Капитанът на гостува в предаването Код Спорт по ТВ+. Той

...
Капитанът на гостува в предаването Код Спорт по ТВ+. Той
Коментари Харесай

Михайлов: Каквото е в момента, никога не е било на Герена, знам защо Петър Хубчев ме здраска

Капитанът на гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Той има достойнството, само че и тежката орис да е правоприемник на славна вратарска династия. Всяка негова изява се следи под лупа, а толерансът към грешките му е съвсем нулев. Но в кариерата си потвърди, че няма какво да го пречупи. 12 години игра в чужбина, като пикът му бе в Холандия, където ликува с купата в Ередивизи. Сега е огромният водач на родния си клуб, който изживява тежки времена. Все още таи и вяра за присъединяване на европейско състезание с националния отбор.

- Ники, здравей! Приветстваме те на терена на " Код Спорт "! Как си? Какво е настроението в тима на Левски?
- Благодаря за поканата! Аз съм добре, жив и здрав, което е най-важното. Настроението в тима с всяка минала седмица е все по-добро. Радостното е, че в последния мач против успяхме да победим. Имахме потребност чисто психически и за футболистите, и за управлението, и за треньорите малко да падне напрежението. Започнахме сезона много тромаво, много неприятно с недобри резултати, само че аргументите са доста. Не съм от хората, които обичат да се оплакват и да връщам времето обратно какво е било, за какво е било и т. н. Много можем да си приказваме по тези тематики, само че мисля, че би трябвало да гледаме какво е през днешния ден и оттук насетне по какъв начин да се усъвършенстват нещата, а освен да подвигаме раменете и да се оплакваме. Така че аз като човек в съблекалнята, който се пробва и на терена, и отвън него да оказвам помощ с всичко, с което може, това съм обяснил и на момчетата, че гледаме мач за мач да извличаме оптимален брой точки и да се представяме добре.

- От новия сезон си капитан на " сините " – по какъв начин гледаш на новата ти роля в тима?
- За мен е чест и горделивост да съм в тима, който постоянно е бил в сърцето ми, в който съм израснал, както аз, по този начин и цялата ми фамилия. За мен е чест и наслаждение да бъда капитан на Левски. Естествено отговорността е доста огромна и се пробвам да оказвам помощ с всичко, което е по силите ми и на младите момчета, и отвън терена за всичко, което мога да бъда потребен на господин Сираков и на управлението. Те го знаят и аз го знам. Мисля, че сносно се разбираме. И в тимовете ми в чужбина, и в националния отбор постоянно моята дума се е чувала. За мен това е по-важното от всичко останало. Дали ще излезеш с лентата на ръката или не, за мен е значимо като има основни въпроси и напрежение в съблекалнята, да мога аз с опита, който направих в чужбина 9-10 години да мога да го предам и да туширам нещата. За мен това е по-важното, в сравнение с да сложиш една лента. Тя е допълнение към всичко останало, че хората ти имат доверие, което персонално за мен значи доста.

- Наследи лентата след една прочувствена разлъка на някогашния капитан на Левски Живко Миланов. Какво искаш да притежаваш от характера на играча, който гореше в борбите и бе подготвен да остави сърцето си на терена?
- Знаеш, че с Живко съм израснал. Юноши сме на клуба, той беше по-голям от мен. Знаеш, че сме и семейство, той си ми е като брат, тъй че му познавам чертите на характера до болежка. Наистина борбеността му, тръпката и огъня в очите, които оставяше на терена беше неповторимо за Левски, тъй като въпреки всичко аз съм на вратата и е мъчно това да го предам 60 метра пред мен. Трудно е да доближи и да вкарам този възторг в тях. Той успяваше, тъй като въпреки всичко беше полеви състезател. Опитвам се да го върша. Каквото и да кажа за Живко, ще бъде малко. Радвам се, че всичко е окей от позиция на здравето. За мен това е най-важното. Доста добре стъпи в треньорството, оказва помощ доста, развива се всеки минал ден. Той е човек, който обича да се учи на новаторски неща, играл е на високо равнище в Европа – в Шампионска лига и в Лига Европа. Човек с опит, който има много контакти и всичко научено го употребява в този момент за тима, за момчетата, за тактиката. Убеден съм, че ще стане един доста добър и сполучлив треньор.

