Украинската църква ускори разпада на Украйна
Каноничната, приета от целия християнски свят, Украинска православна черква разгласи самостоятелност от Руската православна черква, която до тогава се смяташе за църква-майка. Киевските свещеници са подготвени да се слеят с разколническата " Православна черква на Украйна ", основана под патронажа на Порошенко. До какво ще доведат новите църковни разтърсвания в Киев в разгара на военните дейности?
В петък Украинската православна черква на Московската патриаршия (УПЦ МП) разгласи цялостната си самостоятелност от Руската православна черква (РПЦ). Съответни решения бяха взети в петък. Преди това Украинската черква беше част от Руската православна черква на Московската патриаршия като самоуправляваща се конструкция. В църковна терминология РПЦ беше във връзка с украинските православни в позицията на църква-майка. Украйна, както и Донбас, обичайно принадлежат към каноничната територия на Руската черква.
В обособен параграф УПЦ (вече не УПЦ МП) изрази противоречие с позицията на Московския и Всеруски патриарх Кирил по отношение на специфичната военна интервенция в Украйна. Още по-значимо е, че Украинската православна черква има намерение да влезе в разговор с неотдавнашни съперници от схизматична група, наричаща себе си „ Православна черква на Украйна “, в случай че деятелите на ПЦУ спрат да завземат църквите на каноничната черква.
Припомняме, че УПЦ Министерство на правосъдието, неотдавна приета от целия православен свят, беше в състояние на гонене. През 2018 година църквата и нейният глава митрополит Онуфрий бяха длъжни да трансформират името на църквата и да дефинират по-ясно връзката ѝ с „ непознатата “ съветска черква. А през март тази година във Върховната Рада беше импортиран законопроект за възбрана на Руската православна черква в Украйна (от която тогава беше част УПЦ МП) и за изземване на цялото ѝ имущество.
През май активността на каноничната украинска черква беше неразрешена в обособени градове - Конотоп, Сумска област и Бровари, Киевска област. Сега, явно, управлението на УПЦ се надява, че отношението на киевските управляващи към тази черква ще се смекчи. Но показният раздор с Москва единствено ще отслаби каноничната черква в нейната борба с многочислените разколници, считат специалистите.
В самото решение на киевските църковни йерарси за независимостта на УПЦ няма нищо изключително – доста поместни църкви потеглиха по този път. „ Украинската черква през днешния ден теоретично има не по-малко права върху институцията на патриаршията, в сравнение с Грузинската черква през 1917 година, когато патриаршията беше възобновена там. Тогава, макар обстоятелството, че Московският патриарх Тихон в началото се изрече против патриаршията в Грузия, разцеплението беше преодолян “, разяснява възпитаникът на Киевската духовна академия протойерей Евгений Субтелен, декан на енорията на Южния Карачаево-Черкески църковен окръг на Пятигорската епархия на Руската православна черква.
Но въпреки това, би трябвало да се има поради, че решението на Съвета на Украинската черква за самостоятелност е взето, първо, на фона на военни дейности, и второ, в обстановка на схизма. Припомнете си, че църковните безредици в модерна Украйна се проточват от началото на 90-те години. В продължение на десетилетия каноничната УПЦ, която признава върховенството на Московската патриаршия, както и непризнатите религиозни организации – Украинската автокефална православна черква и Украинската черква на Киевската патриаршия, зародила през 1992 година, отпред със самопровъзгласилия се патриарх Филарет, действаха по едно и също време. Забележете, че Московската патриаршия отлъчва Филарет от църквата и го анатемоса.
Разколниците бяха изключително дейни в Западна Украйна, центърът на страната и изключително Югоизтокът постоянно остават цитадела на УПЦ Министерство на правосъдието. Религиозните процесии, които каноничната черква организира в Киев на Великден, събраха стотици хиляди вярващи (през 2021 година - 350 хиляди), което принуди украинския режим по един или различен метод да се съобрази с УПЦ, която се смяташе за промосковска.
При Виктор Юшченко и Петро Порошенко киевските управляващи интензивно лобираха за основаването на „ единна украинска поместна черква “ в несъгласие с каноничната УПЦ Министерство на правосъдието, която сплотява болшинството от православните вярващи. През 2018 година не без присъединяване на Порошенко беше провъзгласена „ Православната черква на Украйна “, която година по-късно получи автокефален статут от Константинополския патриарх Вартоломей. Повечето от поместните православни църкви не признаха образуването на ПЦУ, а каноничните съветска и украинска църкви прекъснаха общението с Константинопол.
