Силата и проклятието на президентската власт
Капитал 30: Големите тематики През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.Вече разгледахме, и Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си.
На президентите в България от 90-те години на предишния век до момента нормално се гледа като на политически фигури, които имат малко пълномощия, заради което нямат значително въздействие върху политическия развой. Причината е, че действителната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и управлява от Народното събрание. От една страна това в действителност е по този начин. Според конституцията президентът съставлява страната в интернационалните връзки, има право на налагане на несъгласие на признати от Народното събрание закони и при държавна и парламентарна рецесия назначава длъжностен кабинет, който ръководи до провеждането на парламентарни избори и избора на постоянно държавно управление от Народното събрание. Има и редица пълномощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначението на посланиците, шефовете на службите, на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.
Капитал 30: Големите тематики През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.Вече разгледахме, и Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си.
На президентите в България от 90-те години на предишния век до момента нормално се гледа като на политически фигури, които имат малко пълномощия, заради което нямат значително въздействие върху политическия развой. Причината е, че действителната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и управлява от Народното събрание. От една страна това в действителност е по този начин. Според конституцията президентът съставлява страната в интернационалните връзки, има право на налагане на несъгласие на признати от Народното събрание закони и при държавна и парламентарна рецесия назначава длъжностен кабинет, който ръководи до провеждането на парламентарни избори и избора на постоянно държавно управление от Народното събрание. Има и редица пълномощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначението на посланиците, шефовете на службите, на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.
" Оръжието " на президентите
От друга страна обаче мажоритарният избор на президента, както и относително високия рейтинг и престиж, с който всекидневно се употребяват личностите на този пост, им дава в ръцете " оръжието ", с което да се намесят непосредствено в политическия развой, а в някои случаи даже и да го направляват. Първият демократично определен президент Желю Желев обществено насочва рецензии към първото държавно управление на демократичните сили на Филип Димитров на конференция, станала известна като " Боянските ливади ", след което кабинетът на Съюза на демократичните сили (СДС) пада . Георги Първанов става проектант на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори", ДПС), която излъчва кабинета на Сергей Станишев. Настоящият президент Румен Радев поддържа протестиращите против третото държавно управление на Бойко Борисов през 2020 година и по този начин даде още по-голяма легитимност на митинга. А в настъпилата по-късно политическа рецесия ръководи страната посредством служебни държавни управления към този момент близо година и половина.
" Както доста от решенията в България, и това решение на Великото национално заседание (ВНС) да се одобри в конституцията президентът да се избира от хората, а да има малко пълномощия, беше взето не предвид на правилата, а предвид на съответна персона. Предвид идните президентски избори тогава съвсем несъмнено беше, че те ще бъдат извоювани от водача на опозиционния Съюз на демократичните сили Желю Желев и това се оказа решаващо за орязването на пълномощията на президента. Тогава имаше еуфория народът да гласоподава и не мисля, че зад съответното решение е имало кой знае какви кардинални визии. То беше плод на времето. Просто моментът беше подобен, че като се стартира още от " Кръглата маса " и се стигне до приемането на конституцията тази еуфория водеше до вземането на недокрай изчистени и премислени решения ", споделя Вержиния Велчева, някогашен юридически консултант на президента Желев.
Автор: Капитал Реклама Неизбежния спор сред президент и издигналата го партия
Тя вижда и още едно несъгласие в конституцията, обвързвано с президентската институция. " В нея е заложено, че президентът не може да бъде партийно привързан, което през другите мандати е водило до напрежение и открити спорове сред партията, излъчила президента, и самия президент. Това е несъгласие, тъй като по този начин или другояче президентът е политически избор и условието за надпартийност е някакъв тип смокиново листо да е сякаш самостоятелен. Хората са със своите пристрастия и убеждения и те се демонстрират в активността им ", споделя Велчева.
Подобни открити спорове сред президента и партията, която ги е издигнала на поста, се случават при съвсем всички президенти. Още при започване на мандата си Желю Желев влезе в остри несъгласия с част от партиите, които тогава съставляваха Съюз на демократичните сили. И предварителните избори по-късно за лъчение на кандидатура за президент, извоювани от Петър Стоянов, бяха в действителност грациозен метод той да не се кандидатира за втори мандат, който съвсем несъмнено щеше да загуби . Впоследствие Желев основа своя партия - Либерален съюз, която нямаше безусловно никакъв триумф. Между президента Стоянов и водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов, който по това време е и министър председател, също има напрежение. След загубата на президентските избори за втори мандат Стоянов оглави Съюз на демократичните сили. Преди това Костов дружно с последователите основа нова партия - ДСБ.
