Лъчезар Балтанов: Ботев вдига глава и започва да показва лицето, което искаме да виждаме
Капитанът на Ботев (Пловдив) Лъчезар Балтанов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. С “канарчетата” ликува с купата и суперкупата на България. И остана правилен на клуба, макар всички земетресения при “жълто-черните” от 2014-а година насам. Преди това с мъжкия отбор на Левски завоюва общо седем трофея, включително и последната шампионска купа преди 10 години. За малко игра още за Калиакра, Ботев (Враца) и Черноморец (Бургас).
- Здравей, Лъчо! Как си? Излиза ли Ботев от рецесията?
- Благодаря, добре съм. С оглед на последните резултати, които тимът реализира, се надявам, че подвига глава и стартира да демонстрира лицето, което всички сме привикнали да виждаме. Надявам се, че тези победи ще ни вдъхнат още повече убеденост и оттук нататък Ботев ще върви единствено нагоре. На Ботев му отива да е високо горе в класирането. Свикнахме и в шампионата за купата на България да се получават нещата. Надявам се към този момент всичко да е наред.
- Спомена купата на България – тежи ли още на тима загубата във финала против Локомотив (Пловдив)?
- На мен персонално ми тежи много време. Нормално е, стигнахме до подобен мач да играем край с градския противник. Беше едно в действителност извънредно нещо. Бях си го поискал, тъй като знаех, че ще се получи празненство. Но за наше голямо страдание загубихме. Просто не беше нашият ден, за което извънредно доста ме е гняв. Много скърбя и още веднъж желая да се извиня на хората, които пристигнаха да ни поддържат и пропътуваха дистанцията от Пловдив до София. Имаше толкоз доста хора, че настръхнах като излязох да играя. Съжалявам за тази загуба и на мен ще ми тежи доста време. Нормално е, тъй като загубихме от градския противник. Това е извънредно дерби с огромен заряд.
- Това ли е най-тежката загуба в кариерата ти?
- Като се замисля, може би, да. Финал, дерби… Наистина е най-тежката загуба. Доста тежко я понесох, както моите съотборници и всички почитатели на Ботев.
- Трудно ли преодоля това отчаяние? Спомена за това „ жълто море “, което беше заляло стадион „ Васил Левски “…
- Трудно беше в действителност и много още ще тежи. Казват, че времето лекува, само че би трябвало да мине много време. Надявам се с положителни игри и с победи, дай Боже и в дербитата, и във всички огромни мачове, да излекуваме тази рана и болежка. Трудно е, само че би трябвало да продължим напред.
- Ти си капитан на Ботев – имал ли си в миналото проблеми с бултрасите, които са много правилни на клуба?
- Дойдох в Ботев преди пет години и половина от Левски, а знаем каква е „ любовта “ към „ сините “. Може би първоначално имаше леко съмнение, само че още в първото си изявление споделих, че ще направя по този начин, че постоянно ще оставям сърцето си на терена, ще се разпределям постоянно за тима и в никакъв случай няма да го предам. Още от първия мач ми потръгна. За четири-пет мача съумях да вкарам три-четири гола, което към този момент способства за по-топлото посрещане. Не съм имал проблеми, постоянно са ме подкрепяли, не съм усещал негативизъм или ненавист към мен. Да, може да е имало моменти към тима, както беше в тази рецесия. Нормално е, те поддържат и обичат тима, запалени са. Наистина от време на време може да се стигне до обиди, само че това са естествени неща и се претърпяват. Повечето ми моменти, свързани с тях, са хубави. Винаги са ме подкрепяли и са ми се радвали.
- Защо Желко Петрович не съумя и имаше ли протест от страна на футболистите към него?
- Не, парадокс! Не можем да приказваме за протести. Просто споделих, че има хора, които попадат на обещано място, дали треньор или футболист. Човекът имаше извънредно огромно предпочитание да помогне на Ботев. Постоянно разговаряхме, имаше връзка сред нас, имаше доста хубави хрумвания, европейско мислене, само че просто от време на време не се получава. Искам да му пожелая шанс. Имаше огромно предпочитание, сърцето му беше запалено, непрекъснато ни обясняваше всякакви неща в тренировките, само че не се получи. Може би той може да каже повода, като е минало толкоз време.
- Какво промени Ферарио Спасов с идването си в Коматево?
