Превзетата държава
Капитан Андреево е еманация на превзетата страна. И не толкоз поради контрабандните канали, които минават оттова Философията на тези, облекли към този момент костюми на " предприемачи ", е, че в страната има " тесни " места, които могат да се управляват от независими стопански субекти Всичко това се е случвало през годините, тъй като в страната няма правораздавателни органи, специфични служби, прокурори, които да наблюдават за публичния интерес.
Когато през април министър председателят Кирил Петков посети граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево и разпореди да бъде направена инспекция на фитосанитарния надзор там, надали е знаел с какво се захваща. Два месеца по-късно той твърди, че една от аргументите за свалянето на държавното управление му е точно схемата на турско-българската граница.
Капитан Андреево е еманация на превзетата страна. И не толкоз поради контрабандните канали, които минават оттова. Опити за контрабанда има на всички места по света. Разбира се, не на всички места тя е по този начин " контролирана " и " тарифирана ", както на българско-турската граница. Генезисът на тези канали се крие още в далечните години на социализма. Те са основани от Държавна сигурност, когато така наречен прикрит пренос беше държавна политика - посредством трафик на опиати и други артикули се осигуряваха доходи в западна валута, до която достъпът другояче беше сложен поради глобите на Запада към соцлагера. Това се случва и до през днешния ден в страни като да вземем за пример Северна Корея, където страната е провела производството и трафика на опиати, подправена валута и прочие В България обаче след рухването на соца контрабандните канали бяха " приватизирани " от хората, които ги направляваха. После минаха в ръцете на силовите структури, като най-ярките имена - тези, които по разнообразни аргументи станаха обществено известни, бяха на Константин Димитров-Самоковеца (убит през 2003 година в центъра на Амстердам) и Иван Тодоров-Доктора (разстрелян през 2005 година в София). Тези хора (както и доста други забъркани в контрабандата) бяха отстранени през годините, само че каналите останаха.
Големият проблем в проблема " Капитан Андреево " е, че страната съзнателно (най-вероятно не и безкористно) в лицето на своите политици се отдръпва от основни действия и области и ги дава на емблематични за прехода фигури.
Реклама
А границата е първият симптом на суверенитета на една страна. Историята на прехода Историята на тези хора стартира от началото на 90-те, когато правораздавателните органи на процедура се отдръпнаха от функционалностите си в обществото. Групирани към спортното си " борческо " минало, те бързо овладяха улицата. Първоначалното струпване на капитали за тях мина през разпространение на крадени коли от Европа, рекет на дребния бизнес, връщане на персонални заеми, силово обезпечаване...
Успоредно с това в страната вървеше по-голямата скица. Държавните компании бяха източвани от групировки като " Мултигруп " по така наречен система на паяка. Частни компании на групировката заставаха на входа и на изхода на държавните компании - продаваше им скъпи първични материали, а изкупуваше на безценица създаденото. Президентът на " Мултигруп " Илия Павлов също е някогашен герой от учебното заведение " Олимпийски очаквания ". В нея сполучливо се бяха събрали някогашни чиновници на Държавна сигурност, някогашни борци, които получаваха открита поддръжка от политици на Движение за права и свободи. Групировката беше един от главните извършители на югоемабаргото през 90-те години и около нея в тази печеливша активност се включиха и други " съотборници " на Павлов. Натрупаните пари по-късно започнаха да се влагат в приватизацията в туризма и индустрията.
Но основното във философията при израстването на тези предприемачи е преодоляването на " тесни " места в страната. Мутрите схванаха, че монополът или ексклузивността носят доста повече пари от противозаконната активност, и благодарение на политиците го сътвориха.