Подобна на Желев е и ориста на Георги Първанов. Така и не стават ясни претекстовете на водача на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не издигне Росен Плевнелиев за втори мандат и да заложи на Цецка Цачева, която загуби изборите от Румен Радев. Самият Радев пък съвсем през цялото време на първия си мандат скъса връзките си с управлението на Българска социалистическа партия, което го номинира за поста, а при настоящия втори мандат е в обтегнати връзки с съвсем всички парламентарно показани партии.
" Боянските ливади " на Желев Първият демократично определен президент Желю Желев (третият отляво надясно) дружно с президентите Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов Реклама
Желю Желев печели първите избори за президент в бурните години на преход от тоталитарния комунически режим към народна власт през 1992 година, когато на процедура страната би трябвало да се преучреди. Той е един от създателите на опозиционния Съюз на демократичните сили, в който тогава влизат към 16 партии и организации, и главен участник в " Националната кръгла маса " през 1990 година, на която Съюз на демократичните сили и мощната тогава Българска социалистическа партия договарят по какъв начин да бъде осъществен преходът към народна власт и от планова към пазарна стопанска система. Това се случва на фона на огромна политическа поляризация и всекидневни всеобщи митинги, подбудени от тежката икономическа рецесия, в която страната е вкарана от Българска социалистическа партия с двете държавни управления на Андрей Луканов. По силата на договореностите на Кръглата маса Народното събрание приема корекция в настоящата комунистическа конституция, съгласно която до приемането на нов главен закон постът на държавен гласа ще се заема от ръководител (президент).
Първоначално на него е определен Петър Младенов (БСП), само че една негова имитация по време на протест - " Най-добре е танковете да дойдат ", провокира още по всеобщи митинги и е заставен да се отдръпна. Тогава с сделка сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия Народното събрание избира Желев за ръководител (президент), а социалиста Атанас Семердижев за негов заместител. " Това бяха едни доста мощни ходове във външната политика, а и може би самото време беше такова, че даваше опция след толкоз години комунистически застой да се показва една по-самостоятелна и насочена към Европа и Запада външна политика ", споделя Вержиния Велчева. Един подобен ход е признаването (първи в света) на независимостта на Република Македония, която до тогава е част от някогашна Югославия. Другият триумф на Желев като президент съгласно Велчева е слагането на началото на промените от държавното управление на Димитър Попов. " Колкото и да беше компромисно, това държавно управление стартира преориентирането на страната към пазарна стопанска система ", споделя тя. Именно към избора на това държавно управление, което е плод на сделка сред всички парламентарно показани сили, поражда първото по-голямо напрежение сред Желев и част от партиите от Съюз на демократичните сили.
Очакванията са този програмен кабинет да бъде управляван от тогавашния водач на съюза Петър Берон, само че в партийния орган на Българска социалистическа партия в. " Дума " излиза информация, че той е бил помощник на някогашната комунистическа Държавна сигурност (ДС) с агентурно име " Бончо ". Желев изисква от вътрешния министър досието и удостоверява обявата, а Берон напуща лидерския пост в Съюз на демократичните сили. " Ужасих се като го прочетох. Бяха мъчителни 3 часа и половина, прилоша ми, едвам съумях да устоя до края ", споделя след години Желев в разнообразни свои изявленията. Берон пък и до през днешния ден твърди, че в никакъв случай не е сътрудничил на Държавна сигурност. През 2001 година, когато се кандидатира за президент, комисията по досиетата, която ревизира претендентите за принадлежност към Държавна сигурност не открива досието му.
Големият разлом сред Желев и Съюз на демократичните сили обаче идва след конференция на двора в президентската резидения в Бояна, на която насочи остри рецензии към Филип Димитров и държавното управление му. Това става девет месеца откакто то е на власт. Няколко месеца по-късно Димитров желае избор на доверие и не получава поддръжка, както от подкрепящите го до тогава депутати от Движение за права и свободи, по този начин и от народни представители от Съюз на демократичните сили, станали известни като " сините мравки ". В знак на противоречие с политиката на Желев и отношението му към Съюз на демократичните сили оставка от като вицепрезидент подава писателката Блага Димитрова. А Желев е упрекван от представители на Съюз на демократичните сили в съглашателство с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. " Проблемите по-скоро породиха от това, че Съюз на демократичните сили беше една нееднородна коалиция и беше неизбежно във времето да се разслои и разпадне, което докара до някои спорове и разреши на избрани хора да прокарат разграничителни линии За Желев беше особено, че беше подготвен да слуша причини и да се въздейства от тях. И значително решенията му зависеха от това кой му сервира причините и по какъв метод ", споделя Велчева
На президентите в България от 90-те години на предишния век до момента нормално се гледа като на политически фигури, които имат малко пълномощия, заради което нямат значително въздействие върху политическия развой. Причината е, че действителната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и управлява от Народното събрание. От една страна това в действителност е по този начин. Според конституцията президентът съставлява страната в интернационалните връзки, има право на налагане на несъгласие на признати от Народното събрание закони и при държавна и парламентарна рецесия назначава длъжностен кабинет, който ръководи до провеждането на парламентарни избори и избора на постоянно държавно управление от Народното събрание. Има и редица пълномощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначението на посланиците, шефовете на службите, на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.
