Капитанът на Левски Божидар Митрев гостува в предаването Код спорт

Капитанът на Левски Божидар Митрев гостува в предаването " Код спорт " по ТВ+. Вратарят приказва за смяната с идването на Делио Роси отпред на отбора, която докара до три следващи победи, тестванията в кариерата си и идните международни квалификации.

- Божидаре, здравей! Как върви смяната в Левски с идването на новия треньор Делио Роси? Как я усещаш ти?
- Промениха се някои неща, откогато той пристигна. Почнахме да стоим повече време на стадиона, да упражняваме и да обръщаме повече внимание на други неща. Гледаме много видео, имаме тактически тренировки, на които той доста държи. Интересно е.

- Какво те впечатлява в работата на новия треньор и на какво държи представителят на италианската школа?
- Доста спокоен човек. Има доста визии за играта. Набляга много на тактиката. Показа ни много обикновени неща, които обаче в практиката са едни от най-важните във футбола. Стоим дълго време на терена, вършим тактичност, отработваме неща, които желае да демонстрираме на мачовете. Държи извънредно доста всеки един футболист да се раздава на терена. Каза, че не обича мързеливи играчи. Иска да сме като едно цяло.

- Не е ли изнервящо, когато се знае, че един треньор си отива и се чака нов? Как преживяхте обстановката с Николай Митов?
- Последната седмица преди мача с Верея беше много тежко. Дори преди мача с Витоша (Бистрица) видях в очите на треньорите, че става нещо и ги попитах какво се случва. Казаха, че всичко е наред, само че виждах, че не е. Последната седмица Ники Митов ни тренираше, пишеше се, че се договаря с други треньори, чудехме се в съблекалнята какво се случва. Може би това изигра неприятна смешка за мача с Верея, тъй като всеки беше заплеснат и не беше съсредоточен за тази среща от нещата, които се случиха. Има нов треньор, печелим мачовете си и стоим добре на терена. Надявам се да продължим да играем все по-добре и да печелим още срещи.

- Ти си капитан на Левски. Промени ли те лентата, която носиш с нещо и какво е чувството да си водач на тим със 100-годишна история?
- Не считам, че ме е трансформирала с нещо.

- Не се ли усилиха отговорностите ти?
- Разбира се, много от футболистите се допитват до мен за някои работи. Дори търсят помощ от мен за диалози с управлението. Но постоянно си считал, че в Левски би трябвало да има най-малко 10 капитана. Това въпреки всичко е гранд, който би трябвало да има темперамент и футболисти, които да дърпат тима напред. Много съм благополучен, че съм капитан на този популярен клуб. Надявам се да се представям добре и да извинявам доверието, което са ми дали.

- Как са новите попълнения?
- Всички са страхотни момчета. Дори Обертан, който е играл огромен футбол, към този момент се приспособи. Доста е положителен в съблекалнята. Атмосферата в тима е страхотна. Новите футболисти бързо се приобщиха към нас. Има всички предпоставки да създадем добър колектив.

- Привържениците на Левски не престават да са оптимисти, само че от 2009 година няма купа. Смяташ ли, че е пристигнало време хегемонията на Лудогорец да се разбие или е прекомерно рано да се приказва за сходно нещо?
- Първенството занапред стартира. Надявам се. Смятам, че имаме много мощен тим. Ако се сработим и заиграем по този начин, както желае треньорът от нас, имаме големи шансове да се преборим за купата.

- Съжаляваш ли, че Левски не можа да отстрани Хайдук (Сплит) и да продължи в Лига Европа? Кое ви попречи да преминете към идващото затруднение?
- Много скърбя. В първия мач играхме добре и стояхме добре на терена. Допуснахме един гол от дузпа. Надявах се в София да ги победим. Отбелязахме гол в съвършеното време – оставаха 25 минути до края на мача. Можеше да се играят продължения или да се стигне до дузпи, нищо не се знаеше. Но огромният изчезнал в този мач беше публиката, тъй като при този процес от 1:0 за нас, към този момент ставаше напълно друго. Може би неналичието на късмет ни попречи и това, че нямахме задоволително време да се сработим. Срещу Хайдук влиза нов футболист, който е от два дни с тима. Идва втората среща – отново влиза състезател, който е от два дни в Левски. Може би беше прекомерно рано.