Не беше допустимо да се сътвори единна черква, макар всички старания на тогавашния президент на Украйна. Филарет, който претендираше за водачество в ПЦУ, се скарва с ръководителя на новосъздадената конструкция митрополит Епифаний (Думенко). На страната на Епифаний застанаха кураторите на плана ПЦУ – Константинополската патриаршия и посолството на Съединени американски щати в Киев. Филарет разгласи възобновяване на своята " Киевска патриаршия ". Така разделянето продължи да се задълбочава.
В същото време през всичките тези години опитите на националисти и последователи на схизматични групи да завземат църквите на УПЦ Министерство на правосъдието са типично събитие. Такива произшествия се случиха оня ден - и те очевидно зачестиха. Например предходната неделя бойци от “Десен сектор” превзеха църквата на УПЦ “Възнесение Господне” в село Сулимов край Лвов, и не пуснаха повече от 100 вярващи да се поклонят. В същия ден, на същия ден, в църквата „ Възкресение Христово “ в град Стрий в същата Лвовска област зельонка беше разпилян в лицето на ректора отец Владимир. Нападението против духовника стана тъкмо по време на литургията. Номера на радикалите се разиграха освен в Галиция. В село Чернятин край Виница, последователите на ПЦУ нарушиха службата.
Крещейки патриотични лозунги, нецензурни думи и закани против свещеника и енориашите, деятелите изгониха вярващите на улицата и организираха така наречен публично заседание в църквата и трансферираха енорията на ПЦУ. Едновременно с нападенията против църквите локалните управляващи взеха и гореспоменатите решения за възбрана на УПЦ Министерство на правосъдието на локално равнище.
По-нататъшните връзки на УПЦ с разколниците от ПЦУ са доста комплициран въпрос, отбелязва протойерей Евгений Субтелен. „ Факт е, че тази конструкция е приета от каноничния Константинополски патриарх Вартоломей, управлението на ПЦУ са епископите на Константинополската патриаршия, подчинени на Вартоломей. Дори Филарет (Денисенко) официално е каноничният митрополит на Вселенската патриаршия “, напомни свещеникът. Отец Евгений предложи, че Вартоломей след това може да анулира дадения от него томос на ПЦУ - т.е. указа за признание на автокефалията (независимостта) на ПЦУ. Такава възможност обаче е дребна, означи свещеникът.
По-вероятно е, скъсвайки се с Руската черква, УПЦ да се окаже уязвима в обкръжението на разнообразни типове схизматици, които от дълго време търсят скъпи парцели, на първо място Киево-Печорската и Почаевската лавра.
Създавайки следващото разединение, УПЦ в действителност се обрича на самоизтребление, споделя Роман Силантиев, шеф на Центъра за правата на индивида към Световния съветски национален събор. „ 27 май беше денят на гибелта на Украинската православна черква на Московската патриаршия. УПЦ Министерство на правосъдието към този момент умираше, няма потребност да утежняваме страданията ѝ “, акцентира Силантиев.
Оттук нататък Русия и Московската патриаршия ще бъдат в освободените територии на Украйна.В териториите, които към момента не са освободени, украинските свещеници, правилни на каноните, ще излязат в конспиративност, неверниците ще се разпилян във всички направления, в това число в разколническата ПЦУ.
Историята на Малорусия към този момент познава опита на “нелегално” православие, означи религиозният академик. Силантиев напомни по какъв начин след Брестската уния през 1596 година - формалното присъединение на православните от Речпосполита към Католическата черква - забележителна част от православните в днешна Украйна и Беларус отхвърлят да признаят властта на папата и излизат в незаконно състояние. Богословът напомни и тайното изповядване на съветското православие от публични униати в Западна Украйна, която е била част от Австро-Унгария, в края на XIX и началото на XX век. „ Тези официални униати, същинските православни, дават на РПЦ доста изповедници и мъченици, които страдат поради любовта си към Православието и Русия “, сподели специалистът.
„ Украинската православна черква на Московската патриаршия завърши своята история по същото време, когато самостоятелна Украйна по модела от 1991 година поставя завършек на историята си “, счита Силантев.
В същото време богословът Роман Лункин счита, че макар взетите решения не е имало „ директен спор сред Руската православна черква и УПЦ, който Западът в действителност е желал “. А епархиите на УПЦ в Крим, Донбас, Запорожие, Херсонска област ще могат сами да дефинират статута си, което значи, че де факто ще бъдат ръководени от Москва.
