатляващи – над 55% понижение на риска от гибел при тези, най-тежки пациенти. Самата публикация притегли доста огромен международен интерес, тъй като в нея се потвърждава, че един медикамент, в чието изпитване участвахме, може да се окаже ключ тъкмо към тези пациенти, които имаха потребност от най-голямо внимание и при които имаше най-висока смъртност ”, съобщи доктор Петър Калайджиев пред clinica.bg.

В продължение на две години той оглавяваше най-голямото Ковид поделение в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ ”, където обаче смъртността измежду пациентите от инфекцията бе най-висока в страната. През него са минали над 2400 пациенти с ковид. Затова и младият кардиолог бе поканен в изследването, а по-късно да стане и съавтор на научната публикация.

БИОГРАФИЧНО ЗА НЕГО

Д-р Петър Калайджев е роден през 1989 година в Гоце Делчев. Медицина стартира да следва през 2008 година в Медицинския университет в столицата. Оттогава живее в София. Веднага след завършването си през 2014-а стартира работа в ИСУЛ. През 2019 година приключва специализацията си по кардиология, а на идната година, към този момент като кардиолог, е един от първите, които се включват в лекуването на Ковид-19.

Оттогава до момента по един или различен метод той е непрекъснато обвързван с лекуването на това заболяване. Той е от хората, които по време на първата вълна съвсем живееха в болничното заведение. И той, и сътрудниците му работеха и нощуваха седем денонощия в отделението, а по-късно четиринадесет дни под карантина, изолирани кой където може, някои отново в болничното заведение, дочакваха да дойдат още веднъж седемте работни дни и да влязат, облечени в белите костюми, отново в отделението.

УРОЦИТЕ, ЗА КОИТО НЕ СЪЖАЛЯВА

„ Беше доста мъчно. Беше рисково, само че не скърбя. За две години и половина като че ли изкарах още един университет ”, майтапи се от дистанцията на времето доктор Петър Калайджиев и напомня, че месец след началото на пандемията към този момент е назначен за шеф на Ковид отделението в ИСУЛ.

„ В началото за мен, а и за сътрудниците всичко протичащо се бе огромен потрес. Не знаехме по какъв начин да лекуваме затрудненията, по какъв начин да действаме с пациентите, разрастващи тежка дихателна непълнота, които попадаха в интензивните отделения ”, не крие тогавашните си страхове доктор Калайджиев.

В публикацията, в която той е съавтор, са показани данни от пациенти с тежък Ковид-19 и тяхното лекуване, извлечени от необятно огромно интернационално изследване. Така новата коронавирусна зараза и провокациите й за международната здравна общественост за доктор Петър Калайджиев се оказва опция да бъде видян от същата тази интернационална здравна общественост. Затова той е и поканен като съавтор на публикацията в „ The New England Journal of Medicine ”.

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИЯТ СТРАХ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО

От дистанцията на две години и половина, когато стартира първата вълна на пандемията и съвсем цяла Европа бе в локдаун, до момента той към момента не се наема да дава безапелационни оценки за това дали тогава управляващите преиграваха със строгостта си, или правеха всичко това, с цел да лимитират разпространяването на болестта.

„ Всичко непознато основава екзистениален боязън. Тъмното постоянно е ужасно. Дали строгостта тогава беше резонна, дали ни е помогнала, е мъчно да се каже. По-скоро тя не ни оказа помощ, тъй като суматохата не беше в изгода нито на обществото, нито на нас, лекарите, които трябваше да лекуваме хората, само че още не знаехме по какъв начин.

Просто опитвахме разнообразни способи, до момента в който с практиката бъде одобрен и съответният медицински протокол. Ковид-19 бе едно предизвикателство за всички ни, само че даде и голям подтик в развиването на здравната просвета и фармацията ”, споделя доктор Калайджиев. Като се замисля върху обстановката у нас, добавя, че отново поради Ковид-19 бяха направени куп неща, отлагани и даже преднамерено неглижирани във времето.

ИСТИНАТА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НИ

„ Да си спомним единствено какво беше с инфекциозните отделения – най-недофинансираните, най-подценяваните, лекарите инфекционисти – също. Коронавирусът ни отвори очите за доста неща. Той изведе на напред във времето доста от минусите освен на нашата, на българската здравна система, само че и на задграничните.

Голяма част от страните в международен мащаб си взеха поучения от това ”, споделя младият доктор, само че не се наема да каже същото и за България. „ Ние не го направихме. Напротив, при нас всяка вълна все едно всичко започваше изначало. Винаги не бяхме подготвени. Винаги нямахме без фрагменти, нямахме инсталация, нямахме готови експерти.