Капитал 30: Големите тематики През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.Вече разгледахме, и Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си.
На президентите в България от 90-те години на предишния век до момента нормално се гледа като на политически фигури, които имат малко пълномощия, заради което нямат значително въздействие върху политическия развой. Причината е, че действителната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и управлява от Народното събрание. От една страна това в действителност е по този начин. Според конституцията президентът съставлява страната в интернационалните връзки, има право на налагане на несъгласие на признати от Народното събрание закони и при държавна и парламентарна рецесия назначава длъжностен кабинет, който ръководи до провеждането на парламентарни избори и избора на постоянно държавно управление от Народното събрание. Има и редица пълномощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначението на посланиците, шефовете на службите, на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.
" Оръжието " на президентите
От друга страна обаче мажоритарният избор на президента, както и относително високия рейтинг и престиж, с който всекидневно се употребяват личностите на този пост, им дава в ръцете " оръжието ", с което да се намесят непосредствено в политическия развой, а в някои случаи даже и да го направляват. Първият демократично определен президент Желю Желев обществено насочва рецензии към първото държавно управление на демократичните сили на Филип Димитров на конференция, станала известна като " Боянските ливади ", след което кабинетът на Съюза на демократичните сили (СДС) пада . Георги Първанов става проектант на тройната коалиция (БСП, Национална движение „Симеон Втори", ДПС), която излъчва кабинета на Сергей Станишев. Настоящият президент Румен Радев поддържа протестиращите против третото държавно управление на Бойко Борисов през 2020 година и по този начин даде още по-голяма легитимност на митинга. А в настъпилата по-късно политическа рецесия ръководи страната посредством служебни държавни управления към този момент близо година и половина.
" Както доста от решенията в България, и това решение на Великото национално заседание (ВНС) да се одобри в конституцията президентът да се избира от хората, а да има малко пълномощия, беше взето не предвид на правилата, а предвид на съответна персона. Предвид идните президентски избори тогава съвсем несъмнено беше, че те ще бъдат извоювани от водача на опозиционния Съюз на демократичните сили Желю Желев и това се оказа решаващо за орязването на пълномощията на президента. Тогава имаше еуфория народът да гласоподава и не мисля, че зад съответното решение е имало кой знае какви кардинални визии. То беше плод на времето. Просто моментът беше подобен, че като се стартира още от " Кръглата маса " и се стигне до приемането на конституцията тази еуфория водеше до вземането на недокрай изчистени и премислени решения ", споделя Вержиния Велчева, някогашен юридически консултант на президента Желев.
Автор: Капитал Реклама Неизбежния спор сред президент и издигналата го партия
Тя вижда и още едно несъгласие в конституцията, обвързвано с президентската институция. " В нея е заложено, че президентът не може да бъде партийно привързан, което през другите мандати е водило до напрежение и открити спорове сред партията, излъчила президента, и самия президент. Това е несъгласие, тъй като по този начин или другояче президентът е политически избор и условието за надпартийност е някакъв тип смокиново листо да е сякаш самостоятелен. Хората са със своите пристрастия и убеждения и те се демонстрират в активността им ", споделя Велчева.
Подобни открити спорове сред президента и партията, която ги е издигнала на поста, се случават при съвсем всички президенти. Още при започване на мандата си Желю Желев влезе в остри несъгласия с част от партиите, които тогава съставляваха Съюз на демократичните сили. И предварителните избори по-късно за лъчение на кандидатура за президент, извоювани от Петър Стоянов, бяха в действителност грациозен метод той да не се кандидатира за втори мандат, който съвсем несъмнено щеше да загуби . Впоследствие Желев основа своя партия - Либерален съюз, която нямаше безусловно никакъв триумф. Между президента Стоянов и водача на Съюз на демократичните сили Иван Костов, който по това време е и министър председател, също има напрежение. След загубата на президентските избори за втори мандат Стоянов оглави Съюз на демократичните сили. Преди това Костов дружно с последователите основа нова партия - ДСБ.
