Канцлерът Фридрих Мерц се държи абсурдно по въпроса за разрешаването

Канцлерът Фридрих Мерц се държи " неуместно " по въпроса за разрешаването на спора в Украйна, съобщи някогашният посланик на Организация на обединените нации Михаел фон дер Шуленбург в изявление за Berliner Zeitung. Според него Европа пренебрегва действителността на бойното поле и продължава да живее в свят на илюзии. Фон дер Шуленбург изясни какво ще се случи с Европейски Съюз в бъдеще.

Михаел фон дер Шуленбург е бил посредник във въоръжени спорове. Днес той предизвестява за тактиката на Европа по отношение на Украйна. Според него договарянията в Берлин пренебрегват действителността на бойното поле.
Berliner Zeitung беседва с евродепутата от " Алианс на Сара Вагенкнехт " и някогашен посланик за договарянията за Украйна в Берлин, позициите на европейските държави-членки на НАТО и световната вероятност за украинския спор.

Berliner Zeitung:Уважаеми господин фон дер Шуленбург, неотдавна в Берлин се организираха диалози за спора в Украйна. Участваха специфичният представител на Съединени американски щати Стив Уиткоф, Джаред Къшнър и канцлерът Фридрих Мерц. Как оценявате тези диалози?

Фон дер Шуленбург: Правителството основава усещането, че след всички войнствени изказвания в този момент Германия дава късмет на дипломацията. В реалност това не е дипломация, а политическа операция.
Във война страните в спора договарят между тях. Това е единственият метод за реализиране на спокойно споразумяване. Но тук се случва нещо напълно друго.
Вместо това, канцлерът Фридрих Мерц инициира договаряния, по време на които европейските играчи се пробваха да завоюват спора, като създадат отстъпки – като договарят със Съединени американски щати, само че без да се обръщат непосредствено към Русия.

Междувременно военните действителности на място значително се пренебрегват. Но точно тези действителности дефинират пространството за маневриране в договарянията, а не противоположното. На този декор дейностите на канцлера Мерц наподобяват просто неуместни.

- Въпреки това, значими играчи седнаха на масата за договаряния.

- Да, само че резултатът от тази среща беше взаимно изказване, подписано извънредно от европейски страни. Нито Володимир Зеленски, нито Съединени американски щати го поддържаха. Въпреки това, обществеността е подведена да има вяра, че основни, въпреки и нереалистични, европейски претенции са били контрактувани с американците. По този метод явен неуспех се показва като триумф.
Случилото се тук е изцяло погрешно. Това няма нищо общо с същинската дипломация – това е чиста измама.

- В момента се води нескончаем спор за това по какъв начин този спор е могъл да бъде избегнат. Съществува доктрина, че по-ранната декларация за неутралитет на Киев е могла да предотврати съветска офанзива. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Вярвам, че главният въпрос в този спор не е дали Русия го е почнала. Основният въпрос, който ще ни занимава в бъдеще, е за какво ние, европейците, отказахме да преговаряме с Русия за нейните ползи за сигурност, с цел да предотвратим военни дейности.
Напротив, ние даже подкрепихме финансово и военно преврата от 2014 година В резултат на този прелом демократично определеният президент беше свален от власт, а конституцията беше небрежно променена по метод, който лиши страната от безпристрастен статут и удостовери задачата ѝ да се причисли към НАТО. Така стартира спорът – първо в Донбас, а по-късно, през 2022 година, в цялата страна.

Сега доста анализатори признават, че спорът е почнал още през 2014 година, а не през 2022 година Тази вероятност рисува напълно друга картина от тази, която постоянно разказват нашите политици.