- Кое е най-трудното сега за родния ти клуб?
- Оцеляването. Ако би трябвало да съм почтен, доста неща се писаха, изговориха – какво било, що било преди и в този момент. Истината е, че доста години не съм бил на „ Герена “, само че постоянно съм се допитвал и съм имал другари в тима. Каквото е сега, в никакъв случай не е било. Това е ясно, знаят го. Ако не беше поддръжката на почитателите, от дълго време щяхме да сме завършили. Това щеше да е тъпо за българския футбол като цяло, тъй като Левски за мен естествено е най-големият клуб в страната. Ние, хората, които сме тук сега, по отношение на обстановката, че няма прецизен и явен бюджет, има проблеми с финансирането и т. н., би трябвало да оказваме помощ на терена и отвън него с каквото можем, с цел да успеем да стабилизираме клуба в тази му обстановка и дай боже, малко по малко, малко по малко да се оправят отговорностите, да окомплектоваме още по-добър тим. Най-важното в тази ситуация е да оцелее клубът. Ясно е, че излизаш за победа всеки мач, само че има тимове с добра селекция, тимове, които са събрани от няколко години, а ние сме с на 70% нов тим. Виждате какъв брой млади момчета играят, за които няма какво да си кривим душата, аз съм им го споделил и на тях, напрежението им идва допълнително, тъй като едно е да играеш при юношите или да влизаш в добър тим, друго е от теб да се чака да изнасяш мачове. Това все още не се получава и изпитваме компликации, само че се надявам след успеха над Монтана, увереността и с по-голямо самочувствие в неделя да победим и към този момент да продължим напред с положителни игри, тъй като за нас всеки мач е жизненоважен и това се пробвам да им го обясня.

- Как виждаш позицията на „ сините “ в шампионата – борба за оцеляване или място в тройката? Кое е по-реалистично?
- Бих споделил, че борбата за оцеляване по този начин или другояче я има и тя е всяка минала седмица, тъй като има доста неясноти към финансирането на клуба. Аз съм реалист човек и все още за мен тройката е доста мъчно постижима, само че с окомплектоването на тима и с хората, които желае да притегли нашето управление, в случай че успеем да го създадем в границите на месец септември, мисля, че е реалистично да се борим за място в топ 6 и към този момент оттова да забележим по отношение на другите тимове до каква степен ще го докараме.

- С какво Валери Божинов може да помогне на Левски?
- Опит, самочувствие и убеденост – това е Валери Божинов. Човек, който е играл по такива футболни терена, на които някои даже не са се снимали! Каквото и да се каже за него, ще е малко. Пъстър човек, доста отзиви за него, аз го познавам от дете. В съблекалнята има доста млади момчета и всеки ден се комуникира с тях поотделно, гледат се видеа, на тренировките се стопира непрекъснато да им се изяснява, да им се вдъхне убеденост, когато би трябвало и с по-висок звук. Валери е един от тези хора, които и на терена, и отвън него, непрекъснато влагат тази страст и сила, да оказват помощ с каквото могат. Това е скъпо, тук не става въпрос за пари, а за нещо доста огромно. Когато искаш да дойдеш в подобен миг, в този Левски, с цел да окажеш помощ с каквото можеш. Това за мен е нещо голямо! Ясно е, че хората не могат да го оценят на момента, тъй като гледат резултатите и представянето на тима, само че в тази обстановка доста малко хора биха пристигнали в Левски. Идваха, когато се даваха нереалистични заплати за България и за футболисти, които за мен персонално под никаква форма не ги заслужават да ги взимат. Говоря най-вече за недоказани чужденци. Те си идват, подписват си едни контракти с европейските си паспорти и след това кой губи – губим ние като хора, които обичаме Левски. Ръководство, почитатели, всички ние след това се мъчим да спасяваме клуба поради техните заплати! Ако би трябвало да гледаме съотношението българин-чужденец, е 1:10. Сам можеш да си направиш сметката кой какъв брой взима.

