С велосипед по шосетата край София
Карането на колело по пътищата в Софийска област е добър вид и за начинаещи, и за опитни велосипедисти Един от обичаните направления е Подбалканския път Когато става дума за шосейно колоездене, изборът на велосипед също е много значим
Карането на колело в София може да е изнервящо и даже рисково. За страдание велосипедната инфраструктура в града не е добра, а там, където въобще я има, е противоречива територия, окупирана от разсеяни или нахални пешеходци или пък от напречно паркирали коли. Парковите пространства също не са най-хубавото решение. Последните години те са свръхнаселени, непрекъснато би трябвало да се движите на зигзаг, а вероятността да сгазите някого с колело не е за занемаряване. По столичните улици пък ще се окажете на най-ниско равнище в " хранителната верига ", тъй че непрекъснато ще би трябвало да се озъртате и да имате поради, че водачите няма да ви пазят.
За да избегнете този пъкъл, добра концепция е да се насочите към софийските покрайнини. Пространството оттатък Околовръстното шосе ще ви предложи съвсем необятни варианти за каране на колело, изключително в случай че към този момент не сте напълно новак и сте податлив да изминете 20-30 км, даже и повече. Дори да не сте толкоз опитни, бързо ще си дадете сметка, че тези дистанции въобще не са толкоз страшни, колкото звучат, и ще ги изминавате ненадейно бързо.
Класическото " шосейно " трасе
Един от обичаните направления на софийските шосейни почитатели е по така наречен Подбалкански път. Там може да видите множеството професионални или полупрофесионални велосипедисти да упражняват, а също и техните подражатели. Най-често те карат от София до Саранци и назад (около 40 км в посока, общо към 80 км според от кой квартал се тръгва). Маршрутът стартира от региона на гара " Подуяне ", минава по " Ботевградско шосе ", а след Околовръстния път се отклонява по остарелия сектор на автомагистрала " Хемус " през Долни Богров. Трасето е относително равнинно, с лек прогресивен надолнище след отклонението за Елин Пелин и към километър нанагорнище и втурване при хълма към Горна Малина. Това разрешава да се кара както спортно, по този начин и в режим " разходка ".
Реклама
Едно от хубавите неща на маршрутите в тази посока е, че велосипедистите имат относително едва прикосновение със столичния авто трафик, до момента в който излизат от и влизат в София. Минаването по " Ботевградско шосе " е релативно безболезнено, защото колите се изтеглят бързо по трилентово платно. Освен това има и малко употребена бус лента, която влиза в ролята на спонтанна велоалея. За най-притеснилите се от колите има и същинска велоалея на тротоара по протежението на булеварда, която стига съвсем до края на столицата. Единственото място, където велосипедистът би трябвало да се движи с в действителност нараснало внимание, е пътният възел към Околовръстния път и Северната дъга. Там придвижването е в действителност натоварено и безредно.
Ако желаете да избегнете карането в трафика, може да натоварите колелото си на колата (ако имате велобагажник), да я оставите на големия паркинг при " Джъмбо " на края на " Ботевградско шосе ", след което да продължите съвсем необезпокоявано на две колела из софийските покрайнини. Това ще ви спести както нерви поради груби и " засичащи " водачи, по този начин и ненужно дишане на изгорели газове. Така ще избегнете и към 10 км по-скоро неприятно излизане от града.
Маршрути за нововобранци
Може би към този момент си мислите по какъв начин гореописаното трасе от София до Саранци и назад е прекомерно дълго. Използвайки като насочна точка " Ботевградско шосе " или " Джъмбо " обаче, може да изберете и по-леки направления в същата посока. Вариант да вземем за пример е да се отклоните по " селския " път през Долни Богров към Равно поле и след това към Мусачево или от Подбалканския път още веднъж към Мусачево и да продължите към Елин Пелин, карайки по безпрепятствено, неотдавна преасфалтирано шосе. И в двата случая става дума за към 20-25 км в посока, считано от " Подуяне ", или по 10-15 км от " Джъмбо ". Ще се движите по еднакъв път, което прави въпросните трасета идеални за начинаещи (освен в случай че не уцелите време със мощен срещуположен вятър - в региона няма какво да го спре).
Ако въпреки всичко желаете да карате на по-дълго разстояние, само че да си спестите натоварения трафик на Подбалканския път, може да продължите и оттатък Елин Пелин. Възможностите са три - да завиете към гара Елин Пелин и след това вероятно към Нови хан, да карате към Лесново (а след това да вземем за пример към язовир " Огняново " и едноименното село) или да минете през селата паралелно на Подбалканския път и да излезете при Горна Малина. И в трите случая колите ще са по-малко от Подбалканския път, изключително камионите.
Реклама
Хубавото на последните две варианти е, че в доста огромна степен се откъсвате от столичния град. Когато стигнете до Горна Малина или до Огняново, в действителност ще имате възприятието, че сте оставили зад себе си София и нейната нечистотия.
