Капитал 30: Големите темиПрез 2023 г. Капитал навършва 30 години.

Капитал 30: Големите тематики През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч. Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Вече разгледахме, и От началото на прехода правораздаването е обект на напън и опити за политическо преодоляване Така правосъдната съдебната промяна бе сменена и се трансформира в борба за постове и власт Резултатът е, че прокуратурата се трансформира в мощен политически състезател, съдът е обругаван, а съдиите - деморализирани Капитал 30: Големите тематики През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч. Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Вече разгледахме, и От началото на прехода правораздаването е обект на напън и опити за политическо преодоляване Така правосъдната съдебната промяна бе сменена и се трансформира в борба за постове и власт Резултатът е, че прокуратурата се трансформира в мощен политически състезател, съдът е обругаван, а съдиите - деморализирани
Съдебната власт се оказа най-големият неуспех на прехода. И една от главните аргументи за това е, че борбата за политическото й преодоляване стартира още при започване на прехода и продължава и до през днешния ден. Постепенно, посредством политически инсайдери и корупционни модели, в нея проникнаха и корпоративни ползи, на управителни постове бяха конфигурирани партийни протежета, които даже да се еманципират от " възложителя ", не престават да използват властта по своя сгода и да се възпроизвеждат в системата. Така с течение на времето правосъдната власт стана част от олигархичния модел на ръководство на страната, а с всеки идващ ден промяната наподобява все по-невъзможна.

Истината е, че тази борба за политическо преодоляване стартира от Съюз на демократичните сили. Малцина към този момент си спомнят, че правосъдната власт беше единствената, в която беше осъществена лустрация след рухването на комунизма. Към оня миг този ход изглеждаше оневинен - правораздаването да се деполитизира и почисти, преди магистратите да станат несменяеми. Факт е, че преди този момент системата беше цялостна с членове на Българска комунистическа партия, само че чистката, която последва, беше по-скоро акт на непоследователен реваншизъм.
Реклама
1991. На парламентарните избори Съюз на демократичните сили побеждава " с малко, само че вечно ". По върховете на синята коалиция тогава господства прословутият Втори адвокатски колектив - министър-председател е Филип Димитров, началник на вътрешните работи е Йордан Соколов, правосъден министър Светослав Лучников... Съюз на демократичните сили взема решение да овладее правосъдната система и за задачата разпуска Висшия правосъден съвет и безусловно назначава нов. Той пък избира за основен прокурор юрист Иван Татарчев (по рекомендация на Лучников), а за началник на Върховния касационен съд Иван Григоров, написа години по-късно Йово Николов в публикация, озаглавена ".

Първият състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), утвърден от Великото национално заседание, просъществува единствено два месеца. Синята партия, която имаше доминация в 36-ото Народно заседание, искаше да владее и Висш съдебен съвет. И единствено месец откакто на 4 ноември 1991 година новият парламент стартира работа, Съюз на демократичните сили промени чисто новия Закон за Висш съдебен съвет, с цел да отстрани възбраната в съвета да влизат и настоящи юристи. На това съображение разпусна Висш съдебен съвет, с цел да избере нов, в който юристите към този момент да бъдат показани. Този юридически пирует не заблуди никого за същинските претекстове за смяната, само че тя бе доказана от Конституционния съд, който към оня миг бе доминиран от " сини адвокати ", доколкото една трета от него (четирима съдии) бяха назначени от президентската квота на Желю Желев.

Новият тъмносин Висш съдебен съвет, управителен от триумвирата Лучников - Татарчев - Григоров (отявлени антикомунисти и реваншисти), стартира политическа чистка измежду магистратите на съображение на една преходна наредба в новата конституция, съгласно която в тримесечен период от основаването си новият Висш съдебен съвет би трябвало да реши кои съдии и прокурори имат нужните професионални качества и кои се постанова да бъдат освободени, преди да станат несменяеми. Някои бяха уволнявани по факса, други - викани във Висш съдебен съвет и оставени да чакат с часове в преддверието в компанията на навалица публицисти. Всички уволнения бяха направени с бланкетни претекстове - " не дава отговор на условията ".

Сред освободените да вземем за пример беше и Татяна Дончева, тогава млад прокурор от Софийската градска прокуратура, която не беше член на Българска комунистическа партия, само че пък имаше други грехове - бе декларирала негативно мнение по делото за регистрацията на Движение за права и свободи, а след това - и на Вътрешна македонска революционна организация, била е прокурор и по делата за разцепването на Съюз на демократичните сили, по които прокуратурата даде позитивно мнение. За " Капитал " Дончева подсети, че през тези три месеца при започване на 1992 година мнозина напуснаха системата, само че голямата част, към 90% от всички си потеглиха по лично предпочитание, откакто са били " подсетени ", че е по-добре да излязат от системата по този метод, а не с щемпел " неприспособим ". Още повече, че тогава сините бяха внесли законопроект, с който на уволнените по неприспособимост се не разрешава и да адвокатстват.
Реклама
Трийсет години след тези събития " Капитал " изиска от Висш съдебен съвет данни за броя на уволнените и напусналите системата през 1992 година Получихме отговор, че съветът не разполага с такива данни, Висш съдебен съвет дори нямал информация за общия брой на магистратите през оня интервал, нито какви са били заплатите им. В Национален статистически институт също не разполагат с такива данни. Според медийни изявления към оня миг системата са напуснали към 800 души. Оказва се, че броя няма по какъв начин да се удостовери публично без особено проучване.
Над основния прокурор е единствено Господ
Нито Татарчев, нито Григоров бяха си основали име на топ адвокати преди да оглавят съда и прокуратурата. Но пък те се прочуха с радикалната проява на политически пристрастия, каквато обществото не беше виждало от тези позиции и при комунизма. За магистратите това беше първият знак, че и в новите условия не са предпазени от политически напън.

И друга значима индикация се прояви още тогава - новото държавно устройство направи основния прокурор всевластен, безотчетен и безнаказан, без каквито и да е механизми за надзор, само че и при липса на демократични обичаи и политическа зрялост на обществото, които в западните страни са съществена спънка за корист с пълномощия.

" Над мен е единствено Господ! " Тази имитация на Иван Татарчев от началото на 90-те години е първото просветление за всевластието и безнаказаността на основния прокурор при изискванията на новата конституция.
Никола Филчев (вляво) и Иван Татарчев през октомври 2002 година на заседание на Асоциацията на прокурорите в България. Изминали са близо четири години откогато Татарчев към този момент не е основен прокурор, а Филчев е на негово място. Фотограф: Красимир Юскеселиев