Много очевидно и документирано е завладяването на София. В средата на 90-те те висаджии (хората от една от двете съществени тогава незаконни групи - ВИС и СИК) овладяха общинските паркинги в София, а по-късно ги приватизираха. С дейната поддръжка на основни политически фигури в Столичния общински съвет. (Председателят на СОС Антоан Николов за малко е бил съучастник с висаджията Методи Методиев - Мето Илиянски, липсващ безследно през 2002 година Методиев е непосредствен до нашумелите в проблема " Капитан Андреево " Христофорис Аманатидис-Таки и Красимир Каменов-Къро.) Следват разнообразни схеми с общинското сдружение " Софийски парцели " и в " патремониума " на групировката минават значими обекти в Борисовата градина като къпалнята " Мария Луиза " и летния спектакъл, общински пазари, зеленчукови тържища и други
Реклама
Концесиите за почистването от боклука пък минаха в ръцете на " сикаджия " като Красимир Маринов-Маргина и Румен Гайтански-Вълка. После пък концесията мина в ръцете на " Титан ", които са известни в ъндърграунда като пернишките висаджии. Известно време " висаджии " и " сикаджии " реализират сложен баланс в името на преодоляването на София посредством разнообразни свои представители в общинския съвет и кметството. Дори когато Бойко Борисов стана кмет, той изглеждаше като разумно продължение на тази наклонност поради предишното си в СИК. По това време обаче смисъла на двете групировки към този момент е доста по-малко, минали са няколко талази на разстрели и фокусът към този момент е напълно в преодоляването на обществените активи - парцели, поръчки, икономисване на налози и прочие
Философията на тези, облекли към този момент костюми на " предприемачи ", е, че в страната има " тесни " места, които могат да се управляват от независими стопански субекти. Достатъчно е страната да им " подари " тези сериозни точки, през които се акумулира забележителна финансова облага. Сметосъбирането да вземем за пример е такова основно място, без което никой град не може.
София е доста забележим образец, само че тази философия се експлоатираше от всички силови структури в страната.
Така да вземем за пример в средата 90-те една варненска формация завладя зърнените бази в Северна България. Така сложи ръка върху търговията на зърно - значим бизнес за този завършек на България. Пак тогава " Мултигруп " сътвори монопол върху търговията със захар и силово постановяваше цената й. В София друга формация овладя най-голямото пазарище за зеленчуци и плодове. В края на 90-те години хората от някогашните СИК, ВИС, ТИМ и други взеха на концесии плажовете по Черноморието. В средата на първото десетилетие на този век всички горски стопанства бяха дадени на концесия за десетилетия на едри предприемачи.
Ахмед Доган не криеше връзките си групировката " Мултигруп " и с убития по-късно Илия Павлов (вляво) Фотограф: Надежда Чипева Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Енергетика 1 Политика 2 Енергетика 3 Интервю 1 Политика 2 Места 3 Войната в Украйна Реклама
След като потекоха европейските пари за инфраструктурни планове, концесиите за огромна част от кариерите за инертни материали като трошляк, пясък и други също попаднаха в ръцете на определени хора. Те надлежно си направиха и строителни компании, с цел да се включат в усвояването на европейски средства.
Нашумелият скандал с Васил Божков, чийто хазартен бизнес беше разрушен от страната, също е индикативен за правенето на бизнес в България. Моделът на Божков е разследване от ангажименти с страната, по негови самопризнания - с финансовия министър на ГЕРБ Владислав Горанов, които му разрешават да си икономисва налози, като в подмяна на това той " оказва помощ " с милиони евро, които предава на Горанов, или финансира други близки до властта предприемачи, като да вземем за пример Кирил Домусчиев. Признанията на Васил Божков са значими, тъй като идват от директен участник в корупционната скица.
Останалата в предишното Корпоративна комерсиална банка също е прегледен образец за това по какъв начин държавен запас - сметки на огромни държавни компании в банката, се експлоатират в частен интерес. Нарочният банкрут на банката беше употребен за наново плячкосване на активите й.
