Днес се навършват 135 години от рождението на капитан ІІ ранг Константин Скутунов
Капитан ІІ Константин Скутунов е роден на 10 април 1890 година в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война (1877 – 1878).
Той взе участие в боевете при завладяването на Одринската цитадела, командва ротата, която прочиства Варненския залив от минните заграждения след Първата международна война и служи като адютант на цар Борис III, споделя Военноморски музей - Варна.
Константин Скутунов е роден в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война.
Първоначално Константин учи в родния си град, като приключва Шуменското педагогическо учебно заведение. В интервала 1903 – 1910 година е признат като стипендиант във Военното учебно заведение в София като наследник на опълченец и на 04.09.1910 година е създаден в чин подпоручик от артилерията. През 1924 година се дипломира и в Свободния университет за политически и икономически науки в София.
По време на Първата балканска война взе участие в боевете при завладяването на Одринската цитадела като пълководец на батарея.
В началото на 1914 година Коста Скутунов е наведен на работа във Флота. По време на Първата международна война е назначен за пълководец на брегова батарея на нос Галата. След това образува Радиопрожекторна рота, а при започване на 1916 година е пълководец на миноносец „ Строги “. На 16 март 1917 година е създаден в чин капитан и става адютант на началника на Флота полковник Константин Кирков.
В интервала 1918 – 1919 година отпътува на образование и специализация в Германия. Следва в Подводното учебно заведение в град Екернфьорде, както и в Торпедното учебно заведение във Фленсбург. След завръщането си, на 24 юли 1919 година Скутунов е назначен за пълководец на минна рота, на която е предоставено прочистването на Варненския залив от загражденията от войната.
В интервала 1920 – 1928 година с изключение на адютант на царя Скутунов е боен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „ Вяра “. След 9 септември 1944 година е задържан, само че е освободен след застъпничеството на Васил Коларов.
От 1928 година е назначен за шеф на поделение „ Пристанища и мореплаване “ при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и телеграфите[5]. След 09.09.1944 година К. Скутунов е задържан, само че след намесата на Васил Коларов е освободен.
През 1950 година Скутунов е притеглен като боен помощник към Военноисторическата комисия към Генералния щаб на Българската войска и взе участие в построяването на Музейния комплекс „ Шипка “.
Автор е на редица книги по морско дело и военна история. Издава и книгата „ Бурни времена. Цар Борис III от близко ”, в която споделя спомените си от службата си в Двореца.
Умира на 11 юли 1965 година в София.
Той взе участие в боевете при завладяването на Одринската цитадела, командва ротата, която прочиства Варненския залив от минните заграждения след Първата международна война и служи като адютант на цар Борис III, споделя Военноморски музей - Варна.
Константин Скутунов е роден в Шумен в семейство на опълченец от Руско-турската война.
Първоначално Константин учи в родния си град, като приключва Шуменското педагогическо учебно заведение. В интервала 1903 – 1910 година е признат като стипендиант във Военното учебно заведение в София като наследник на опълченец и на 04.09.1910 година е създаден в чин подпоручик от артилерията. През 1924 година се дипломира и в Свободния университет за политически и икономически науки в София.
По време на Първата балканска война взе участие в боевете при завладяването на Одринската цитадела като пълководец на батарея.
В началото на 1914 година Коста Скутунов е наведен на работа във Флота. По време на Първата международна война е назначен за пълководец на брегова батарея на нос Галата. След това образува Радиопрожекторна рота, а при започване на 1916 година е пълководец на миноносец „ Строги “. На 16 март 1917 година е създаден в чин капитан и става адютант на началника на Флота полковник Константин Кирков.
В интервала 1918 – 1919 година отпътува на образование и специализация в Германия. Следва в Подводното учебно заведение в град Екернфьорде, както и в Торпедното учебно заведение във Фленсбург. След завръщането си, на 24 юли 1919 година Скутунов е назначен за пълководец на минна рота, на която е предоставено прочистването на Варненския залив от загражденията от войната.
В интервала 1920 – 1928 година с изключение на адютант на царя Скутунов е боен комендант на Двореца в София и титулярен капитан на царската лодка „ Вяра “. След 9 септември 1944 година е задържан, само че е освободен след застъпничеството на Васил Коларов.
От 1928 година е назначен за шеф на поделение „ Пристанища и мореплаване “ при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и телеграфите[5]. След 09.09.1944 година К. Скутунов е задържан, само че след намесата на Васил Коларов е освободен.
През 1950 година Скутунов е притеглен като боен помощник към Военноисторическата комисия към Генералния щаб на Българската войска и взе участие в построяването на Музейния комплекс „ Шипка “.
Автор е на редица книги по морско дело и военна история. Издава и книгата „ Бурни времена. Цар Борис III от близко ”, в която споделя спомените си от службата си в Двореца.
Умира на 11 юли 1965 година в София.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