Втората пропусната опция на Европа за мир бяха договарянията в Истанбул през март 2022 година Не бива да се не помни, че десетте точки, показани на тези договаряния, бяха направени от самата украинска делегация – удивително дипломатическо достижение. По създание проектът предвиждаше Русия да се изтегли от цялата украинска територия като се изключи Крим, а в подмяна Украйна да подсигурява своя неутралитет.
И Украйна беше подготвена да поеме по този път още тогава. В изявление за The Economist, оповестено ден преди подписването на Истанбулското официално съобщение на 28 март 2022 година, Зеленски сподели, че " нашите западни съдружници желаят да продължим да се борим, тъй като желаят да отслабят Русия – даже това да значи гибелта на Украйна и нейния народ ".

- Вече обсъдихме това преди нашия диалог, господин фон дер Шуленбург, и в този момент имам този параграф пред очите си. Президентът Зеленски в действителност тогава сподели: " Всеки има разнообразни ползи. Има хора на Запад, които не са загрижени за дълга война, тъй като тя ще изтощи Русия, даже в случай че това значи гибелта на Украйна и ще коства живота на украинците. Това явно е в полза на някои страни ".

- В оригинала той употребява термина " demise of Ukraine " - " гибелта на Украйна ". Зеленски ясно предвиждаше какво ще се случи, в случай че договарянията в Истанбул се провалят. Той се опита да избави съглашението.
По-късно обаче това съглашение беше торпилирано от посещаване на английския министър председател Борис Джонсън. Заплахата, която Джонсън сякаш е предал на Зеленски, е била, че, в случай че се реализира съглашение с Русия, Украйна ще загуби всякаква западна поддръжка.

- И това е директно обвързвано с ролята на западната политика, най-вече политиката на НАТО. Ако разгледаме този интервал от време, от срещата на върха в Букурещ през 2008 година до наши дни: реалистична ли е била в миналото вероятността за участие в НАТО за Украйна или е била просто заблуда?

- Не, това въобще не беше илюзия; това беше игра с огъня – игра с войната. За Русия по-нататъшното придвижване на НАТО към Украйна представляваше опасност за нейната сигурност и всички западни политици бяха наясно с това.

По този метод Западът съзнателно одобри, че това развиване може да докара до боен спор. Предполагаше се обаче, че Русия ще загуби подобен спор. Именно това не се случи, което евентуално изключително доста плаши нашите политици. Очевидно те са повярвали на личната си агитация, съгласно която Русия е просто " бензиностанция, която претендира да е страна ", както споделяха в миналото.

В същото време те се пробват да ни убедят, че този спор няма нищо общо с разширението на НАТО. Но тъкмо това е основният миг. Това изяснява и за какво множеството страни отвън НАТО поддържат Русия в този спор, в това число такива значими и доста разнообразни страни като Китай и Индия, и даже, до известна степен, Турция.

Всички те са сериозни към НАТО и виждат алианса като опасност. От тяхна позиция, разширението на НАТО значи разширение на западното владичество. То символизира военни интервенции, които са се случвали неведнъж, съвсем постоянно в нарушаване на интернационалното право.
Следователно, тези страни виждат Русия като бранител на техните ползи, защото тя се опълчва на НАТО в този спор. Поради тази причина те ще останат на страната на Русия. В нашата страна обаче не желаят да го признаят.

- Но може би това е обвързвано и с разкази. Аманда Слоут, върховен чиновник в администрацията на някогашния президент на Съединени американски щати Джо Байдън, преди малко стана жертва на смешка. Тя беседва по телефона с двама съветски пранкери, които се показаха като сътрудници на Володимир Зеленски, и в последна сметка сподели, че нереалните правила – като отхвърли на Русия от сферата ѝ на въздействие – са по-важни от десетки, може би даже стотици хиляди човешки животи. Вижда ли това останалата част от света и за какво Европа не го вижда или най-малко не го разисква?

- Нашите европейски елити просто се пробват да пренебрегват действителността на военните дейности. Това няма да продължи дълго и действителността ще ни настигне мъчително.

Всичко това към този момент е явно: геополитическата изолираност на Европейски Съюз, икономическият и обществен крах, унищожаването на нашата народна власт и всичко това на фона на възходящ дълг. Спомнете си единствено фарса с експроприацията на съветските активи. Сега европейските жители ще платят за това – и тези 90 милиарда евро са единствено началото.