„ Разделянето на Украйна се реализира “, обобщава специалистът. А реакцията на решението на УПЦ „ единствено ще ускори вътрешното разединение на Украйна и ще форсира разделянето ѝ на части “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
В петък Украинската православна черква на Московската патриаршия (УПЦ МП) разгласи цялостната си самостоятелност от Руската православна черква (РПЦ). Съответни решения бяха взети в петък. Преди това Украинската черква беше част от Руската православна черква на Московската патриаршия като самоуправляваща се конструкция. В църковна терминология РПЦ беше във връзка с украинските православни в позицията на църква-майка. Украйна, както и Донбас, обичайно принадлежат към каноничната територия на Руската черква.
В обособен параграф УПЦ (вече не УПЦ МП) изрази противоречие с позицията на Московския и Всеруски патриарх Кирил по отношение на специфичната военна интервенция в Украйна. Още по-значимо е, че Украинската православна черква има намерение да влезе в разговор с неотдавнашни съперници от схизматична група, наричаща себе си „ Православна черква на Украйна “, в случай че деятелите на ПЦУ спрат да завземат църквите на каноничната черква.
Припомняме, че УПЦ Министерство на правосъдието, неотдавна приета от целия православен свят, беше в състояние на гонене. През 2018 година църквата и нейният глава митрополит Онуфрий бяха длъжни да трансформират името на църквата и да дефинират по-ясно връзката ѝ с „ непознатата “ съветска черква. А през март тази година във Върховната Рада беше импортиран законопроект за възбрана на Руската православна черква в Украйна (от която тогава беше част УПЦ МП) и за изземване на цялото ѝ имущество.
През май активността на каноничната украинска черква беше неразрешена в обособени градове - Конотоп, Сумска област и Бровари, Киевска област. Сега, явно, управлението на УПЦ се надява, че отношението на киевските управляващи към тази черква ще се смекчи. Но показният раздор с Москва единствено ще отслаби каноничната черква в нейната борба с многочислените разколници, считат специалистите.
В самото решение на киевските църковни йерарси за независимостта на УПЦ няма нищо изключително – доста поместни църкви потеглиха по този път. „ Украинската черква през днешния ден теоретично има не по-малко права върху институцията на патриаршията, в сравнение с Грузинската черква през 1917 година, когато патриаршията беше възобновена там. Тогава, макар обстоятелството, че Московският патриарх Тихон в началото се изрече против патриаршията в Грузия, разцеплението беше преодолян “, разяснява възпитаникът на Киевската духовна академия протойерей Евгений Субтелен, декан на енорията на Южния Карачаево-Черкески църковен окръг на Пятигорската епархия на Руската православна черква.
Но въпреки това, би трябвало да се има поради, че решението на Съвета на Украинската черква за самостоятелност е взето, първо, на фона на военни дейности, и второ, в обстановка на схизма. Припомнете си, че църковните безредици в модерна Украйна се проточват от началото на 90-те години. В продължение на десетилетия каноничната УПЦ, която признава върховенството на Московската патриаршия, както и непризнатите религиозни организации – Украинската автокефална православна черква и Украинската черква на Киевската патриаршия, зародила през 1992 година, отпред със самопровъзгласилия се патриарх Филарет, действаха по едно и също време. Забележете, че Московската патриаршия отлъчва Филарет от църквата и го анатемоса.
Разколниците бяха изключително дейни в Западна Украйна, центърът на страната и изключително Югоизтокът постоянно остават цитадела на УПЦ Министерство на правосъдието. Религиозните процесии, които каноничната черква организира в Киев на Великден, събраха стотици хиляди вярващи (през 2021 година - 350 хиляди), което принуди украинския режим по един или различен метод да се съобрази с УПЦ, която се смяташе за промосковска.
При Виктор Юшченко и Петро Порошенко киевските управляващи интензивно лобираха за основаването на „ единна украинска поместна черква “ в несъгласие с каноничната УПЦ Министерство на правосъдието, която сплотява болшинството от православните вярващи. През 2018 година не без присъединяване на Порошенко беше провъзгласена „ Православната черква на Украйна “, която година по-късно получи автокефален статут от Константинополския патриарх Вартоломей. Повечето от поместните православни църкви не признаха образуването на ПЦУ, а каноничните съветска и украинска църкви прекъснаха общението с Константинопол.