По стъпките на Елин Пелин
А в случай че решите, че сте подготвени да изминете близо 100 км, може да продължите и оттатък гореспоменатите две села. И в двата случая най-после ще стигнете Байлово - същинското отечество на писателя Елин Пелин, където " шоплукът " последователно се прелива в първите хълмове на ихтиманска Средна гора и където интензивно велосипедиращите в софийските покрайнини постоянно стопират да обядват. Първото трасе ще ви води към Белопопци по леко надолнище, след което ще се изкачвате 3-4 км, а при второто ще би трябвало да прекатерите хълма след язовир " Огняново ", да се спуснете към Голяма Раковица и още веднъж да карате по стръмен хълм с дължина към 1-2 км. Независимо коя от вариантите изберете, би трябвало да сте по-добре готови - освен поради дължината на трасетата, само че и поради денивелацията. Усилията ви обаче ще бъдат възнаградени с прелестни гледки към София, Витоша, Лозенска планина, Стара планина в посока връх Мургаш и Ихтиманска Средна гора.
Ако в действителност имате себе си за твърд шосеен колоездач, може да удължите трасето си и оттатък Байлово. Тогава обаче би трябвало да тръгнете рано заран, да карате по-бързо, без доста прекъсвания и да отделите през целия ден. Когато напуснете родното място на Елин Пелин, ще ви чакат 4-5 км гладко нанагорнище в Средна гора. След това имате два избора - да се спуснете към село Смолско по ненадейно необятен и преасфалтиран път " в средата на нищото " или да продължите във вътрешността в планината, след което да извършите към 10-километрово втурване към село Петрич (да не се бърка с едноименния град в Югозападна България). След Петрич свивате вдясно и след 4-5 км още веднъж вдясно по пътя към Смолско (очакват ви 5-6 км приблизително стръмен хълм назад към Байлово). В този случай преходът ви се удължава до 130 - 150 км, тъй че би трябвало да сте в действителност добре готови.
Алтернативни дълги и тежки трасета с повече катерене в тази посока са остарелият път за Ботевград (върви паралелно на автомагистрала " Хемус " и стига до Витиня), както и продължението на Подбалканския път оттатък Саранци. Вторият вид постоянно се употребява от хардкор шосейните велосипедисти като катераческа подготовка, изключително в частта от Долно Камарци до паметника на Васил Левски на билото на дребната планина Гълъбец. Тези направления обаче имат някои дефекти - катеренето до Витиня е по шосе с разрушена настилка, даже и да изберете да се спуснете по различното връщане към Горно Камарци и по Подбалканския път. Карането по Подбалканския път също по този начин неизбежно е придружено с натоварен авто трафик, в това число и камиони.
Карането на колело в София може да е изнервящо и даже рисково. За страдание велосипедната инфраструктура в града не е добра, а там, където въобще я има, е противоречива територия, окупирана от разсеяни или нахални пешеходци или пък от напречно паркирали коли. Парковите пространства също не са най-хубавото решение. Последните години те са свръхнаселени, непрекъснато би трябвало да се движите на зигзаг, а вероятността да сгазите някого с колело не е за занемаряване. По столичните улици пък ще се окажете на най-ниско равнище в " хранителната верига ", тъй че непрекъснато ще би трябвало да се озъртате и да имате поради, че водачите няма да ви пазят.
За да избегнете този пъкъл, добра концепция е да се насочите към софийските покрайнини. Пространството оттатък Околовръстното шосе ще ви предложи съвсем необятни варианти за каране на колело, изключително в случай че към този момент не сте напълно новак и сте податлив да изминете 20-30 км, даже и повече. Дори да не сте толкоз опитни, бързо ще си дадете сметка, че тези дистанции въобще не са толкоз страшни, колкото звучат, и ще ги изминавате ненадейно бързо.
Класическото " шосейно " трасе
Един от обичаните направления на софийските шосейни почитатели е по така наречен Подбалкански път. Там може да видите множеството професионални или полупрофесионални велосипедисти да упражняват, а също и техните подражатели. Най-често те карат от София до Саранци и назад (около 40 км в посока, общо към 80 км според от кой квартал се тръгва). Маршрутът стартира от региона на гара " Подуяне ", минава по " Ботевградско шосе ", а след Околовръстния път се отклонява по остарелия сектор на автомагистрала " Хемус " през Долни Богров. Трасето е относително равнинно, с лек прогресивен надолнище след отклонението за Елин Пелин и към километър нанагорнище и втурване при хълма към Горна Малина. Това разрешава да се кара както спортно, по този начин и в режим " разходка ".
Реклама
Едно от хубавите неща на маршрутите в тази посока е, че велосипедистите имат относително едва прикосновение със столичния авто трафик, до момента в който излизат от и влизат в София. Минаването по " Ботевградско шосе " е релативно безболезнено, защото колите се изтеглят бързо по трилентово платно. Освен това има и малко употребена бус лента, която влиза в ролята на спонтанна велоалея. За най-притеснилите се от колите има и същинска велоалея на тротоара по протежението на булеварда, която стига съвсем до края на столицата. Единственото място, където велосипедистът би трябвало да се движи с в действителност нараснало внимание, е пътният възел към Околовръстния път и Северната дъга. Там придвижването е в действителност натоварено и безредно.