- Замислял ли си се за какво Петър Хубчев те задраска с дебелия флумастер?
- Аз знам за какво ме задраска. Позитивен човек съм и виждам в бъдещето, най-мразя да се връщам назад на това, на онова… Всичко е орис в този живот. Аз по този начин го одобрявам и пребивавам по-лесно, когато почна да го одобрявам по този метод. Знам каква е повода, споделил съм я на който би трябвало. За мен всичко е изяснено, водили сме един неправилен диалог с управлението и с него, който за мен по този начин или другояче нямаше да докара до… Просто трябваше да ми се каже още първоначално, че няма да се разчита на мен под никаква форма. Имах два разновидността за чужбина, да отида там и просто да не преча, да го няма това ненужно напрежение, което се създаваше от самото начало и т. н. Но очевидно заради някаква причина те не го направиха и не ми го споделиха в очите. Аз мислех, че в действителност ще има някакъв действителен късмет, а то нямаше и оттова приключихме всичко. Бях по различен път – упражнявах, видях, че няма да се разчита на мен, разочаровах се, естествено. Аз съм народен вратар, с опита, който имам и се разочаровах.

- Как се усещаше, когато знаеше, че каквото и да направиш на подготовка, още веднъж ще останеш запаса?
- Как може да се чувстваш? Обезверен. След това, което съм направил, след опита ми, след един предостатъчно порядъчен сезон, който съм играл. Преди това не бях играл, върнах се във форма, задвижих колелото и в един миг пазих последните четири мача на националния тим, в два от които, бях определен за състезател на мача от непознати медии, а не от българските, тъй като знаеш – постоянно има тълкования за какво, по какъв начин и другояче. Визирам Черна гора тук и Косово там. И месец по-късно същият треньор ти става ментор и в клуба. Викаш си – супер, работил съм с него. В един миг усещаш нещо, което не е тъкмо по този начин. Как да се чувстваш? Просто трябваше да ми се каже от управлението. Не желая да се дразня на никого, за мен тази тематика е завършена. Всеки си носи кръста и Видовден има за всички. Така е решил, по този начин е направил, жив и здрав, аз няма какво да разясня. Тези хора за мен са в предишното, завършили са като цяло. Имам си моето мнение, само че не мисля, че към този момент хората ги интересува какво, за какво и по какъв начин. Ще кажа и други клишета, които цялостен живот са ме съпътствали и постоянно е било по този начин – когато обстоятелствата приказват, дори боговете си мълчат. Факт е Левски в какво положение е сега, какви прехвърляния направи в тези 12 месеца, на кое място свърши, каква беше играта и всичко останало. Тези четири-пет неща, когато трезвомислещите, необременените хората ги поясняват и гледат единствено обстоятелствата, те самите ще схванат защо става въпрос. Имаше един изигран порядъчен мач и то с голям шанс. На „ Герена “ биеш в последната минута. Имаш един мач за 12 месеца. Всичко останало го видяхте, тъй че няма какво да разясня, тематиката за мен в действителност е завършена.

- Кой ти вдъхна убеденост, че футболът за теб не е затворена страница?
- Честно да ти кажа никой в този миг не можеше да ми вдъхне убеденост. Дядо ми, господ да го елементарни, приемаше тежко, татко ми също, чичо ми, фамилията, доста близки другари – те са малко. Опитваха се – ей, брат, тренирай за себе си, отпуснал си се, не си окей. А всеки човек го изкарва, избива си експанзията и нещастието по друг метод. Беше тежко за всички към мен, тъй като по принцип съм си крив темперамент, тежка зодия – рак. Просто в един ден като видях, че нещата за индивида Х завършват, на сутринта се разсъниха и за мен беше един нов безоблачен ден, нов свят, нова страница. Видях се в огледалото, видях защо става въпрос, аз съм действителен човек, почнах по две тренировки дневно. Бях си дал периоди, отидох при новото управление, минахме един сериозен диалог, извинил съм се на който би трябвало, за положението, в което се намирам, тъй като виновността е само и единствено в мен, без значение от това какво ми се е случило. Ясно, че съм бил отчаян и че не ми се е дал късмет, но…

- Имаш поради борбата с килограмите, което отчиташ като твоя неточност.
- Точно по този начин, естествено. Грешката е единствено моя. Да, имало е причина, само че не може като професионален състезател да бъдеш в такова положение. Аз съм си взел ограниченията, близко съм до оптималната форма. Все отново беше и карантина, нямахме време за подготовка. Така че нещата се развиват по естествения метод и път все още, за което хвърлих доста труд. Благодарен съм на треньорите, които работиха с мен през това време и естествено за шанса и доверието на клуба.

