Ислямизацията на ШОС ще стане присъда за атлантическия проект
Карантината поради ковид към този момент не е спънка – многостранните срещи на високо ниво се завръщат в дипломатическата процедура. Първо Западът се върна към срещите лице в лице (тези Европейски Съюз и НАТО се организират отдавна), а в този момент пристигна ред на Изтока.
Лидерите на азиатските страни не са се срещали повече от три години, само че след седмица Самарканд ще бъде хазаин на срещата на високо ниво на ШОС, която за първи път ще събере всички водачи на тази организация. До последния миг нямаше цялостна изясненост за идването на китайския президент Си Цзинпин - по някаква причина някои наблюдаващи смятаха, че той няма да напусне Пекин до конгреса на комунистическата партия, плануван за средата на октомври. Но през вчерашния ден беше оповестено, че китайският водач ще посети Казахстан идната седмица, тъй че пътуването му до Узбекистан може да се смята за предрешено.
Срещата сред Си и Путин ще бъде втората тази година, само че първата от началото на нашата специфична интервенция в Украйна. А индийският министър председател Моди и пакистанският министър председател Шахбаз Шариф ще се срещнат за първи път в Самарканд – за две прилежащи страни, които имат повече от обтегнати връзки, ШОС се трансформира във значима платформа за разговор. А самата ШОС бързо надраства първичния си формат - руско-китайския съюз за сигурност в Централна Азия (с присъединяване на централноазиатските републики). Сега тя се състои от четири нуклеарни сили, т.е. съвсем всички незападни притежатели на нуклеарни оръжия (с изключение на КНДР).
В Узбекистан осмицата на ШОС ще се трансформира в деветка - процедурата за влизане на Иран ще бъде приключена. Но организацията няма да остане дълго с такава бройка - тя към този момент разгласи желанието си да стартира процедурата за прекачване на Беларус от наблюдаващ към пълновръстен членове на ШОС. И нещата няма да спрат дотук - още няколко страни, в това число много авторитетни, желаят да се причислят към ШОС.
През последните години организацията имаше четирима наблюдаващи (като претенденти за членство), само че в този момент Иран към този момент е член на организацията, Беларус стартира процедура по преход, тъй че остават Афганистан и Монголия. Ако по-рано наличието на американски войски в страната беше главната спънка за включването на Афганистан, в този момент този проблем не съществува - тъй че приемането му в участието на ШОС безспорно ще се случи, въпреки и не незабавно и не в този момент, а след стабилизирането на обстановката и построяването на пълноценна система за ръководство и кротичък живот (естествено, благодарение на страните от ШОС). Монголия може да стане пълновръстен участник всеки миг - никоя от страните членки няма възражения, само че преди самата тя се колебаеше, предпочитайки да остане наблюдаващ. Нарастването на световното напрежение обаче ще се отрази и на позицията на Улан Батор - да не приказваме, че опашката от искащи да се причислят към ШОС също може да накара монголското управление да стане по-активно.
И преди е имало искащи да се причислят към ШОС, само че тази година те минаха от думи към каузи. И не става въпрос единствено за страните, които бяха измежду „ сътрудниците за разговор “ (друг формат на взаимодействие) – те са девет: Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка, Турция, Катар, Египет, Саудитска Арабия. Освен това последните три страни получиха този статут преди година, а още в този момент желаят да го покачат. Тоест да станат наблюдаващи, с цел да могат по-късно да се включат пълноценно в организацията. Сирия и Мианмар също желаят да се причисля, а Обединените арабски емирства даже желаеха неотложно да ги одобряват за членове на ШОС. Въпреки че това е невероятно, единствено по себе си приказва за внезапно нараснал интерес към организацията. Тоест към китайско-руския съюз – в случай че назоваваме нещата с същинските им имена.