Подобна на Желев е и ориста на Георги Първанов. Така и не стават ясни претекстовете на водача на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не издигне Росен Плевнелиев за втори мандат и да заложи на Цецка Цачева, която загуби изборите от Румен Радев. Самият Радев пък съвсем през цялото време на първия си мандат скъса връзките си с управлението на Българска социалистическа партия, което го номинира за поста, а при настоящия втори мандат е в обтегнати връзки с съвсем всички парламентарно показани партии.
" Боянските ливади " на Желев Първият демократично определен президент Желю Желев (третият отляво надясно) дружно с президентите Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Петър Стоянов Реклама
Желю Желев печели първите избори за президент в бурните години на преход от тоталитарния комунически режим към народна власт през 1992 година, когато на процедура страната би трябвало да се преучреди. Той е един от създателите на опозиционния Съюз на демократичните сили, в който тогава влизат към 16 партии и организации, и главен участник в " Националната кръгла маса " през 1990 година, на която Съюз на демократичните сили и мощната тогава Българска социалистическа партия договарят по какъв начин да бъде осъществен преходът към народна власт и от планова към пазарна стопанска система. Това се случва на фона на огромна политическа поляризация и всекидневни всеобщи митинги, подбудени от тежката икономическа рецесия, в която страната е вкарана от Българска социалистическа партия с двете държавни управления на Андрей Луканов. По силата на договореностите на Кръглата маса Народното събрание приема корекция в настоящата комунистическа конституция, съгласно която до приемането на нов главен закон постът на държавен гласа ще се заема от ръководител (президент).
Първоначално на него е определен Петър Младенов (БСП), само че една негова имитация по време на протест - " Най-добре е танковете да дойдат ", провокира още по всеобщи митинги и е заставен да се отдръпна. Тогава с сделка сред Съюз на демократичните сили и Българска социалистическа партия Народното събрание избира Желев за ръководител (президент), а социалиста Атанас Семердижев за негов заместител. " Това бяха едни доста мощни ходове във външната политика, а и може би самото време беше такова, че даваше опция след толкоз години комунистически застой да се показва една по-самостоятелна и насочена към Европа и Запада външна политика ", споделя Вержиния Велчева. Един подобен ход е признаването (първи в света) на независимостта на Република Македония, която до тогава е част от някогашна Югославия. Другият триумф на Желев като президент съгласно Велчева е слагането на началото на промените от държавното управление на Димитър Попов. " Колкото и да беше компромисно, това държавно управление стартира преориентирането на страната към пазарна стопанска система ", споделя тя. Именно към избора на това държавно управление, което е плод на сделка сред всички парламентарно показани сили, поражда първото по-голямо напрежение сред Желев и част от партиите от Съюз на демократичните сили.
Очакванията са този програмен кабинет да бъде управляван от тогавашния водач на съюза Петър Берон, само че в партийния орган на Българска социалистическа партия в. " Дума " излиза информация, че той е бил помощник на някогашната комунистическа Държавна сигурност (ДС) с агентурно име " Бончо ". Желев изисква от вътрешния министър досието и удостоверява обявата, а Берон напуща лидерския пост в Съюз на демократичните сили. " Ужасих се като го прочетох. Бяха мъчителни 3 часа и половина, прилоша ми, едвам съумях да устоя до края ", споделя след години Желев в разнообразни свои изявленията. Берон пък и до през днешния ден твърди, че в никакъв случай не е сътрудничил на Държавна сигурност. През 2001 година, когато се кандидатира за президент, комисията по досиетата, която ревизира претендентите за принадлежност към Държавна сигурност не открива досието му.
Големият разлом сред Желев и Съюз на демократичните сили обаче идва след конференция на двора в президентската резидения в Бояна, на която насочи остри рецензии към Филип Димитров и държавното управление му. Това става девет месеца откакто то е на власт. Няколко месеца по-късно Димитров желае избор на доверие и не получава поддръжка, както от подкрепящите го до тогава депутати от Движение за права и свободи, по този начин и от народни представители от Съюз на демократичните сили, станали известни като " сините мравки ". В знак на противоречие с политиката на Желев и отношението му към Съюз на демократичните сили оставка от като вицепрезидент подава писателката Блага Димитрова. А Желев е упрекван от представители на Съюз на демократичните сили в съглашателство с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. " Проблемите по-скоро породиха от това, че Съюз на демократичните сили беше една нееднородна коалиция и беше неизбежно във времето да се разслои и разпадне, което докара до някои спорове и разреши на избрани хора да прокарат разграничителни линии За Желев беше особено, че беше подготвен да слуша причини и да се въздейства от тях. И значително решенията му зависеха от това кой му сервира причините и по какъв метод ", споделя Велчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