Ако желаете да избегнете карането в трафика, може да натоварите колелото си на колата (ако имате велобагажник), да я оставите на големия паркинг при " Джъмбо " на края на " Ботевградско шосе ", след което да продължите съвсем необезпокоявано на две колела из софийските покрайнини. Това ще ви спести както нерви поради груби и " засичащи " водачи, по този начин и ненужно дишане на изгорели газове. Така ще избегнете и към 10 км по-скоро неприятно излизане от града.
Маршрути за нововобранци
Може би към този момент си мислите по какъв начин гореописаното трасе от София до Саранци и назад е прекомерно дълго. Използвайки като насочна точка " Ботевградско шосе " или " Джъмбо " обаче, може да изберете и по-леки направления в същата посока. Вариант да вземем за пример е да се отклоните по " селския " път през Долни Богров към Равно поле и след това към Мусачево или от Подбалканския път още веднъж към Мусачево и да продължите към Елин Пелин, карайки по безпрепятствено, неотдавна преасфалтирано шосе. И в двата случая става дума за към 20-25 км в посока, считано от " Подуяне ", или по 10-15 км от " Джъмбо ". Ще се движите по еднакъв път, което прави въпросните трасета идеални за начинаещи (освен в случай че не уцелите време със мощен срещуположен вятър - в региона няма какво да го спре).
Ако въпреки всичко желаете да карате на по-дълго разстояние, само че да си спестите натоварения трафик на Подбалканския път, може да продължите и оттатък Елин Пелин. Възможностите са три - да завиете към гара Елин Пелин и след това вероятно към Нови хан, да карате към Лесново (а след това да вземем за пример към язовир " Огняново " и едноименното село) или да минете през селата паралелно на Подбалканския път и да излезете при Горна Малина. И в трите случая колите ще са по-малко от Подбалканския път, изключително камионите.
Реклама
Хубавото на последните две варианти е, че в доста огромна степен се откъсвате от столичния град. Когато стигнете до Горна Малина или до Огняново, в действителност ще имате възприятието, че сте оставили зад себе си София и нейната нечистотия.
По стъпките на Елин Пелин
А в случай че решите, че сте подготвени да изминете близо 100 км, може да продължите и оттатък гореспоменатите две села. И в двата случая най-после ще стигнете Байлово - същинското отечество на писателя Елин Пелин, където " шоплукът " последователно се прелива в първите хълмове на ихтиманска Средна гора и където интензивно велосипедиращите в софийските покрайнини постоянно стопират да обядват. Първото трасе ще ви води към Белопопци по леко надолнище, след което ще се изкачвате 3-4 км, а при второто ще би трябвало да прекатерите хълма след язовир " Огняново ", да се спуснете към Голяма Раковица и още веднъж да карате по стръмен хълм с дължина към 1-2 км. Независимо коя от вариантите изберете, би трябвало да сте по-добре готови - освен поради дължината на трасетата, само че и поради денивелацията. Усилията ви обаче ще бъдат възнаградени с прелестни гледки към София, Витоша, Лозенска планина, Стара планина в посока връх Мургаш и Ихтиманска Средна гора.
Ако в действителност имате себе си за твърд шосеен колоездач, може да удължите трасето си и оттатък Байлово. Тогава обаче би трябвало да тръгнете рано заран, да карате по-бързо, без доста прекъсвания и да отделите през целия ден. Когато напуснете родното място на Елин Пелин, ще ви чакат 4-5 км гладко нанагорнище в Средна гора. След това имате два избора - да се спуснете към село Смолско по ненадейно необятен и преасфалтиран път " в средата на нищото " или да продължите във вътрешността в планината, след което да извършите към 10-километрово втурване към село Петрич (да не се бърка с едноименния град в Югозападна България). След Петрич свивате вдясно и след 4-5 км още веднъж вдясно по пътя към Смолско (очакват ви 5-6 км приблизително стръмен хълм назад към Байлово). В този случай преходът ви се удължава до 130 - 150 км, тъй че би трябвало да сте в действителност добре готови.
Алтернативни дълги и тежки трасета с повече катерене в тази посока са остарелият път за Ботевград (върви паралелно на автомагистрала " Хемус " и стига до Витиня), както и продължението на Подбалканския път оттатък Саранци. Вторият вид постоянно се употребява от хардкор шосейните велосипедисти като катераческа подготовка, изключително в частта от Долно Камарци до паметника на Васил Левски на билото на дребната планина Гълъбец. Тези направления обаче имат някои дефекти - катеренето до Витиня е по шосе с разрушена настилка, даже и да изберете да се спуснете по различното връщане към Горно Камарци и по Подбалканския път. Карането по Подбалканския път също по този начин неизбежно е придружено с натоварен авто трафик, в това число и камиони.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