След като обединението на " Продължаваме промяната " стартира да проучва публичните поръчки от времето, в което управляваше ГЕРБ, се оказа, че при 80% от тях е имало единствено един претендент, който ги е печелил. И това не е инцидентно - просто поръчките са направени за избран претендент или конкуренцията е сплашена.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Когато през април министър председателят Кирил Петков посети граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево и разпореди да бъде направена инспекция на фитосанитарния надзор там, надали е знаел с какво се захваща. Два месеца по-късно той твърди, че една от аргументите за свалянето на държавното управление му е точно схемата на турско-българската граница.
Капитан Андреево е еманация на превзетата страна. И не толкоз поради контрабандните канали, които минават оттова. Опити за контрабанда има на всички места по света. Разбира се, не на всички места тя е по този начин " контролирана " и " тарифирана ", както на българско-турската граница. Генезисът на тези канали се крие още в далечните години на социализма. Те са основани от Държавна сигурност, когато така наречен прикрит пренос беше държавна политика - посредством трафик на опиати и други артикули се осигуряваха доходи в западна валута, до която достъпът другояче беше сложен поради глобите на Запада към соцлагера. Това се случва и до през днешния ден в страни като да вземем за пример Северна Корея, където страната е провела производството и трафика на опиати, подправена валута и прочие В България обаче след рухването на соца контрабандните канали бяха " приватизирани " от хората, които ги направляваха. После минаха в ръцете на силовите структури, като най-ярките имена - тези, които по разнообразни аргументи станаха обществено известни, бяха на Константин Димитров-Самоковеца (убит през 2003 година в центъра на Амстердам) и Иван Тодоров-Доктора (разстрелян през 2005 година в София). Тези хора (както и доста други забъркани в контрабандата) бяха отстранени през годините, само че каналите останаха.
Големият проблем в проблема " Капитан Андреево " е, че страната съзнателно (най-вероятно не и безкористно) в лицето на своите политици се отдръпва от основни действия и области и ги дава на емблематични за прехода фигури.
Реклама
А границата е първият симптом на суверенитета на една страна. Историята на прехода Историята на тези хора стартира от началото на 90-те, когато правораздавателните органи на процедура се отдръпнаха от функционалностите си в обществото. Групирани към спортното си " борческо " минало, те бързо овладяха улицата. Първоначалното струпване на капитали за тях мина през разпространение на крадени коли от Европа, рекет на дребния бизнес, връщане на персонални заеми, силово обезпечаване...
Успоредно с това в страната вървеше по-голямата скица. Държавните компании бяха източвани от групировки като " Мултигруп " по така наречен система на паяка. Частни компании на групировката заставаха на входа и на изхода на държавните компании - продаваше им скъпи първични материали, а изкупуваше на безценица създаденото. Президентът на " Мултигруп " Илия Павлов също е някогашен герой от учебното заведение " Олимпийски очаквания ". В нея сполучливо се бяха събрали някогашни чиновници на Държавна сигурност, някогашни борци, които получаваха открита поддръжка от политици на Движение за права и свободи. Групировката беше един от главните извършители на югоемабаргото през 90-те години и около нея в тази печеливша активност се включиха и други " съотборници " на Павлов. Натрупаните пари по-късно започнаха да се влагат в приватизацията в туризма и индустрията.
Но основното във философията при израстването на тези предприемачи е преодоляването на " тесни " места в страната. Мутрите схванаха, че монополът или ексклузивността носят доста повече пари от противозаконната активност, и благодарение на политиците го сътвориха.