- Една мъчителна тематика – тежките загуби от ЦСКА. Толкова мощни ли бяха „ алените “ или просто Левски не беше в час в тези конфликти?
- Изиграхме три мача с ЦСКА, откогато се върнах. В първия имахме шанс, тъй като те вкараха ранен гол, само че по-късно изпуснаха още два шанса да поведат с 2:0 до 20-ата минута, както се случи във втората среща – 2:0 до 5-ата минута. В третия дуел също рано ни поведоха. Ако не се неистина, още в първата минута ни вкараха. Някак си започнахме тези мачове все едно не бяхме на терена. Ако погледнем действително, стояхме добре, макар че загубихме с 0:3 първия мач. Имаше доста неточности. Аз сбърках при първия гол. Възползваха се оптимално от обстановките. Бяха по-агресивни, по-озлобени, повече желаеха успеха. Не знам за какво. Надявам се този сезон да им го върнем.

- Връщаме те при започване на твоята кариера. На какъв брой години стартира да тренираш? Кой те заведе на игрището? Кой беше първият ти треньор?
- Никой не ме е водил на игрището, аз самичък си отидох. Две-три момчета от приятелите ми в квартала упражняваха. Казах, че желая и аз да упражнявам. Отидох в Люлин, тъй като съм оттова. Записах се, само че изкарах напълно малко време. После се реалокирах в Локомотив, тъй като бащата на един мой съученик работеше в клуба. Двамата ходехме известно време на тренировки. Но постоянно съм желал да бъда в Левски. Един ден самичък отидох рано сутринта, с цел да не изпусна всички тренировки. Отидох на стадиона, гледах коя е нашата група, тъй като познавах няколко момчета. Видях треньора и приказвах с него. Той ми сподели да дойда на идващия ден за подготовка и по този начин. Изкарах през целия ден на „ Герена “, изгледах всички тренировки. Един превъзходен спомен.

- На какъв брой години беше тогава?
- На 10-11 години.

- А за какво вратарският пост, всяко дете желае да е голмайстор?
- Не знам за какво. Тогава Димитър Иванков доста ме грабваше като гледах мачове. Може би поради него желаех да съм вратар. Синът ми също е разпален, само че съм му споделил да не поставя ръкавиците.

- Как те посрещнаха на „ Герена “ тогава, откакто договаря с треньора и ти сподели, че може да отидеш?
- Съвсем обикновено. Знаете децата какви са. Малко се чудеха кой съм, само че с течение на времето всичко се получи съвършено. Целият тим бяхме в един клас, тренирахме дружно, по през целия ден бяхме неразделни. До ден-днешен с Ивелин Попов останахме много близки.

- Родителите по какъв начин реагираха на това непрекъснато наличие на „ Герена “? Имаше ли проблеми с оценките?
- Не, в никакъв случай не съм имал проблеми с оценките. Нормално реагираха. Винаги са ме оставяли да върша това, което обичам и желая. Винаги съм имал тяхната поддръжка.

- Дебютът ти е желан – Шампионска лига. На полувремето на мача с Вердер смени Ники Михайлов. Спомняш ли си тези 45 минути или са ти малко мъгла?
- Спомням си 48 часа преди мача. Цяла седмица се говореше, че аз би трябвало да играя в този мач. Готвех се, само че на тренировката преди дуела разбрах, че няма да играя и ми стана много тежко. Един човек от клуба пристигна при мен и ми сподели: „ Спокойно, Господ си знае работата. “ На другия ден по този начин се получи, че влязох да играя.

- Трудно ли ти беше да си в сянката на Георги Петков, който по това време беше закрепостен титуляр на Левски?
- Не ми е било мъчно. Тогава бях доста дребен. На 19 години направих дебюта си. До 23 години изиграх по-голямата част от мачовете ми в Левски. За мен тази възраст е много нежна за вратар. Гошо Петков много ми е помагал и ме е подкрепял. Никога не ми е пречело неговото наличие.

- Най-големите проблеми за теб след неговото овакантяване?
- След един мач от Лига Европа със Спортинг на „ Герена “, в който победихме, имах предложения от няколко клубове. Г-н Батков не ме пусна. След един месец се получи този мач на „ Герена “ с ЦСКА, който изгубихме и надали не бях посочен за единствен провинен за загубата. Дори по-късно съм си приказвал с тогавашните треньори и ръководители. Попитах дали аз съм бил отговорен, а те споделиха: „ Не, само че такава беше обстановката. “ Добре, такава е обстановката, само че поради нея две години не помирисах терен. Свикнал съм да съм изкупителна жертва и не ми е проблем. Преживял съм доста в този спорт и в живота. Мога да се оправя с всичко.

- С облекчение ли одобри офертата на Локомотив (София)?
- След като си потеглих от Левски, отидох в един тим от италианската Серия Б. Стоях там един месец, упражнявах и трябваше да подпиша контракт, само че не се получиха нещата и се прибрах. Шест месеца бях без тим. Тогава Емил Велев ми се обади, тъкмо като пое Локомотив. Подписах с този тим и може би едни от най-хубавите ми години бяха там.