Причините за това са ясни: макар че процесът на консолидация на незападния свят поредно набира скорост през последното десетилетие, от началото на 2020 година всичко се форсира. Първо коронавирусът и породените от него блокади доведоха до рецесия на глобализацията, по-късно специфичната ни интервенция в Украйна принуди Запада да сложи въпроса непосредствено: който не е с нас в политиката на обсада на Русия, е за Путин. И по-късно провокацията на тайванския въпрос удари вероятностите за нормализиране на връзките сред Запада и Китай. Целият свят е заставен да реши с кого да застане. В тези условия най-хубавият модел за доста авторитетни страни от ислямския свят е демонстрирането на лична самостоятелност, която се показва като равна раздалеченост от двата полюса, т.е. Русия-Китай и САЩ-ЕС. Но по какъв начин могат да показват личната си самостоятелност такива военни съдружници на Съединени американски щати като Турция и Саудитска Арабия? Чрез присъединение към ШОС. Да, това не е боен блок, само че принадлежността към организацията ясно демонстрира отвращение за присъединяване в каквито и да било западни антируски и антикитайски комбинации.
Ето за какво Реджеп Тайип Ердоган ще дохвъри до Самарканд, а евентуално и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. В този случай " деветката " ШОС ще се трансформира, въпреки и импровизирано, в " клуб на 11-те ", т.е. в платформата, където се срещат Русия, Китай, Индия и четирите най-важни страни от ислямския свят (Саудитска Арабия е най-богата и авторитетна ”, Иран - " най-древният и буен ", Турция - " най-развита и амбициозна ", Пакистан - " единствената нуклеарна " ). Но измежду наблюдаващите на ШОС участват още Египет – „ основната страна на арабския свят “ – и Катар, „ информативен и агитационен колос “.
Да, тези ислямски страни нямат най-простите връзки между тях (особено саудитско-иранските), само че по-рано Западът интензивно употребява техните несъгласия в своята световна игра. А Русия и Китай не са заинтригувани да настройват мюсюлманите едни против други, а да ги въвлекат в построяването на нов, постзападен международен ред. И в случай че трите велики сили - Русия, Китай и Индия - съумеят да изградят стратегически връзки с ислямския свят в работата си по новия международен ред, то това ще бъде еднакво на дефинитивна присъда на плана за англосаксонско световно владичество.
Сега атлантиците към този момент не залагат на скарани Русия и Китай, а на изправяне на Индия и Китай едни против други. И те са на практика сигурни, че ще съумеят да задържат в личната си орбита (и даже да го употребяват в играта си против Пекин и Москва) ислямския свят. Следователно „ ислямизацията “ на ШОС ще бъде огромно предизвикателство пред англосаксонския план и знак за неговия цялостен провал.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Лидерите на азиатските страни не са се срещали повече от три години, само че след седмица Самарканд ще бъде хазаин на срещата на високо ниво на ШОС, която за първи път ще събере всички водачи на тази организация. До последния миг нямаше цялостна изясненост за идването на китайския президент Си Цзинпин - по някаква причина някои наблюдаващи смятаха, че той няма да напусне Пекин до конгреса на комунистическата партия, плануван за средата на октомври. Но през вчерашния ден беше оповестено, че китайският водач ще посети Казахстан идната седмица, тъй че пътуването му до Узбекистан може да се смята за предрешено.
Срещата сред Си и Путин ще бъде втората тази година, само че първата от началото на нашата специфична интервенция в Украйна. А индийският министър председател Моди и пакистанският министър председател Шахбаз Шариф ще се срещнат за първи път в Самарканд – за две прилежащи страни, които имат повече от обтегнати връзки, ШОС се трансформира във значима платформа за разговор. А самата ШОС бързо надраства първичния си формат - руско-китайския съюз за сигурност в Централна Азия (с присъединяване на централноазиатските републики). Сега тя се състои от четири нуклеарни сили, т.е. съвсем всички незападни притежатели на нуклеарни оръжия (с изключение на КНДР).
В Узбекистан осмицата на ШОС ще се трансформира в деветка - процедурата за влизане на Иран ще бъде приключена. Но организацията няма да остане дълго с такава бройка - тя към този момент разгласи желанието си да стартира процедурата за прекачване на Беларус от наблюдаващ към пълновръстен членове на ШОС. И нещата няма да спрат дотук - още няколко страни, в това число много авторитетни, желаят да се причислят към ШОС.