- Има ли предложения от непознати клубове и допустимо ли е да си тръгнеш от стадион „ “?
- Винаги съм казвал, че във футбола всичко е допустимо. Към момента за мен това не е приоритет, а да играя, да възвърна оптимална форма, да бъда „ топ фит “, да си върна мястото и в националния тим. И към този момент, в случай че има интерес към мен и това удовлетворява клуба, окей. Ако не го удовлетворява, ще седнем и ще разясняваме. Така или другояче имам контракт до другото лято, ще забележим, ще преценим и т. н. Ако нещо има, ще си приказвам непосредствено с господин Сираков. Израснал съм му пред ръцете от дете. Няма да има никаква драма.

- Беше в състава на Георги Дерменджиев за двата мача от Лигата на нациите против Ирландия и Уелс. Защо допуснахме тези неточности в края на мачовете, които ни лишиха надлежно от победа и от тъждество?
- Има липса на опит, нова отбрана. Виждате, че и през годините като цяло не можахме да изградим някакво ядро в тима, тъй като доста футболисти не играеха или не играят, непрекъснато се трансформират хората. Колкото и да сме се опитвали да играем добре и положително, виждате и какъв брой треньори се смениха през годините заради не толкоз положителни резултати. Винаги съм казвал, че националният тим е лицето на българския футбол като цяло. Виждате какъв брой по-малко са българите, които играят в чужбина. Нормално е равнището да пада и става все по-трудно. Лично за мен и Уелс, и Ирландия бяха доста под равнището, което могат да играят. Това е действително, тъй като те още не са почнали състезание и не са в оптимална форма. Видяхте, че даже не можа да се изпоти на мача с нас. Малшанс е просто, че гол в 93-ата минута в единия мач, а в другия също. Мисля, че е миг на нехайство, на подценяване на обстановката най-вероятно, а и малшанс. Гледаме напред, значимият мач е ясно кой е. Лигата на нациите действително ни докара до него, тъй че не би трябвало да подценяваме шампионата. Трябва да играем всеки мач за победа, само че действително това е мачът. Да забележим ние къде сме, тогава всички ще са почнали шампионатите, излизаш против един добър европейски тим, не топ мощ, почти на нашата рогозка. Да, има положителни футболисти в по-добри тимове от нас, само че е мач в София, без значение е къде ще е, тъй като аудитория няма да има. Мач, в който всеки би трябвало да даде максимума и да успеем в 90 или повече минути да ги отстраняваме. След това към този момент мислиш за другата двойка. Такъв късмет може би не сме имали от доста от дълго време, още по времето на по-добрите години за нашия народен тим. Мина много време от този момент. Тук действително си на два мача от класиране на европейско състезание, само че единственото, което мен ме тормози и го говорихме и в националния тим със старши треньора е, че когато сме напрегнат и постоянно когато ни е трябвала една победа или един хикс, сме се пречупвали. Сега няма да има почитатели, няма извинения – смачках се, почитателите, медиите. Излизаш си на стадиона, има по 30 индивида от двете федерации и играеш. Който е по-добър, той да победи.

- Кой завоюва от оставката на татко ти Борислав Михайлов като президент на БФС?
- За мен персонално единствено той. Към момента се вижда защо става въпрос. Когато някой е някъде толкоз доста време, обикновено е към този момент в един миг да има някакво напрежение против него – къде изкуствено, къде предумишлено, къде и справедливо. Това са естествени неща, доста години е бил отпред на българския футбол. Спрямо футбола и резултатите на националния тим се нагнетяваше ситуацията изкуствено, тъй като в този момент падаш два мача в 93-ата минута, минава, отпътува, на другия ден всичко е завършено, нищо не се чува, никой нищо не споделя. Когато има такава фигура като него, има избрани хора, които се нервират. А към този момент от това какво ще завоюва футболът? Аз не виждам какво ще завоюва, с изключение на да изгуби и той изгуби позициите си в Европа и освен. Но като желаят смяна, живи и здрави, дано да забележим тази смяна декември месец.