- Наблегнахме малко повече на физическата подготовка. Да кажем, че това е бил един от проблемите преди този момент. Още с идването на господин Спасов повишихме тренировките откъм физическа устойчивост и мисля, че това даде отражение. Промени и това, че имаме малко повече независимост. Каза, че знае нашите благоприятни условия, познава ни, тъй като от дълги години е в българския футбол. Вярва ни и знае, че това не е равнището ни и с една-две победи на Ботев ще му се възвърне самочувствието и ще почнем да побеждаваме още веднъж и да демонстрираме прекрасен футбол, както можем.
- Непрекъснато се дискутира тематиката за стадион „ Христо Ботев “. Вярваш ли, че в миналото това оборудване ще одобри „ жълто-черния “ тим?
- Аз съм си го поискал още с идването ми в клуба, тъй като пристигнах малко откакто бутнаха стадион „ Христо Ботев “, с цел да стартира градеж на нова сцена. Още тогава си пожелах един ден да играя на този стадион. А в този момент като капитан на тима за трета-четвърта година, фантазията ми е да го изведа с лентата. Наистина желая да се построи стадионът. Това е домът на Ботев, привикнали са да играят там пред цялостни трибуни, да има неповторима атмосфера. Играл съм против Ботев на този стадион пред 10-15 хиляди фенове! От сърце поисквам и се надявам да се построи стадионът!
- Нека поговорим за началото на кариерата ти – младеж си на Левски, само че за какво избра „ сините “? На какъв брой години стартира да тренираш? Кой беше първият ти треньор?
- Те са двама близнаци Антон и Кирил Кирилови, които бяха в школата. Първият ми треньор беше Тони Кирилов в Септември (София), където бях от седемгодишен до 13-14 години, когато отидох в Левски. Там изкарах в действителност една невероятна школа, за което съм извънредно признателен. Много пъти се загатва, че надали не съм почнал младежки футбол в Левски, само че това не е по този начин. Стартирах в Септември, а преди да отида в Левски изкарах едни проби в Барселона и като се прибрах, отидох на „ Герена “.
- Как стигна до подготвителния лагер с младите звезди на Барселона? На какъв брой години беше, когато попадна в един от международните грандове? Как се случи всичко това?
- Мисля, че се представях добре в школата на Септември, развивах се добре. Когато си на 9-10 години, не можеш да осъзнаеш дали ще станеш футболист, тъй като не знаеш какво развиване ще претърпиш. Но аз от дребен бях наясно, че единствено с това ще се занимавам, тъй като виждах, че ми се отдава. Лъчезар Танев ми беше сътрудник, знаем за неговите връзки в Испания и в Барселона. Прати ме там да ме тестват, в действителност доста ме харесаха. Бях там две седмици, упражнявах с Жерар Пике, Фабрегас, даже Меси беше на тренировката и още от този момент си личеше, че го приготвят за първия тим. Наистина беше неповторимо преживяване и огромен опит за мен с тези футболисти, с тази база. Беше на доста високо равнище, а преди към този момент 17 години. Бях самичък, имах инциденти, беше занимателно по летищата. Трябваше да хвърча от София до Италия и оттова до Барселона, само че на летището имаше стачка. Получи се закъснение, прекачване по хотели и на 13 години натрупах много стабилен опит с тези неща.
- Осем години си част от мъжкия отбор на Левски – кои моменти остават незабравими за теб?
- Може би дебютът ми в Шампионска лига. Единственият ми мач до момента в групите на шампионата против Челси на „ Стамфорд Бридж “. Беше едно в действителност неповторимо преживяване да излезеш на този стадион против такива футболисти, водени от треньора Жозе Моуриньо. Имало е и други доста приятни преживявания в други срещи от евротурнирите, в които съм бил в групата. Може да съм бил единствено фен, само че в действителност беше ужасно. Тогава тимът беше необикновено мощен. Мъри Стоилов беше направил извънредно мощен отбор. Бъзикаха се, че даже на сън да станеш, би трябвало да го знаеш. Много мъчно можеше да попаднеш измежду единайсетте, само че аз упражнявах, трупах доста опит около тези футболисти, което ми е помогнало в годините.
- Кой ти даде късмет в първия тим на Левски?