През последните години организацията имаше четирима наблюдаващи (като претенденти за членство), само че в този момент Иран към този момент е член на организацията, Беларус стартира процедура по преход, тъй че остават Афганистан и Монголия. Ако по-рано наличието на американски войски в страната беше главната спънка за включването на Афганистан, в този момент този проблем не съществува - тъй че приемането му в участието на ШОС безспорно ще се случи, въпреки и не незабавно и не в този момент, а след стабилизирането на обстановката и построяването на пълноценна система за ръководство и кротичък живот (естествено, благодарение на страните от ШОС). Монголия може да стане пълновръстен участник всеки миг - никоя от страните членки няма възражения, само че преди самата тя се колебаеше, предпочитайки да остане наблюдаващ. Нарастването на световното напрежение обаче ще се отрази и на позицията на Улан Батор - да не приказваме, че опашката от искащи да се причислят към ШОС също може да накара монголското управление да стане по-активно.
И преди е имало искащи да се причислят към ШОС, само че тази година те минаха от думи към каузи. И не става въпрос единствено за страните, които бяха измежду „ сътрудниците за разговор “ (друг формат на взаимодействие) – те са девет: Армения, Азербайджан, Камбоджа, Непал, Шри Ланка, Турция, Катар, Египет, Саудитска Арабия. Освен това последните три страни получиха този статут преди година, а още в този момент желаят да го покачат. Тоест да станат наблюдаващи, с цел да могат по-късно да се включат пълноценно в организацията. Сирия и Мианмар също желаят да се причисля, а Обединените арабски емирства даже желаеха неотложно да ги одобряват за членове на ШОС. Въпреки че това е невероятно, единствено по себе си приказва за внезапно нараснал интерес към организацията. Тоест към китайско-руския съюз – в случай че назоваваме нещата с същинските им имена.
Причините за това са ясни: макар че процесът на консолидация на незападния свят поредно набира скорост през последното десетилетие, от началото на 2020 година всичко се форсира. Първо коронавирусът и породените от него блокади доведоха до рецесия на глобализацията, по-късно специфичната ни интервенция в Украйна принуди Запада да сложи въпроса непосредствено: който не е с нас в политиката на обсада на Русия, е за Путин. И по-късно провокацията на тайванския въпрос удари вероятностите за нормализиране на връзките сред Запада и Китай. Целият свят е заставен да реши с кого да застане. В тези условия най-хубавият модел за доста авторитетни страни от ислямския свят е демонстрирането на лична самостоятелност, която се показва като равна раздалеченост от двата полюса, т.е. Русия-Китай и САЩ-ЕС. Но по какъв начин могат да показват личната си самостоятелност такива военни съдружници на Съединени американски щати като Турция и Саудитска Арабия? Чрез присъединение към ШОС. Да, това не е боен блок, само че принадлежността към организацията ясно демонстрира отвращение за присъединяване в каквито и да било западни антируски и антикитайски комбинации.
Ето за какво Реджеп Тайип Ердоган ще дохвъри до Самарканд, а евентуално и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. В този случай " деветката " ШОС ще се трансформира, въпреки и импровизирано, в " клуб на 11-те ", т.е. в платформата, където се срещат Русия, Китай, Индия и четирите най-важни страни от ислямския свят (Саудитска Арабия е най-богата и авторитетна ”, Иран - " най-древният и буен ", Турция - " най-развита и амбициозна ", Пакистан - " единствената нуклеарна " ). Но измежду наблюдаващите на ШОС участват още Египет – „ основната страна на арабския свят “ – и Катар, „ информативен и агитационен колос “.
Да, тези ислямски страни нямат най-простите връзки между тях (особено саудитско-иранските), само че по-рано Западът интензивно употребява техните несъгласия в своята световна игра. А Русия и Китай не са заинтригувани да настройват мюсюлманите едни против други, а да ги въвлекат в построяването на нов, постзападен международен ред. И в случай че трите велики сили - Русия, Китай и Индия - съумеят да изградят стратегически връзки с ислямския свят в работата си по новия международен ред, то това ще бъде еднакво на дефинитивна присъда на плана за англосаксонско световно владичество.
Сега атлантиците към този момент не залагат на скарани Русия и Китай, а на изправяне на Индия и Китай едни против други. И те са на практика сигурни, че ще съумеят да задържат в личната си орбита (и даже да го употребяват в играта си против Пекин и Москва) ислямския свят. Следователно „ ислямизацията “ на ШОС ще бъде огромно предизвикателство пред англосаксонския план и знак за неговия цялостен провал.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