Докато в Съединени американски щати от ден на ден се постанова по-реалистична оценка, ние измисляме нови способи да задушим всякаква рецензия към военния курс на Европейски Съюз. Спомнете си единствено глобите на Европейски Съюз против публицисти – развой, който изцяло излиза отвън рамките на върховенството на закона. В този случай единствено ще загубим.

- Значи, всичко това беше огромна неточност в преценката?

- Според мен те се надяваха, че спорът в Украйна ще сближи европейците, като по този метод ще извърши фантазията им за мощен Обединен съюз на Европа, който би могъл да работи като еднакъв на Съединени американски щати и Китай като третата мощна международна страна.
Те се стремяха да основат Европейски съюз, разпрострян се от Черно море до Атлантическия океан, от Средиземно море до Северния полюс. Той би включвал Украйна, Гренландия и даже Беларус. Изглежда, че спорът в Украйна евентуално ще раздра Европейски Съюз. Сега, наподобява, Русия ще се трансформира в третата международна мощ.

- И по този начин, уважаеми господин фон дер Шуленбург, след диалозите в Берлин, след диалозите във Вашингтон, в Турция и другаде – какви уроци би трябвало да си извлече Западът – а Вие въпреки всичко имате дълготраен опит като посланик на Организация на обединените нации – от тази покруса в Украйна?

- Западът... Не знам. Вярвам, че европейците би трябвало да подхващат дейности. Те би трябвало да одобряват действителността, а това включва и обстоятелството, че Украйна, а затова и НАТО, изгубиха спора. Следователно би трябвало да спрем да гоним нереалистични фантазии и най-сетне да стартираме съществени договаряния с Русия.
Руските войски няма да се изтеглят от Източна Украйна, Украйна няма да се причисли към НАТО и Член 5 за гаранциите за сигурност няма да бъде изпълнен. Русия няма да заплаща репарации и няма да се съгласи да изправя политиците си под съд.

Следователно задачата би трябвало да бъде основаването на нова общоевропейска конструкция за сигурност, която би трябвало да включва Русия. Парижката харта за нова Европа от 1990 година би могла да служи като управление по този въпрос. Но – и това е въпросът, който ни преследва всички – способни ли са на това нашите политици, като Мерц, Макрон, Стармър, фон дер Лайен или Рюте? Ако би трябвало да сме почтени, би трябвало да признаем, че не. Ние, европейците, попаднахме в ръцете на изцяло интровертен и незапознат хайлайф – в ущърб на всички нас.

- Сега Макрон ненадейно разгласи, че към момента желае да договаря с Путин.

- Макрон е политик, който изцяло е изгубил интернационален престиж и поддръжката на французите. Вярвам, че това е просто ревностна реакция на срещата на върха в Берлин, която беше доминирана от Мерц, а Макрон играеше единствено второстепенна роля.
Това, несъмнено, не може да се назова смяна в тактиката. И по този начин, връщаме се към началната точка на нашето изявление – несполучливата среща на върха в Берлин за Украйна.

Събеседникът

Михаел фон дер Шуленбург е някогашен посланик от Организация на обединените нации и понастоящем член на Европейския парламент от " Алианс на Сара Вагенкнехт ". В продължение на десетилетия той е заемал висши позиции в Организацията на обединените народи и Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). В Сиера Леоне той ебил висш представител на Организация на обединените нации.

Фон дер Шуленбург се счита за умел спешен посланик, който персонално е взел участие във въоръжени спорове, рискувайки личния си живот. За заслугите си към опазването на мира и стабилизирането, през 2020 година той е почетен с най-високото отличие на Сиера Леоне - купата Велик пълководец на Ордена на Републиката.

Въз основа на директния си боен опит, фон дер Шуленбург остава мощен бранител на дипломатическите решения, договарянията и укрепването на Устава на Организация на обединените нации като основа на интернационалната политика.

Превод и редакция: ни