Човешката история на ефрейтор Джаки
Капрал (eфрейтор) Джаки не е бил човек. Това е странната история на един бабуин в южноафриканската войска по време на Първата международна война. Собственикът на маймунката, която става амулет на бойците, бил мобилизиран, само че нямало на кого да остави Джаки и получил позволение да го вземе със себе си в поделението. По време на войната Джаки е бил раняван два пъти. Бабуинът бил подготвен да отдава чест, когато види върховен офицер. След войната Джаки получава звание ефрейтор и орден от гражданскита работа на Претория.
Човешката история на Джаки стартира няколко години преди 1915 година Южноафриканецът Алберт Мар намерил бабуина към фермата си. Той го опитомил, с цел да заживее като пълновръстен „ член на фамилията “.
През 1915 година Мар е свикан в армията. Той няма на кого да остави Джаки. За негово благополучие и за наслада на бойците, висшите военни оставят маймунчето в поделението на 3-ти пехотен трансвалски южноафрикански полк. Джаки е облечен в униформа. Зачислява му се дневна дажба храна и военна брошура. Храни се с нож и вилица, мие се на мивката. Джаки може да отдава чест и да възпламени цигара на искащите. Изострените му скотски сетива го вършат потребен при нощните дежурства. Бабуинът пръв разбирал по кое време наоколо има вражеско наличие.
Джаки и Мар претърпяват кървава борба, при която умира 80% от персоналния състав, в Делвил Ууд. На 26 февруари 1916 година Мар, който тогава служи в Египет, е прострелян в рамото в борбата при Агагия. Джаки е неразделно до него, до момента в който чакат помощ. Ближе раната му.
По-късно, през 1918 година, самият Джаки е ранен тежко от парче шрапнел в окоп в Белгия, до момента в който се пробва да натрупа стена от разнообразни предмети, защитавайки се от непрестанен противников огън. Налага се едното му краче да бъде ампутирано. Джаки е награден с орден за героизъм и създаден в капрал.
След края на войната Мар и Джаки се връщат назад в Южна Африка, само че бабуинът умира при домакински пожар година по-късно през май 1921 година Мар напуща този свят на 84 години, през 1973-а.
Източник
Човешката история на Джаки стартира няколко години преди 1915 година Южноафриканецът Алберт Мар намерил бабуина към фермата си. Той го опитомил, с цел да заживее като пълновръстен „ член на фамилията “.
През 1915 година Мар е свикан в армията. Той няма на кого да остави Джаки. За негово благополучие и за наслада на бойците, висшите военни оставят маймунчето в поделението на 3-ти пехотен трансвалски южноафрикански полк. Джаки е облечен в униформа. Зачислява му се дневна дажба храна и военна брошура. Храни се с нож и вилица, мие се на мивката. Джаки може да отдава чест и да възпламени цигара на искащите. Изострените му скотски сетива го вършат потребен при нощните дежурства. Бабуинът пръв разбирал по кое време наоколо има вражеско наличие.
Джаки и Мар претърпяват кървава борба, при която умира 80% от персоналния състав, в Делвил Ууд. На 26 февруари 1916 година Мар, който тогава служи в Египет, е прострелян в рамото в борбата при Агагия. Джаки е неразделно до него, до момента в който чакат помощ. Ближе раната му.
По-късно, през 1918 година, самият Джаки е ранен тежко от парче шрапнел в окоп в Белгия, до момента в който се пробва да натрупа стена от разнообразни предмети, защитавайки се от непрестанен противников огън. Налага се едното му краче да бъде ампутирано. Джаки е награден с орден за героизъм и създаден в капрал.
След края на войната Мар и Джаки се връщат назад в Южна Африка, само че бабуинът умира при домакински пожар година по-късно през май 1921 година Мар напуща този свят на 84 години, през 1973-а.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