- Смяташ ли, че той още веднъж може да се кандидатира за президент на футболната ни централа?
- Не, тъй като доста време мина, в което той беше президент. Много безсънни нощи, доста нерви. Да не забравяме, че към този момент не е на 40 години, би трябвало да си гледа здравето и фамилията. Аз персонално твърдо се колебая.

- Кой беше най-тъжният миг през 2020 година за теб?
- 2020 година е най-ужасната година, откогато съм жив. По-лоша година от тази не си припомням да е имало изобщо освен за мен и за фамилията, само че като цяло това, което се случва по света. Като сметнеш пандемията, Коби Брайънт падна със аероплан – някакви неща, които в случай че някой ти ги опише в приказка, няма да ги повярваш. Наистина ужасни неща, пандемията беше едно от най-ужасните неща, тъй като видя какво се случи със света. Естествено най-ужасното е, че изгубих дядо си Бисер, а най-лошото е, че годината не е свършила.

- Какво означаваше за теб дядо ти Бисер Михайлов?
- Той, господ да го елементарни и баба ми Елисавета, в тази ситуация майката и бащата на Борислав, ме отгледаха. Човек, който си отдаде живота основно на мен. И в Англия, и в учението, и на „ Герена “, и в спортното учебно заведение - идва, кара ме, взима ме, разясняваме непрекъснато мачове, няма събота, няма неделя. Човек, който си отдаде целия живот на мен. Жалкото е, че имаше много здравословни проблеми през последните години. Опитахме се да създадем всичко да го подобрим, само че не успяхме.

- Мислил ли си какво да правиш, откакто спреш с футбола? Готов ли си за някакви бизнес инициативи?
- Аз имам към този момент няколко. Някои се знаят, тъй като просто доближиха до медийното пространство, други - не. По принцип от много години съм спрял да разясня персонален живот, бизнес и т. н. Като по-млад съм правил тези неточности, които не са ме довели до нищо положително. Имам няколко неща поради и сигурно бих желал да се занимавам с футбол. Форма като треньор, мисля, че не е моето. Темпераментен съм и не знам дали тъкмо като треньор… Обичам да провеждам неща, имам идея в дълъг интервал. Знам тъкмо по какъв начин да се реализират нещата, имам много контакти в чужбина и т. н. Имам нещо поради, само че още е рано да го разясня.

- Не е загадка, че постоянно обичаш да пътуваш, когато несъмнено няма пандемия, имаш ли въпреки всичко някое обичано кътче по света?
- Колкото и да е клиширано, Малдивите си остават едно от най-любимите за мен места. Вече съм ходил четири-пет пъти и колкото и пъти да се върна там, си е моето място. Като отида там се усещам по един прелестен метод. Не че като съм ходил по други дестинации, не ми е, само че там някак си цялостната атмосфера – дребният остров, ресторантчетата, виличката, басейнът, морето, спокойствието, напряко часовникът ти стопира. Дали ще е със семейство, с другари или с гаджето, там се усещам най-добре.

- Готов ли си да станеш родител? Вероятно и това се включва в твоите планове…

- Естествено, подготвен съм. Доста неща ми се случиха. По принцип като рак съм прагматик, обмислям си всичко, сътворявам си за много месеци напред какво, по какъв начин. Може би поради това до този миг не съм подхванал крачката да го направя, тъй като просто, когато имам някакви неясноти и неща са ми се случили дали хубави, дали неприятни, виждам всичко да бъде съвършено. А в един миг като се замислиш, то времето си минава. Никога няма да бъде толкоз съвършено, колкото го искаш. Ще си пристигна времето. За мен всичко е орис, щом не се е случило досега, не е трябвало, само че сигурно ще имам. Дай боже, едно да бъде момче-наследник на семейството! И естествено, в случай че може да бъде състезател – супер, вратар – още по-добре, само че най-важното е да е живо и крепко. Както и при моя татко, и при неговия, господ да го елементарни, в никакъв случай не е било непременно и да се натиска, няма такова нещо, тъй като момчето още на 15-16 прегаря и не желае да чуе нито за топка, нито за футбол, нито за терен. Дай боже да е живо и крепко, в случай че естествено с нещо мога да му оказа помощ на зеления килим – супер, в случай че не може, да е жив и здрав! efbet Лига 5 кръг, неделя 13 септември  Левски 21:00предстои  Етър
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР