Канцлерът Мерц съобщи, че на срещата на върха на НАТО

Канцлерът Мерц заяви, че на срещата на върха на НАТО в Анкара е било реализирано съглашение за придобиването на американски крилати ракети „ Томахоук “, които ще бъдат ситуирани на територията на Германия, оповестява АРД. Оръжейната система „ Томахоук “ е измежду най-известните далекобойни ракети на Съединени американски щати и е въведена на въоръжение преди към 43 години. Тя е употребена за първи път в бойни дейности по време на интервенция „ Пустинна стихия “ през 1991 година в Ирак, а в по-ново време – и при американски военни интервенции против Иран. Според информация на АРД, крилатите ракети „ Томахоук “ са предопределени за осъществяване на високоточни удари на огромна отдалеченост.

Какво съставлява ракетата „ Томахоук “ и какви са нейните благоприятни условия?

 

Ракетата „ Томахоук “ има дължина към 6 метра и маса почти 1,5 тона. Тя може да носи бойна глава с тегло до 450 кг и е основана за заличаване на основни военни обекти, в това число системи за противовъздушна защита, командни пунктове и военни летища, намиращи се на разстояние до 2500 километра.

Тези ракети могат да бъдат изстрелвани от разнообразни платформи – военни кораби, подводници и наземни пускови установки. Благодарение на модерните си системи за ориентиране те нормално доближават задачата си с акуратност от единствено няколко метра. Версията на „ Томахоук “, която е била способна да носи нуклеарна бойна глава, е дефинитивно извадена от употреба през 2013 година

Каква е разликата сред крилатите и балистичните ракети?

 

Основната разлика сред крилатите ракети и балистичните ракети е методът, по който те се движат и доближават задачата си. За разлика от балистичните ракети, които след изстрелване следват най-вече авансово заложена балистична траектория, крилатите ракети разполагат със личен мотор и могат интензивно да поправят полета си.

При старта на „ Томахоук “ ускорението се обезпечава от ракетен мотор. След това ръководството на полета се поема от реактивен мотор, който разрешава дълготрайно придвижване към заложената цел. След изстрелването ракетата разпростира дребни крила, които ѝ разрешават да лети като аероплан и автоматизирано да следва авансово програмиран маршрут.

Една от главните характерности на системата е ниската височина на полета – постоянно под 200 метра, което затруднява откриването ѝ от противниковите радарни системи. Моделът BGM-109 може да развива скорост до към 880 километра в час.

Защо Германия възнамерява разполагането на ракети „ Томахоук “?

 

След началото на съветската експанзия против Украйна преди повече от четири години въпросът за разполагането на оръжия със междинен и огромен обхват в Германия още веднъж се трансформира в основна тематика за европейската сигурност. Според редица специалисти сходни системи са нужни, защото европейските страни все още не разполагат със лични качества за далекобойни удари, сравними с тези на Съединени американски щати.

До този миг доста европейски съдружници от НАТО разчитаха главно на американската военна мощност и на наличието на американски войски на континента. По време на Студената война в Германия към този момент са били ситуирани американски ракети със междинен обхват, само че след края на опълчването сред Съединени американски щати и Съветския съюз ракетните арсенали в Европа бяха доста понижени.

Ситуацията се промени радикално след февруари 2022 година, когато Русия стартира пълномащабната си война против Украйна. Новата конюнктура за сигурност върна въпроса за укрепването на защитата на Европа и сложи националната и съюзническата отбрана измежду главните цели на немските въоръжени сили – Бундесвера.

В момента обаче немската войска не разполага с нужните системи за отдалечен удар, в това число с наземно основани крилати ракети с огромен обхват. Именно тази липса е една от аргументите Берлин да търси решение посредством закупуването на американските „ Томахоук “.

Защо ракетите „ Томахоук “ се преглеждат като краткотрайно решение?

 

Въпреки че придобиването на „ Томахоук “ ще усили доста военните благоприятни условия на Германия, системата не се преглежда като дефинитивно решение в дълготраен проект. Причината е, че няколко европейски страни от НАТО към този момент работят върху създаването на лична стандартна ракета с огромен обхват, която да бъде основана и създавана в Европа.

Програмата „ Европейски метод за удари с огромен обхват “ (ELSA) беше стартирана по време на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през 2024 година В рамките на тази самодейност европейските съдружници възнамеряват основаването на лична крилата ракета с обхват над 2000 километра.

На срещата на върха през 2024 година, когато президент на Съединени американски щати беше Джо Байдън, Вашингтон пое ангажимент през 2026 година да разположи в Германия системи „ Томахоук “, както и ракети SM-6 и новоразработени хиперзвукови оръжия. Планът предвиждаше това да стане гратис за Германия и с присъединяване на американски боен личен състав, който да обслужва системите.