- Преди да стане треньор на Левски, Станимир Стоилов бе селекционер на националния тим при моята възраст – 1988 година Още тогава ми сподели, че в случай че поеме Левски, ще направи по този начин, че да отида под негово управление в първия тим. Точно по този начин и стана. Веднага ме взе в състава и ми даде късмет още на 15 години да дебютирам в „ А “ група, за което съм му извънредно признателен. От този човек съм научил доста и той ми даде късмет.
- Как одобриха едно 15-годишно момче в първия отбор на Левски?
- При първото ми влизане в съблекалнята се обадих на Ники Михайлов да вляза с него. Той към този момент бе упражнявал с тима и малко беше претръпнал. Исках да ме аклиматизира. Но беше по-лесно, тъй като тогава влязоха в първия отбор още Николай Петров, Мариян Огнянов, Николай Димитров.
- Мнозина се питат за какво не продължи с родния си клуб, а потърси реализация първо в Ботев (Враца), след това в Калиакра, Черноморец (Бургас), с цел да се утвърдиш в Ботев (Пловдив)? Какво не се получи?
- Може би ми трябваше малко повече игрово време. Знам си опциите и качествата, само че може би в този интервал не съм посочил това, което се желае от мен. Потърсих реализация някъде другаде чартърен, с цел да играя повече време. За един млад футболист е значимо да натрупа опит. Сега споделям и на младите момчета в Ботев, че би трябвало да са крепко стъпили на земята. За мен един млад състезател израства, когато е вътре сред шамарите. Трябва му време, може 10 мача да не играе добре, само че на единайсетия да се отпусне и да стартира да демонстрира това, което може. Стига да вярваш в него и да знаеш какви качества има. Така се случи се отидох и в Калиакра, и в Ботев (Враца), с цел да натрупам игрови опит. След това взехме решение да се разделим пo взаимно единодушие и отидох в Черноморец при господин Димитър Димитров.
- Изпита ли оскърбление, когато си потегли от „ Герена “? Имал ли си проблеми с някой от шефовете в „ синия “ клуб?
- Не, не съм имал никакви проблеми. Огорчение? Може би, тъй като желаех да покажа малко повече. Винаги диря виновността първо в мен, а по-късно някъде другаде, в случай че се наложи. Просто желаех повече игрово време, тъй като бях на 21-22 години. В Черноморец натрупах много опит под управлението на Димитър Димитров.
- Той повярва ли в теб?
- Да, повярва и съм му извънредно признателен. Много попих от него. Един извънреден треньор и човек.
- Какво изпитваш, когато стъпиш на стадион „ Георги Аспарухов “ с екипа на различен тим?
- Мина много време, а и колкото и клиширано да звучи, въпреки всичко сме експерти. Независимо с кой тим, даже да е по-ниско в класирането, постоянно излизам единствено и само за победа. Никога не съм излизал с мисълта, че през днешния ден би трябвало да спечелим точка или да загубим с по-малко. Може би по този начин съм теоретичен на „ Герена “, че в никакъв случай не се предавам и постоянно се разпределям, доколкото ми стигат опциите.
- Спомена двама треньори, които са съдействали за развиването ти – Станимир Стоилов и Димитър Димитров. На кои други експерти искаш да благодариш?
- Много са. Трябва да почна от първите ми треньори в Септември. Ако почна да ги изброявам, да не обидя някого… Но Стоилов и Димитров в действителност са повлияли много за развиването ми освен като футболист и човек, само че и като персона. За приучване на темперамент, за душeвност, за всичко.
- Кое е най-голямото дерби на България – Левски – ЦСКА или Ботев – Локомотив?
- И двете дербита са с доста огромен заряд, играл съм и в двете. В последно време направих много дербита в Пловдив. Играят се пред доста почитатели, екзалтирани, запалени, с инциденти преди и след мачовете. Не мога да отлича кое дерби е по-голямо. Имам доста сладки победи над Локомотив, вкарвал съм и голове и може би това малко накланя везните. Но в действителност двете дербита са доста огромни.
- Защо футболът ни е в рецесия?
- Не знам дали аз съм индивидът, който може тъкмо да отговори на този въпрос. Виждате, че настъпват промени, уповавам се да са за хубаво. Надявам се да пристигна човек, който да пипне със здрава ръка, да промени нещо. Не съм доста способен в това нещо. Може би след време като спра да играя и реша да остана във футбола, ще мога да дам по-точно мнение за протичащото се.