- С какво се различаваше ситуацията в съблекалните на „ сините “ и на столичните „ железничари “ по това време?
- Дойдох от Левски във време, когато всичко беше наред. В Локомотив беше тежка обстановката. Нямаше средства, нямаше такива условия, само че всички момчета бяха окей и се бореха. Обстановката беше сплотена и взаимно си помагахме освен на терена, само че и отвън него.

- Стигаме до молдовския Шериф (Тираспол). Преди да преминеш там, българин беше вратар на тима – Владо Стоянов. Говори ли с него преди прехвърлянето?
- С Владо се познаваме от деца. Доста сме близки и постоянно си приказваме. Нещата с Шериф се случиха много бързо и не съм приказвал с него. На процедура ми се обадиха на обяд и ми споделиха: „ Взимаш билет, на следващия ден сутринта те чакаме. “ Така се случиха нещата. Не се замислих доста.

- Явно бързо взимаш решения и не се колебаеш. Така ли беше и когато те поканиха от Левски да се завърнеш? Имаше предложения също от Ботев, от Берое…
- Да, имаше. Преговарях и с Ботев, и с Берое, само че нещата не се получаваха. Бях в Молдова тъкмо ден преди да затвори трансферния прозорец и към 23 часа господин Боримиров ми се обади. Попита ме дали желая да се върна в Левски. Не се и замислих и му споделих „ да “. Попита ме дали мога да разтрогна контракта. Звъннах на шефа на Шериф и му споделих за обстановката. Каза да се срещнем на следващия ден сутринта. Отидох в 9 часа и до 9:20 часа бях разтрогнал. Още до обяд бяха изпратили всички документи в Левски, за което благодаря на Шериф, тъй като бяха много правилни с мен.

- Предстоят два мача на националния тим – против Швеция и Холандия. Ще успеем ли да преодолеем скандинавския комплекс, който ни мъчи близо половин век?
- Надявам се, тъй като действително още имаме шансове за бараж и за класиране. За да го реализираме, би трябвало да минем през тези мачове и да ги спечелим. Знаете, че на всеки тим, който пристигна да играе в София, му е мъчно. Видяхте и Холандия. Не мисля, че Швеция е по-добър тим от Холандия. Може би единствено би трябвало да си повярваме, че можем, да сме като едно цяло – тим, аудитория, народ, всички. Няма непобедими тимове, няма непостижими цели в спорта. Ако имаме вяра, имаме шансове.

- Вярваш ли, че скоро българският народен тим ще се класира на огромен конгрес?
- Надявам се. Вече е много мъчно. Виждате какво е равнището на футбола. Вече няма слаби тимове. Виждате всеки един народен отбор какви резултати реализира, както и клубните тимове. Не е както беше преди – да има 10 изявени тимове. Силите са много изравнени. Всеки тим към този момент се научи да играе, одобри новите неща във футбола и ги развива.

- Знаем, че си почитател на Реал (Мадрид). Как одобри летящия старт на сезона против Барса?
- Не съм чак подобен почитател, само че поддържам Реал (Мадрид). Радвам се, че завоюваха. Играят сносно. Последните две години са хегемон и мисля, че това ще продължи.

- Как ти се коства един футболист да коства 222 милиона евро?
- Честно казано - нереално.

- Защо?
- Къде отиваме след това?

- Освобождаващите клаузи в Реал (Мадрид) към този момент са 500 млн. евро.
- След пет години може да станат и два милиарда. Затова споделям, че е нереално. Какво значи 220 милиона за футболист? Как се оправдават тези пари? Просто не знам, нямам визия. Но не е и моя работа, защото не съм счетоводител. На фона на всички страни, които се затрудняват с футбола, са нереални средства.

- Кажи нещо за себе си отвън футбола. Как си почиваш? Как се забавляваш?
- Животът на спортиста не е доста отвън спорта. Всичко е обвързвано с него. Гледаш да пазиш режим, да се подготвиш за идния мач или подготовка. Имам напълно обикновено всекидневие.

- Разбрахме, че си споделил на сина ти да не хваща вратарските ръкавици, само че най-малко на мач разрешаваш ли му да идва?
- Да, несъмнено. Откакто съм си тук, пристигна на мача със Сутиеска и беше доста благополучен. След срещата го смъкнах на терена. Майка му ми сподели, че сърцето му е щяло да изскочи. Гледа всички мачове по малкия екран.

- Прави ли ти анализи?
- Прави, да. (смее се).

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

ВСИЧКО ЗА ПЪРВА ЛИГА

Първа лига, сезон 2017/2018 - телевизионна стратегия

Следете с БЛИЦ СПОРТ: Първа лига - прехвърляния и подготовка