Дълго време немският канцлер Мерц очакваше, че и неговият правоприемник в Белия дом Доналд Тръмп ще резервира този ангажимент. След немските рецензии по отношение на войната в Иран обаче Тръмп разгласи желание да изтегли 5000 американски военнослужещи от Германия.

По-късно стана ясно и че е било прекъснато плануваното разполагане на специфичния американски батальон „ Long Range Fires Battalion “, който трябваше да обезпечава обслужването на оръжията със междинен обхват.

Какво последва след прекратяването на американския план?

 

След смяната в американските проекти Германия стартира договаряния със Съединени американски щати за независимо закупуване на крилатите ракети „ Томахоук “.

По време на срещата на върха на НАТО в Анкара министрите на защитата на двете страни подписаха декларация за планове, която авансово е била контрактувана на най-високо политическо ниво сред Фридрих Мерц и Доналд Тръмп.

В документа Съединени американски щати се ангажират през август публично да одобрят продажбата на крилати ракети „ Томахоук “ и на наземните пускови установки „ Тайфун “. Засега броят на ракетите и тяхната цена остават секретни.

За разлика от първичния проект, този път не се планува изпращането на американски военнослужещи, които да поддържат системите на немска територия.

Решението е част от новата тактика на НАТО, съгласно която европейските страни би трябвало да поемат по-голяма отговорност за личната си сигурност и да не разчитат напълно на американското военно наличие и даването на оръжия без възнаграждение.

„ С това запълваме значима стратегическа празнота в нашата защита “, съобщи Мерц по време на държавно изказване в Бундестага.

Все още няма съответно оповестена дата за действителното разполагане на системите, които се преглеждат като значим детайл от политиката на въздържане против евентуални закани от Русия.

Носи ли покупката на американските ракети „ Томахоук “ опасности за Германия и Европа?

 

Въпросът дали разполагането на американски крилати ракети „ Томахоук “ в Германия ще увеличи сигурността или ще сътвори спомагателни рискове остава предмет на сериозен политически и боен спор.

Поддръжниците на решението считат, че тези оръжия ще засилят резултата на въздържане, защото съществуването на дарба за далечни и прецизни удари може да понижи вероятността от възможна експанзия. Според тях по-силната отбранителна позиция усилва прага за потребление на военна мощ и демонстрира подготвеност за реакция при опасност.

Критиците обаче предизвестяват, че разполагането на съвременни ракети със междинен обхват може да докара до противоположен резултат и да усили риска от военна ескалация. Според тях самото наличие на сходни системи покрай границите на евентуален съперник може да бъде възприето като провокация и да провокира ответни дейности.

Руският президент Владимир Путин още през 2024 година съобщи, че Москва има намерение да реагира „ огледално “ на възможното разполагане на ракети „ Томахоук “ в Европа.

Какви ракетни системи има Русия?

 

Докато европейските членки на НАТО към момента не разполагат със лични наземни оръжия със междинен обхват, Русия има сходни качества.

Сред главните съветски системи са ракетите „ Искандер “, които могат да бъдат оборудвани с нуклеарни бойни глави. Част от тези комплекси са ситуирани в съветския ексклав Калининград, откъдето могат да доближат цели в разнообразни елементи на Европа, в това число и в Германия.

От 2022 година в Калининград са ситуирани и съветски военни самолети, оборудвани с хиперзвукови ракети „ Кинжал “ от вида „ въздух–земя “. Тези оръжия са измежду най-модерните системи в съветския боеприпас и са предопределени за поразяване на значими военни и стратегически обекти.

Освен това Русия създаде и системата SSC-8 (руско означение 9M729), която съгласно западни оценки може да употребява крилати ракети с обхват над 2000 километра.

Именно тази система се трансформира в една от главните аргументи Съединени американски щати да се отдръпват от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват (INF). Споразумението сред Съединени американски щати и Съветския съюз, а по-късно Русия, забраняваше наземни балистични и крилати ракети с обхват сред 500 и 5500 километра.

Ново ракетно опълчване в Европа

 

Връщането на оръжията със междинен обхват в европейската политика за сигурност демонстрира, че континентът още веднъж се намира в интервал на засилено военно обмисляне. След десетилетия на ограничение на сходни системи страните от НАТО и Русия последователно построяват нови качества, които трансформират стратегическия баланс.

За Германия придобиването на „ Томахоук “ съставлява опит да се запълни действителен дефицит в нейната защита и да се ускори ролята ѝ в границите на НАТО. За Русия обаче сходно развиване може да бъде възприето като опасност, което в допълнение усложнява връзките сред Москва и западния боен съюз.

Затова бъдещото разполагане на американските ракети в Германия ще бъде освен военно решение, само че и значим детайл от по-широкия спор за европейската сигурност, възпирането и риска от ново ракетно напрежение.

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News