- А теб нещо нервира ли те като състезател, обвързван с най-популярната игра? Какво не ти харесва? Къде искаш да видиш усъвършенстване?
- Гледайки какво е времето в този момент, на множеството терени няма отопление. На мача ни с Царско село на стадион „ Славия “ валя дъжд и беше доста огромна тиня. Наистина е неприятно да играеш при такива условия. Но в полза на истината се направи много – осветление… Преди години съм играл на ниви, почтено казано. От една страна, нещата малко се усъвършенстваха, само че съгласно мен би трябвало да се постави отопление на всички игрища. Тук обаче нещата опират до финанси и се изисква хората, които дават отговор за своите тимове, да го създадат.
- Виждаш ли шансове за класиране на националите ни на европейското състезание следващата година?
- С оглед на жребия, виждам. Имамe огромен късмет. Да, последните мачове не бяха от най-хубавите, в действителност тимът изпитваше компликации. Познавам се с много от момчетата. Знам, че им е много тежко. Всеки един от тях дава максимума от себе си, само че просто не се получи. Може би се отразява и непрекъснатата промяна на треньори. Надявам се в този момент да покажат една добра игра. Не споделям, че с едно класиране на европейско състезание ще се върнем на футболната карта и оттук нататък ще вървим единствено нагоре. Ще би трябвало време, само че за какво отсам да не сложим новите основи на построяването на един мощен и добър тим?
- Как ще изглеждаме в компанията на Германия, Франция и Португалия, с които ще бъдем в една група, в случай че се класираме?
- Божа работа. Дай боже да се класираме, пък тогава ще му мислим. Но най-малко на огромен конгрес ще се натрупа някакъв опит.
- Не ти ли е неприятно, че не си част от националния тим на България? Бил си в юношеския и в младежкия внушителен тим…
- Да, имало е моменти, в които съм се чувствал в доста добра форма и не съм получавал повиквателни. Но към този момент съм на такива години… Ако хората преценяват, че мога да оказа помощ и да свърша работа, постоянно ще се отзова. На моменти е имало една нотка на засегнатост, когато съм бил в добра форма, а не съм получавал повиквателни. Но въпреки всичко хората гледат и си преценят. Не мога да кажа – за какво не ме извика? Винаги съм се раздавал до дъно и към този момент си зависи от треньорите в националния тим.
- Получавал ли си предложения от чужбина?
- Получавал съм и до момента в който съм бил в Ботев. Не мога да кажа, че ми е болежка, тъй като в Ботев се усещам извънредно удобно и добре. Намерих си моето място. Отказвал съм офертите, тъкмо тъй като се усещам чудесно в Ботев. Даже едната оферта беше след финала за купата. Усещах се в доста добра форма, само че я отклоних, тъй като желаех да играя с Ботев в евротурнирите пред невероятната аудитория. Да, за жал не беше на стадион „ Христо Ботев “, само че на „ Лазур “ също беше прелестно. Не скърбя за нищо.
- Мислил ли си къде ще приключиш кариерата си?
- Надявам се да е рано за това. Да съм жив и здрав, уповавам се, че имам още футболни години пред мен. Само да съм здрав и краката да ме държат. В България се усещам най-добре и се надявам тук да приключа. Но има разновидности, има време. Да съм здрав, пък ще го мислим.
- Още ли си почитател на компютърните игри?
- Не, от дълго време пораснах. Нямам време, отвън футбола, да се занимавам с такива неща.
- А имаш ли време за тригодишната си щерка?
- Точно поради нея нямам време за такива неща. Откакто се появи на бял свят, съм непрекъснато зает с нея и с моето семейство. Домошар съм и у дома съм непрекъснато вързан за нея.
- Как се виждаш след 10 години?
- Много е надалеч това време. Може би отново ще съм обвързван с футбола. Това съм правил цялостен живот и още не знам под каква форма ще остана във футбола. Дали бих станал треньор или бих зае някаква друга служба – управител, директор… Не знам, само че сигурно ще бъде нещо във футбола.
- Предстоят празници – какво си пожелаваш?