Пандемии са се случвали от дълбока античност. Повечето страни съумяха да създадат някаква акомодация към последната. Аз обаче не съм уверен, че в случай че пандемичната вълна се повтори, ние ще сме по-добре проведени ”, не крие своя скептицизъм доктор Петър Калайджиев. И се замисля, търсейки да изясни дали с народопсихологията ни, дали с някаква друга, нашенска специфичност може да се изясни това извечно припознаване на познатото, на рутинното като ново.

КОЙ НИ Е ВИНОВЕН, ЧЕ съдебномедицинска експертиза ТАКИВА

„ Вероятно по този начин е по-лесно да си кажем, че новото е непознато и по тази причина не умеем да се оправяме с него. Народопсихологията ни тук несъмнено има роля. Ние не умеем да се консолидираме. Нещо повече, не влагаме в колектива, въпреки и една такава инвестиция да е инвестиция в обществото, в неговото здраве, в неговото духовно и материално израстване ”, пробва се той да открие отговора за себе си, разсъждавайки върху извечния въпрос – за какво ние, българите, сме такива?!

Младият доктор не може да се помири, че по същата антилогика се действа и с българското опазване на здравето. „ Все още на него се гледа на нещо като обслужваща сфера, без да се мисли за профилактиката, за предварителната защита. Подценява се фактът, че имаме ли здрав народ, страната ще има и здрава работна ръка, а с това и напредък ”, споделя доктор Петър Калайджиев и заключава с общоизвестния извод, че вложенията в българското опазване на здравето са извънредно незадоволителни.

Всекидневният му допир с пациентите и техните близки несъмнено го е направил мъдрец. Замисля се дали претърпените неволи по време на пандемията, изключително по време на първа вълна, когато се отприщи лавина от съпричастност, са ни създали по-добри, или не. Признава си, че над този въпрос мисли от пролетта на 2020 година, само че по този начин и до през днешния ден не може да си даде еднопосочен отговор.

„ Обикновено един подобен тежък удар води народа до съпричастност, до ангажираност, до по-глобален взор върху обществените проблеми и положителни практики, като помощта даже от страна на непознати за хората под карантина, възрастните, децата с неравностойно състояние. В задаващата се световна икономическа рецесия тази зима и в идващите години тези уроци ще са ни още по-наложителни. Да се надяваме, че не сме не запомнили наученото ”, споделя доктор Калайджиев.

ДА ВДИГНЕШ СВАТБА Пожарна охрана ВРЕМЕ ПАНДЕМИЯ

Независимо че за две години и половина доктор Петър Калайджиев съвсем да няма свободен ден, споделя, че за това време са му се случили и две извънредно радостни и осмислящи живота му събития. По време на първата година от пандемията се оженил.

Съпругата му също е доктор. По време на втората година му се родила дъщеричка. „ Това е благополучие, за което човек си коства освен да живее, само че и да се бори в живота, с цел да даде най-хубавото на околните си, да даде най-хубавото образование на детето си ”, декларира доктор Калайджиев.

За фамилията си обаче се въздържа да приказва. Казва, че желае да държи околните си надалеч от публичното внимание. Може обаче дълго да споделя за новото си въодушевление – земеделието. Преди година си е купил къща в село недалече от София. Всеки вероятен уикенд, когато не е дежурен, отпътува там със брачната половинка си и щерка си. „ Заслужава си човек да е покрай природата, да следи по какъв начин светът живее и без нашата, човешка интервенция, и да си прав изводите, дали за всичко, което вършим, сме прави ”, смее се доктор Калайджиев. И не крие, че би живял надалеч от шумната столица.

Каре

Трябва да се пазим и от новите разновидности на Ковид, и от грипа, и за двете има ваксини

„ Има доказателства, че 25% от обитаемото, което е прекарало Ковид, след това развива така наречен дълъг Ковид ”, това сподели доктор Петър Калайджиев.„ Лонг Ковид е проблем за лекари и пациенти, защото признаците са неспецифични, удостовери той. Необходимо е да се употребяват актуалните средства на медицината за предотвратяване от вируса, точно имунизацията ”, сподели доктор Калайджиев.

„ Вирусът визира доста системи, една от които е сърдечносъдовата, а това е една от аргументите за зачестилите инсулти, инфаркти, тромботични произшествия след Ковид, което продължава до шест месеца, даже повече от година след боледуването от Ковид. Действието на грипа върху сърдечносъдовата система е с потвърдено отрицателни последици, както и Ковид, затова би трябвало да се пазим и от новите разновидности на Ковид, и от грипа, и за двете има ваксини ”, добави той.

Кардиологът сподели, че профилактиката е извънредно значима, а артериалното налягане и холестеролът би трябвало да бъдат следени. „ Имунната система реагира по друг метод, доста от имунолозите не предлагат в допълнение стимулиране ”, сподели доктор Калайджиев. „ Има характерни способи, какъвто е имунизацията, изключително при сърдечносъдови болести, защото една зараза може да докара до хоспитализация ”, предизвести той.