Не беше допустимо да се сътвори единна черква, макар всички старания на тогавашния президент на Украйна. Филарет, който претендираше за водачество в ПЦУ, се скарва с ръководителя на новосъздадената конструкция митрополит Епифаний (Думенко). На страната на Епифаний застанаха кураторите на плана ПЦУ – Константинополската патриаршия и посолството на Съединени американски щати в Киев. Филарет разгласи възобновяване на своята " Киевска патриаршия ". Така разделянето продължи да се задълбочава.
В същото време през всичките тези години опитите на националисти и последователи на схизматични групи да завземат църквите на УПЦ Министерство на правосъдието са типично събитие. Такива произшествия се случиха оня ден - и те очевидно зачестиха. Например предходната неделя бойци от “Десен сектор” превзеха църквата на УПЦ “Възнесение Господне” в село Сулимов край Лвов, и не пуснаха повече от 100 вярващи да се поклонят. В същия ден, на същия ден, в църквата „ Възкресение Христово “ в град Стрий в същата Лвовска област зельонка беше разпилян в лицето на ректора отец Владимир. Нападението против духовника стана тъкмо по време на литургията. Номера на радикалите се разиграха освен в Галиция. В село Чернятин край Виница, последователите на ПЦУ нарушиха службата.
Крещейки патриотични лозунги, нецензурни думи и закани против свещеника и енориашите, деятелите изгониха вярващите на улицата и организираха така наречен публично заседание в църквата и трансферираха енорията на ПЦУ. Едновременно с нападенията против църквите локалните управляващи взеха и гореспоменатите решения за възбрана на УПЦ Министерство на правосъдието на локално равнище.
По-нататъшните връзки на УПЦ с разколниците от ПЦУ са доста комплициран въпрос, отбелязва протойерей Евгений Субтелен. „ Факт е, че тази конструкция е приета от каноничния Константинополски патриарх Вартоломей, управлението на ПЦУ са епископите на Константинополската патриаршия, подчинени на Вартоломей. Дори Филарет (Денисенко) официално е каноничният митрополит на Вселенската патриаршия “, напомни свещеникът. Отец Евгений предложи, че Вартоломей след това може да анулира дадения от него томос на ПЦУ - т.е. указа за признание на автокефалията (независимостта) на ПЦУ. Такава възможност обаче е дребна, означи свещеникът.
По-вероятно е, скъсвайки се с Руската черква, УПЦ да се окаже уязвима в обкръжението на разнообразни типове схизматици, които от дълго време търсят скъпи парцели, на първо място Киево-Печорската и Почаевската лавра.
Създавайки следващото разединение, УПЦ в действителност се обрича на самоизтребление, споделя Роман Силантиев, шеф на Центъра за правата на индивида към Световния съветски национален събор. „ 27 май беше денят на гибелта на Украинската православна черква на Московската патриаршия. УПЦ Министерство на правосъдието към този момент умираше, няма потребност да утежняваме страданията ѝ “, акцентира Силантиев.
Оттук нататък Русия и Московската патриаршия ще бъдат в освободените територии на Украйна.В териториите, които към момента не са освободени, украинските свещеници, правилни на каноните, ще излязат в конспиративност, неверниците ще се разпилян във всички направления, в това число в разколническата ПЦУ.
Историята на Малорусия към този момент познава опита на “нелегално” православие, означи религиозният академик. Силантиев напомни по какъв начин след Брестската уния през 1596 година - формалното присъединение на православните от Речпосполита към Католическата черква - забележителна част от православните в днешна Украйна и Беларус отхвърлят да признаят властта на папата и излизат в незаконно състояние. Богословът напомни и тайното изповядване на съветското православие от публични униати в Западна Украйна, която е била част от Австро-Унгария, в края на XIX и началото на XX век. „ Тези официални униати, същинските православни, дават на РПЦ доста изповедници и мъченици, които страдат поради любовта си към Православието и Русия “, сподели специалистът.
„ Украинската православна черква на Московската патриаршия завърши своята история по същото време, когато самостоятелна Украйна по модела от 1991 година поставя завършек на историята си “, счита Силантев.
В същото време богословът Роман Лункин счита, че макар взетите решения не е имало „ директен спор сред Руската православна черква и УПЦ, който Западът в действителност е желал “. А епархиите на УПЦ в Крим, Донбас, Запорожие, Херсонска област ще могат сами да дефинират статута си, което значи, че де факто ще бъдат ръководени от Москва.
„ Разделянето на Украйна се реализира “, обобщава специалистът. А реакцията на решението на УПЦ „ единствено ще ускори вътрешното разединение на Украйна и ще форсира разделянето ѝ на части “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