- Пожелавам само здраве за мен и за моето семейство. Всичко друго се реализира. На хората им би трябвало здраве, виждаме какви неща се случват. Човек като е здрав, интелигентен, крепко стъпил на земята, рано или късно реализира всичко. Искам да пожелая на всички хора да са радостни, щастливи, здрави. Нека негативизмът да е по-малко, да са по-усмихнати, да не са дребнави. Желая радостни и топли празници!
efbet Лига 20 кръг, неделя 15 декември
Витоша (Бистрица) 0:2краен резулат 
Ботев (Пловдив)
- Здравей, Лъчо! Как си? Излиза ли Ботев от рецесията?
- Благодаря, добре съм. С оглед на последните резултати, които тимът реализира, се надявам, че подвига глава и стартира да демонстрира лицето, което всички сме привикнали да виждаме. Надявам се, че тези победи ще ни вдъхнат още повече убеденост и оттук нататък Ботев ще върви единствено нагоре. На Ботев му отива да е високо горе в класирането. Свикнахме и в шампионата за купата на България да се получават нещата. Надявам се към този момент всичко да е наред.
- Спомена купата на България – тежи ли още на тима загубата във финала против Локомотив (Пловдив)?
- На мен персонално ми тежи много време. Нормално е, стигнахме до подобен мач да играем край с градския противник. Беше едно в действителност извънредно нещо. Бях си го поискал, тъй като знаех, че ще се получи празненство. Но за наше голямо страдание загубихме. Просто не беше нашият ден, за което извънредно доста ме е гняв. Много скърбя и още веднъж желая да се извиня на хората, които пристигнаха да ни поддържат и пропътуваха дистанцията от Пловдив до София. Имаше толкоз доста хора, че настръхнах като излязох да играя. Съжалявам за тази загуба и на мен ще ми тежи доста време. Нормално е, тъй като загубихме от градския противник. Това е извънредно дерби с огромен заряд.
- Това ли е най-тежката загуба в кариерата ти?
- Като се замисля, може би, да. Финал, дерби… Наистина е най-тежката загуба. Доста тежко я понесох, както моите съотборници и всички почитатели на Ботев.
- Трудно ли преодоля това отчаяние? Спомена за това „ жълто море “, което беше заляло стадион „ Васил Левски “…
- Трудно беше в действителност и много още ще тежи. Казват, че времето лекува, само че би трябвало да мине много време. Надявам се с положителни игри и с победи, дай Боже и в дербитата, и във всички огромни мачове, да излекуваме тази рана и болежка. Трудно е, само че би трябвало да продължим напред.
- Ти си капитан на Ботев – имал ли си в миналото проблеми с бултрасите, които са много правилни на клуба?
- Дойдох в Ботев преди пет години и половина от Левски, а знаем каква е „ любовта “ към „ сините “. Може би първоначално имаше леко съмнение, само че още в първото си изявление споделих, че ще направя по този начин, че постоянно ще оставям сърцето си на терена, ще се разпределям постоянно за тима и в никакъв случай няма да го предам. Още от първия мач ми потръгна. За четири-пет мача съумях да вкарам три-четири гола, което към този момент способства за по-топлото посрещане. Не съм имал проблеми, постоянно са ме подкрепяли, не съм усещал негативизъм или ненавист към мен. Да, може да е имало моменти към тима, както беше в тази рецесия. Нормално е, те поддържат и обичат тима, запалени са. Наистина от време на време може да се стигне до обиди, само че това са естествени неща и се претърпяват. Повечето ми моменти, свързани с тях, са хубави. Винаги са ме подкрепяли и са ми се радвали.
- Защо Желко Петрович не съумя и имаше ли протест от страна на футболистите към него?
- Не, парадокс! Не можем да приказваме за протести. Просто споделих, че има хора, които попадат на обещано място, дали треньор или футболист. Човекът имаше извънредно огромно предпочитание да помогне на Ботев. Постоянно разговаряхме, имаше връзка сред нас, имаше доста хубави хрумвания, европейско мислене, само че просто от време на време не се получава. Искам да му пожелая шанс. Имаше огромно предпочитание, сърцето му беше запалено, непрекъснато ни обясняваше всякакви неща в тренировките, само че не се получи. Може би той може да каже повода, като е минало толкоз време.
- Какво промени Ферарио Спасов с идването си в Коматево?
