Кардиогенният шок е остро, хемодинамично значимо състояние с потенциално летален

Кардиогенният потрес е остро, хемодинамично значимо положение с евентуално летален излаз. Характеризира се с невисок сърдечен дебит вследствие на нарушена помпена функционалност на сърдечния мускул (миокарда). Това води до органна хипоперфузия (лошо кръвоснабдяване) и хипоксия. Хемодинамичната неустойчивост може да е резултат от увреда на миокарда, сърдечните клапи, проводната система на сърцето и на перикарда, както независимо, по този начин и в композиция. Острият миокарден инфаркт (ОМИ) с левокамерна дисфункция е причина номер едно за настъпване на кардиогенен потрес.

Неадекватният сърдечен дебит има своите клинични и биохимични прояви на последна тъканна хипоперфузия. Клиниката се характеризира с персистиращо и неотговарящо на обемно заменяне ниско кръвно налягане (хипотензия), както и прояви на нарушена органна функционалност. Необходима е медикаментозна и механична поддръжка. Тук са показани някои от клиничните и биохимични критерии за потрес съгласно няколко клинични изследвания.

1. Систолно налягане <90 mmHg за > 30 минути или потребност от поддържане с катехоламини ( допамин,норадреналин); 2. Промени в дихателната функция; 3. Признаци на органна хипоперфузия- студени крака, бледа, влажна кожа, промени в менталния статус,уринен дебит <30 мл/час; 4. Метаболитна ацидоза, нараснал серумен лактат, нараснал серумен креатинин; 5. Нисък сърдечен показател

При кардиогенния потрес,

породен от изострен миокарден инфаркт, патогенетичните механизми включват: утежняване на миокардния контрактилитет, което води до намаление на сърдечния дебит, хипотензия, коронарна исхемия и задълбочаващо се утежняване на контрактилитета, т.е. имаме един циничен кръг.

В патогенезата вземат участие и обезщетителни механизми като систематична вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове), тя е реакция на намаления ударен размер на сърцето и води до влошена циркулация в периферните тъкани и органи, и тяхната увреда. Вследствие на лезията на миокарда настава систематичен инфекциозен отговор, който води до вазодилатация (съдоразширяване). Ето за какво в клиничната изява на кардиогенния потрес същесвтуват няколко хемодинамични фенотипа, при които може да господства вазоконстрикцията или вазодилатацията. Тези фенотипове, с изключение на клинично разнообразни са и с друга прогноза и излаз.

Свързани публикации.. Шок - подредба и незабавно държание 0 Шок – какво се случва в организма? 0 Кома от неразбираем генезис: специфики на доболничното държание и лекуването в незабавното поделение 0

След стабилизиране на хемодинамиката на пациента и разкриване на повода за кардиогенния потрес, се започва със характерната медикаментозна, механична и хирургична терапия. При 81% от пациентите с този тип потрес повода е изострен коронарен синдром (ОКС), по тази причина първото проучване (още в линейката) би трябвало да е ЕКГ. При 30%- влошена хронична сърдечна непълнота, 2%- 6% развиват потрес след кардиохирургична интервенция. Други аргументи са изострен миокардит, перикардна тампонада,клапни болести, непълнота на протезирана сърдечна клапа, сърдечни аритмии, кардиомиопатии и други Задължителни лабораторни проучвания при кардиогенния потрес са: сърдечни ензими (сърдечен тропонин,серийни проби), серумен лактат, серумен креатинин, натрийуретични ензими, кръвно-газов разбор, функционални чернодробни проби, колагулограма. От неинвазивните проучвания нужни са: ЕКГ, ехокардиография за оценка на миокардната функционалност, сърдечните клапи и предварителна защита на затруднения след изострен миокарден инфаркт; рентгенография на гръден панер, трансезофагеална ехокардиография (за изясняване на диагнозата) и компютърна томография.

Доболничното държание на незабавния екип включва: обезпечаване на легнало състояние (или ортопноично), кислородотерапия и надзор на дихателните пътища, ЕКГ, обезпечаване на венозен източник (болус на кристалоиден разтвор до 3мл/кг), при гръдна болежка и ЕКГ данни за изострен миокарден инфаркт - аспирин (пациентът би трябвало да го сдъвче) и морфин интравенозно; при белези за кардиогенния потрес с белдробен оток- катехоламини, непрекъснат мониторинг по време на транспорт- ЕКГ, премерване на кръвно налягане, пулсоксиметрия, дихателни пътища и равнище на схващане.

При пациенти с кардиогенен потрес след изострен миокарден инфаркт в незабавното поделение , главните цели са реперфузия и реваскуларизация. Американската кардиологична асоциация предизвиква ранното използване на способи за реперфузия и реваскуларизация при тези пациенти. Те включват фибринолитична медикаментозна терапия, перкутанна коронарна намеса (балонна ангиопластика или стент) или слагане на аорто-коронарен байпас (хирургично). Асоциацията поучава да се продължи с двойна антиагрегантна терапия след използването на инвазивен способ.

Продължителното лекуване на шоковия пациент в звеното по интензивни грижи включва непрекъснат мониторинг на виталните индикатори, някои инвазивни способи за проучване, следващо използване на образни способи на проучване, продължителна механична вентилация, използване на вазопресорни лекарства и други При съответно лекуване на кардиогенния потрес и етиологичната му причина, може да се чака удобен излаз за пациента. Въпреки това, смъртността освен това положение остава висока, а качеството на живот след прекаран изострен миокарден инфаркт много постоянно е неприятно. Ето за какво, от главно значение е профилактиката на сърдечно- съдовите болести.