Много очевидно и документирано е завладяването на София. В средата на 90-те те висаджии (хората от една от двете съществени тогава незаконни групи - ВИС и СИК) овладяха общинските паркинги в София, а по-късно ги приватизираха. С дейната поддръжка на основни политически фигури в Столичния общински съвет. (Председателят на СОС Антоан Николов за малко е бил съучастник с висаджията Методи Методиев - Мето Илиянски, липсващ безследно през 2002 година Методиев е непосредствен до нашумелите в проблема " Капитан Андреево " Христофорис Аманатидис-Таки и Красимир Каменов-Къро.) Следват разнообразни схеми с общинското сдружение " Софийски парцели " и в " патремониума " на групировката минават значими обекти в Борисовата градина като къпалнята " Мария Луиза " и летния спектакъл, общински пазари, зеленчукови тържища и други
Реклама
Концесиите за почистването от боклука пък минаха в ръцете на " сикаджия " като Красимир Маринов-Маргина и Румен Гайтански-Вълка. После пък концесията мина в ръцете на " Титан ", които са известни в ъндърграунда като пернишките висаджии. Известно време " висаджии " и " сикаджии " реализират сложен баланс в името на преодоляването на София посредством разнообразни свои представители в общинския съвет и кметството. Дори когато Бойко Борисов стана кмет, той изглеждаше като разумно продължение на тази наклонност поради предишното си в СИК. По това време обаче смисъла на двете групировки към този момент е доста по-малко, минали са няколко талази на разстрели и фокусът към този момент е напълно в преодоляването на обществените активи - парцели, поръчки, икономисване на налози и прочие
Философията на тези, облекли към този момент костюми на " предприемачи ", е, че в страната има " тесни " места, които могат да се управляват от независими стопански субекти. Достатъчно е страната да им " подари " тези сериозни точки, през които се акумулира забележителна финансова облага. Сметосъбирането да вземем за пример е такова основно място, без което никой град не може.
София е доста забележим образец, само че тази философия се експлоатираше от всички силови структури в страната.
Така да вземем за пример в средата 90-те една варненска формация завладя зърнените бази в Северна България. Така сложи ръка върху търговията на зърно - значим бизнес за този завършек на България. Пак тогава " Мултигруп " сътвори монопол върху търговията със захар и силово постановяваше цената й. В София друга формация овладя най-голямото пазарище за зеленчуци и плодове. В края на 90-те години хората от някогашните СИК, ВИС, ТИМ и други взеха на концесии плажовете по Черноморието. В средата на първото десетилетие на този век всички горски стопанства бяха дадени на концесия за десетилетия на едри предприемачи.
Ахмед Доган не криеше връзките си групировката " Мултигруп " и с убития по-късно Илия Павлов (вляво) Фотограф: Надежда Чипева Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Енергетика 1 Политика 2 Енергетика 3 Интервю 1 Политика 2 Места 3 Войната в Украйна Реклама
След като потекоха европейските пари за инфраструктурни планове, концесиите за огромна част от кариерите за инертни материали като трошляк, пясък и други също попаднаха в ръцете на определени хора. Те надлежно си направиха и строителни компании, с цел да се включат в усвояването на европейски средства.
Нашумелият скандал с Васил Божков, чийто хазартен бизнес беше разрушен от страната, също е индикативен за правенето на бизнес в България. Моделът на Божков е разследване от ангажименти с страната, по негови самопризнания - с финансовия министър на ГЕРБ Владислав Горанов, които му разрешават да си икономисва налози, като в подмяна на това той " оказва помощ " с милиони евро, които предава на Горанов, или финансира други близки до властта предприемачи, като да вземем за пример Кирил Домусчиев. Признанията на Васил Божков са значими, тъй като идват от директен участник в корупционната скица.
Останалата в предишното Корпоративна комерсиална банка също е прегледен образец за това по какъв начин държавен запас - сметки на огромни държавни компании в банката, се експлоатират в частен интерес. Нарочният банкрут на банката беше употребен за наново плячкосване на активите й.
След като обединението на " Продължаваме промяната " стартира да проучва публичните поръчки от времето, в което управляваше ГЕРБ, се оказа, че при 80% от тях е имало единствено един претендент, който ги е печелил. И това не е инцидентно - просто поръчките са направени за избран претендент или конкуренцията е сплашена.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