- Наблегнахме малко повече на физическата подготовка. Да кажем, че това е бил един от проблемите преди този момент. Още с идването на господин Спасов повишихме тренировките откъм физическа устойчивост и мисля, че това даде отражение. Промени и това, че имаме малко повече независимост. Каза, че знае нашите благоприятни условия, познава ни, тъй като от дълги години е в българския футбол. Вярва ни и знае, че това не е равнището ни и с една-две победи на Ботев ще му се възвърне самочувствието и ще почнем да побеждаваме още веднъж и да демонстрираме прекрасен футбол, както можем.
- Непрекъснато се дискутира тематиката за стадион „ Христо Ботев “. Вярваш ли, че в миналото това оборудване ще одобри „ жълто-черния “ тим?
- Аз съм си го поискал още с идването ми в клуба, тъй като пристигнах малко откакто бутнаха стадион „ Христо Ботев “, с цел да стартира градеж на нова сцена. Още тогава си пожелах един ден да играя на този стадион. А в този момент като капитан на тима за трета-четвърта година, фантазията ми е да го изведа с лентата. Наистина желая да се построи стадионът. Това е домът на Ботев, привикнали са да играят там пред цялостни трибуни, да има неповторима атмосфера. Играл съм против Ботев на този стадион пред 10-15 хиляди фенове! От сърце поисквам и се надявам да се построи стадионът!
- Нека поговорим за началото на кариерата ти – младеж си на Левски, само че за какво избра „ сините “? На какъв брой години стартира да тренираш? Кой беше първият ти треньор?
- Те са двама близнаци Антон и Кирил Кирилови, които бяха в школата. Първият ми треньор беше Тони Кирилов в Септември (София), където бях от седемгодишен до 13-14 години, когато отидох в Левски. Там изкарах в действителност една невероятна школа, за което съм извънредно признателен. Много пъти се загатва, че надали не съм почнал младежки футбол в Левски, само че това не е по този начин. Стартирах в Септември, а преди да отида в Левски изкарах едни проби в Барселона и като се прибрах, отидох на „ Герена “.
- Как стигна до подготвителния лагер с младите звезди на Барселона? На какъв брой години беше, когато попадна в един от международните грандове? Как се случи всичко това?
- Мисля, че се представях добре в школата на Септември, развивах се добре. Когато си на 9-10 години, не можеш да осъзнаеш дали ще станеш футболист, тъй като не знаеш какво развиване ще претърпиш. Но аз от дребен бях наясно, че единствено с това ще се занимавам, тъй като виждах, че ми се отдава. Лъчезар Танев ми беше сътрудник, знаем за неговите връзки в Испания и в Барселона. Прати ме там да ме тестват, в действителност доста ме харесаха. Бях там две седмици, упражнявах с Жерар Пике, Фабрегас, даже Меси беше на тренировката и още от този момент си личеше, че го приготвят за първия тим. Наистина беше неповторимо преживяване и огромен опит за мен с тези футболисти, с тази база. Беше на доста високо равнище, а преди към този момент 17 години. Бях самичък, имах инциденти, беше занимателно по летищата. Трябваше да хвърча от София до Италия и оттова до Барселона, само че на летището имаше стачка. Получи се закъснение, прекачване по хотели и на 13 години натрупах много стабилен опит с тези неща.
- Осем години си част от мъжкия отбор на Левски – кои моменти остават незабравими за теб?
- Може би дебютът ми в Шампионска лига. Единственият ми мач до момента в групите на шампионата против Челси на „ Стамфорд Бридж “. Беше едно в действителност неповторимо преживяване да излезеш на този стадион против такива футболисти, водени от треньора Жозе Моуриньо. Имало е и други доста приятни преживявания в други срещи от евротурнирите, в които съм бил в групата. Може да съм бил единствено фен, само че в действителност беше ужасно. Тогава тимът беше необикновено мощен. Мъри Стоилов беше направил извънредно мощен отбор. Бъзикаха се, че даже на сън да станеш, би трябвало да го знаеш. Много мъчно можеше да попаднеш измежду единайсетте, само че аз упражнявах, трупах доста опит около тези футболисти, което ми е помогнало в годините.
- Кой ти даде късмет в първия тим на Левски?
- Преди да стане треньор на Левски, Станимир Стоилов бе селекционер на националния тим при моята възраст – 1988 година Още тогава ми сподели, че в случай че поеме Левски, ще направи по този начин, че да отида под негово управление в първия тим. Точно по този начин и стана. Веднага ме взе в състава и ми даде късмет още на 15 години да дебютирам в „ А “ група, за което съм му извънредно признателен. От този човек съм научил доста и той ми даде късмет.
- Как одобриха едно 15-годишно момче в първия отбор на Левски?
- При първото ми влизане в съблекалнята се обадих на Ники Михайлов да вляза с него. Той към този момент бе упражнявал с тима и малко беше претръпнал. Исках да ме аклиматизира. Но беше по-лесно, тъй като тогава влязоха в първия отбор още Николай Петров, Мариян Огнянов, Николай Димитров.
- Мнозина се питат за какво не продължи с родния си клуб, а потърси реализация първо в Ботев (Враца), след това в Калиакра, Черноморец (Бургас), с цел да се утвърдиш в Ботев (Пловдив)? Какво не се получи?
- Може би ми трябваше малко повече игрово време. Знам си опциите и качествата, само че може би в този интервал не съм посочил това, което се желае от мен. Потърсих реализация някъде другаде чартърен, с цел да играя повече време. За един млад футболист е значимо да натрупа опит. Сега споделям и на младите момчета в Ботев, че би трябвало да са крепко стъпили на земята. За мен един млад състезател израства, когато е вътре сред шамарите. Трябва му време, може 10 мача да не играе добре, само че на единайсетия да се отпусне и да стартира да демонстрира това, което може. Стига да вярваш в него и да знаеш какви качества има. Така се случи се отидох и в Калиакра, и в Ботев (Враца), с цел да натрупам игрови опит. След това взехме решение да се разделим пo взаимно единодушие и отидох в Черноморец при господин Димитър Димитров.
- Изпита ли оскърбление, когато си потегли от „ Герена “? Имал ли си проблеми с някой от шефовете в „ синия “ клуб?
- Не, не съм имал никакви проблеми. Огорчение? Може би, тъй като желаех да покажа малко повече. Винаги диря виновността първо в мен, а по-късно някъде другаде, в случай че се наложи. Просто желаех повече игрово време, тъй като бях на 21-22 години. В Черноморец натрупах много опит под управлението на Димитър Димитров.
- Той повярва ли в теб?
- Да, повярва и съм му извънредно признателен. Много попих от него. Един извънреден треньор и човек.
- Какво изпитваш, когато стъпиш на стадион „ Георги Аспарухов “ с екипа на различен тим?
- Мина много време, а и колкото и клиширано да звучи, въпреки всичко сме експерти. Независимо с кой тим, даже да е по-ниско в класирането, постоянно излизам единствено и само за победа. Никога не съм излизал с мисълта, че през днешния ден би трябвало да спечелим точка или да загубим с по-малко. Може би по този начин съм теоретичен на „ Герена “, че в никакъв случай не се предавам и постоянно се разпределям, доколкото ми стигат опциите.
- Спомена двама треньори, които са съдействали за развиването ти – Станимир Стоилов и Димитър Димитров. На кои други експерти искаш да благодариш?
- Много са. Трябва да почна от първите ми треньори в Септември. Ако почна да ги изброявам, да не обидя някого… Но Стоилов и Димитров в действителност са повлияли много за развиването ми освен като футболист и човек, само че и като персона. За приучване на темперамент, за душeвност, за всичко.
- Кое е най-голямото дерби на България – Левски – ЦСКА или Ботев – Локомотив?
- И двете дербита са с доста огромен заряд, играл съм и в двете. В последно време направих много дербита в Пловдив. Играят се пред доста почитатели, екзалтирани, запалени, с инциденти преди и след мачовете. Не мога да отлича кое дерби е по-голямо. Имам доста сладки победи над Локомотив, вкарвал съм и голове и може би това малко накланя везните. Но в действителност двете дербита са доста огромни.
- Защо футболът ни е в рецесия?
- Не знам дали аз съм индивидът, който може тъкмо да отговори на този въпрос. Виждате, че настъпват промени, уповавам се да са за хубаво. Надявам се да пристигна човек, който да пипне със здрава ръка, да промени нещо. Не съм доста способен в това нещо. Може би след време като спра да играя и реша да остана във футбола, ще мога да дам по-точно мнение за протичащото се.
- А теб нещо нервира ли те като състезател, обвързван с най-популярната игра? Какво не ти харесва? Къде искаш да видиш усъвършенстване?
- Гледайки какво е времето в този момент, на множеството терени няма отопление. На мача ни с Царско село на стадион „ Славия “ валя дъжд и беше доста огромна тиня. Наистина е неприятно да играеш при такива условия. Но в полза на истината се направи много – осветление… Преди години съм играл на ниви, почтено казано. От една страна, нещата малко се усъвършенстваха, само че съгласно мен би трябвало да се постави отопление на всички игрища. Тук обаче нещата опират до финанси и се изисква хората, които дават отговор за своите тимове, да го създадат.
- Виждаш ли шансове за класиране на националите ни на европейското състезание следващата година?
- С оглед на жребия, виждам. Имамe огромен късмет. Да, последните мачове не бяха от най-хубавите, в действителност тимът изпитваше компликации. Познавам се с много от момчетата. Знам, че им е много тежко. Всеки един от тях дава максимума от себе си, само че просто не се получи. Може би се отразява и непрекъснатата промяна на треньори. Надявам се в този момент да покажат една добра игра. Не споделям, че с едно класиране на европейско състезание ще се върнем на футболната карта и оттук нататък ще вървим единствено нагоре. Ще би трябвало време, само че за какво отсам да не сложим новите основи на построяването на един мощен и добър тим?
- Как ще изглеждаме в компанията на Германия, Франция и Португалия, с които ще бъдем в една група, в случай че се класираме?
- Божа работа. Дай боже да се класираме, пък тогава ще му мислим. Но най-малко на огромен конгрес ще се натрупа някакъв опит.
- Не ти ли е неприятно, че не си част от националния тим на България? Бил си в юношеския и в младежкия внушителен тим…
- Да, имало е моменти, в които съм се чувствал в доста добра форма и не съм получавал повиквателни. Но към този момент съм на такива години… Ако хората преценяват, че мога да оказа помощ и да свърша работа, постоянно ще се отзова. На моменти е имало една нотка на засегнатост, когато съм бил в добра форма, а не съм получавал повиквателни. Но въпреки всичко хората гледат и си преценят. Не мога да кажа – за какво не ме извика? Винаги съм се раздавал до дъно и към този момент си зависи от треньорите в националния тим.
- Получавал ли си предложения от чужбина?
- Получавал съм и до момента в който съм бил в Ботев. Не мога да кажа, че ми е болежка, тъй като в Ботев се усещам извънредно удобно и добре. Намерих си моето място. Отказвал съм офертите, тъкмо тъй като се усещам чудесно в Ботев. Даже едната оферта беше след финала за купата. Усещах се в доста добра форма, само че я отклоних, тъй като желаех да играя с Ботев в евротурнирите пред невероятната аудитория. Да, за жал не беше на стадион „ Христо Ботев “, само че на „ Лазур “ също беше прелестно. Не скърбя за нищо.
- Мислил ли си къде ще приключиш кариерата си?
- Надявам се да е рано за това. Да съм жив и здрав, уповавам се, че имам още футболни години пред мен. Само да съм здрав и краката да ме държат. В България се усещам най-добре и се надявам тук да приключа. Но има разновидности, има време. Да съм здрав, пък ще го мислим.
- Още ли си почитател на компютърните игри?
- Не, от дълго време пораснах. Нямам време, отвън футбола, да се занимавам с такива неща.
- А имаш ли време за тригодишната си щерка?
- Точно поради нея нямам време за такива неща. Откакто се появи на бял свят, съм непрекъснато зает с нея и с моето семейство. Домошар съм и у дома съм непрекъснато вързан за нея.
- Как се виждаш след 10 години?
- Много е надалеч това време. Може би отново ще съм обвързван с футбола. Това съм правил цялостен живот и още не знам под каква форма ще остана във футбола. Дали бих станал треньор или бих зае някаква друга служба – управител, директор… Не знам, само че сигурно ще бъде нещо във футбола.
- Предстоят празници – какво си пожелаваш?
- Пожелавам само здраве за мен и за моето семейство. Всичко друго се реализира. На хората им би трябвало здраве, виждаме какви неща се случват. Човек като е здрав, интелигентен, крепко стъпил на земята, рано или късно реализира всичко. Искам да пожелая на всички хора да са радостни, щастливи, здрави. Нека негативизмът да е по-малко, да са по-усмихнати, да не са дребнави. Желая радостни и топли празници!
efbet Лига 20 кръг, неделя 15 декември
Витоша (Бистрица) 0:2краен резулат Ботев (Пловдив) Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